Решение № 198 от 14.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Перник, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500214 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 249 от 28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 677/2023 г., Районен съд Перник е уважил предявения от Д. С. Д. срещу „Юробанк България“ АД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по гр.д. № 216/2014 г. на Районен съд Радомир, част от които принудително събирани по изпълнително дело (ИД) № 20141730400419 по описа на ДСИ към Районен съд Радомир:

- сумата от 8159,94 лв. главница, ведно със законната лихва от 13.03.2014 г. до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 699,20 лв. сторени разноски в заповедното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. В нея се сочи, че извършването на изпълнителни действия дори само срещу един солидарен длъжник прекъсва погасителната давност и спрямо останалите, тъй като в противен случай взискателят би бил поставен в ситуация да насочва самоцелно принудителното изпълнение срещу всички. Предвид това поддържа, че съобразно изложеното пред първия съд давността за процесните вземания спрямо ищеца също е била регулярно прекъсвана и не е изтекла.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

1

По валидността и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заповед за незабавно изпълнение за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по ч.гр.д. № 216/2014 г. на Районен съд Радомир в полза на „Юробанк България“ АД срещу солидарните длъжници З.В.М., М.Й.Б. и Д. С. Д.. По искане на кредитора от 28.11.2014 г. срещу тримата длъжници е образувано изпълнително дело № 419/2014 г. по описа на СИС при Районен съд Радомир. Тези обстоятелства не са спорни между страните и не са предмет на въззивни оплаквания. За яснота настоящият съд намира за необходимо да допълни фактическата обстановка, като уточни, че заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на 04.12.2014 г. на ищеца Д. С. Д. в хода на изпълнителното дело ведно с поканата за доброволно изпълнение в съответствие с чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК. Не се твърди, нито установява по делото, в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.) ищецът по настоящото дело да е подал възражение срещу заповедта.

Предвид това, от правна страна, тази заповед е влязла в сила на 19.12.2014 г. съгласно чл. 416 ГПК, проявила е своето установително действие и е придала на вземанията качеството на съдебно установени по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тоест същите се погасяват с петгодишен давностен срок.

Съгласно ТР 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. При наличие на висящо изпълнително производство до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС 3/1980 г., а след това – ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

При действието на ППВС 3/1980 г. достатъчно за това да не тече давност е да е образувано изпълнително дело и същото да не е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно постановките му, с подаването на молба за 2 образуване на изпълнително производство давността се счита прекъсната на основание чл.

116, б. „б“ ЗЗД и не тече по време на целия изпълнителен процес на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. Течението на погасителната давност е обусловено единствено от волята на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство, като отправя молби към съдебния изпълнител за извършване на конкретни изпълнителни действия през период не по-дълъг от две години – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От 26.06.2015 г. погасителна давност тече и за вземанията, предмет на висящо изпълнително производство, като за нейното прекъсване взискателят следва да предприема изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ съгласно чл. 116, б.

„в“ ЗЗД – т. 10 от ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Когато изпълнителният процес е бил прекратен преди 26.06.2015 г., давност тече от момента на това прекратяване. Когато изпълнителният процес не е бил прекратен до 26.06.2015 г., давност тече от 26.06.2015 г.

С оглед на тези разяснения петгодишният давностен срок за процесните вземания е бил прекъснат на 28.11.2014 г. с образуването на ИД № 419/2014 г. по описа на СИС при Районен съд Радомир и не е текъл до постановяването на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015 г. От 26.06.2015 г. срокът е започнал да тече.

Не е спорно между страните и не е предмет на въззивни оплаквания, че по отношение на ищеца Д. на 12.01.2018 г. са били предприети изпълнителни действия и давността е била прекъсната чрез изпращане на съобщения до „Централна кооперативна банка“ АД, „Сибанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запори върху сметки, ценности, банкови касети и трезори.

След 12.01.2018 г. до 12.05.2023 г. ответникът като взискател не е предприемал нови изпълнителни действия, насочено конкретно срещу ищеца Д.. На 12.05.2023 г. ответникът е подал молба за извършване на различни по вид справки за налично имущество на всеки от всеки от тримата длъжници с искане при евентуалното установяване на такова имущество съдебният изпълнител да наложи запор или възбрана. Обратно на приетото от първия съд, настоящата инстанция намира, че това поведение на взискателя е необходимият израз на инициатива за събирането на вземането и е от естество да прекъсне погасителната давност.

Не може да се очаква от взискателя да настоява за формалното извършване на лишени от практически смисъл изпълнителни действия с цел удовлетворяване на буквалното изискване на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Също така, при липса на имущество, върху което да се изпълнява, неоправдано е с едно буквално тълкувание да се налага на взискателя да акумулира върху несъбраното си вземане финансови загуби за такси към съдебния изпълнител.

В посочения период – от 12.01.2018 г. до 12.05.2023 г., взискателят е предприемал множество изпълнителни действия срещу другите солидарни длъжници, но не и срещу ищеца. Спорът между страните е концентриран върху въпроса дали по този начин погасителната давност за процесните вземания е била прекъсвана и съответно дали е изтекла по отношение на ищеца Д. преди подаване на молбата от 12.05.2023 г. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първия съд, че при наличие на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите.

Това следва изрично от нормата на чл. 125 ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.Ето защо, чрез предприемането на изпълнителни действия по отношение на другите двама солидарни длъжници в периода от 12.01.2018 г. до 12.05.2023 г., но не и конкретно по отношение на ищеца, ответникът като взискател не е прекъснал погасителната 3 давност за процесните вземания по отношение на ищеца. При съобразяване, че по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), давност не е текла в периода от 13.03.2023 г. до 20.05.2020 г., правилно първият съд е приел, че давността по отношение на ищеца е изтекла на 19.03.2023 г., тоест преди подаване на молбата от 12.05.2023 г.

Макар настоящата инстанция да се солидаризира с дадения от първоинстанционния съд краен отговор на посочения спорен между страните правен въпрос, следва да бъдат направени някои корекции в съдържащите се в мотивите на обжалваното решение констатации. Не е вярно посоченото от районния съд, че поставените по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК въпроси относно перемпцията (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) и погасителната давност в изпълнителния процес имат преюдициално значение за настоящия спор. Касае се за въпросите дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция (въпрос № 1), както и дали изпълнителните действия по отношение само на някои от солидарните длъжници в едно изпълнително производство прекъсват перемпционния срок по отношение на другите солидарни длъжници в същия процес (въпрос № 3). Що се отнася до въпрос № 1 от ТД - в случая не се твърди, нито се установява да са извършвани изпълнителни действия по отношение на ищеца в рамките на петгодишния давностен срок, но извън рамките на преклузивния перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На следващо място, въпрос № 3 касае изцяло настъпването на перемпцията при предприемане на изпълнителни действия по отношение само на някои от участващите по ИД солидарни длъжници, но не и изтичането на погасителната давност. Съдържанието на въпрос № 3 логично не обхваща института на погасителната давност, тъй като този проблем е изяснен от недвусмислената горецитирана норма на чл. 125 ЗЗД. Ето защо, отговорите на поставените въпроси в ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС нямат преюдициално значение за настоящото производство. Независимо от това, следва да се посочи, че дори да беше налице такова преюдициално значение, правомощие за спиране на производството, каквото впрочем се иска в тази връзка във въззивната жалба, притежава само ВКС – чл. 292 ГПК. За последното съдът се е произнесъл с определение в откритото съдебно заседание на 14.05.2024 г., като е отхвърлил искането за спиране като неоснователно.

С оглед на изложеното, като е приел, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла в отношенията между страните, районният съд законосъобразно е уважил предявения по реда на чл. 439 ГПК иск за тяхната недължимост и решението му следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.