Решение № 2007 от 16.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2007 гр. Пловдив, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330203929 по описа за 2021 година Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

360000279/09.04.2021г. на Директора на **** „**** - Пловдив, с което на Ц.Т.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото, сторени за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна РД „**“ – Пловдив не изпраща представител. В писмено становище, депозирано до съда, се излагат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.04.2020г. около 12:29ч. в гр. Пловдив, ул. „Рани лист“ № 9, в контролно-технически пункт, притежаващ Разрешение № 1312/01.10.2013г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, бил представен л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, собственост на П.Р.С. за извършване на периодичен преглед на техническата му изправност. Жалбоподателят Х. бил член на комисията, в качеството на технически специалист, която комисия трябвало да извърши прегледа. Същият обаче, като член на комисията въобще не се явил и не извършил нито една проверка на посочения автомобил, съгласно методиката по чл.31 ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба Н-32/2011г. на МТИТС. Дейността на пункта и осъществяваните прегледи се записвали по закон. Въпреки това впоследствие жалбоподателят Х. подписал и подпечатал с индивидуалния си печат Протокол № 22040630 от 16.04.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на процесния автомобил.

На 25.01.2021г. до Директора на РД „**“ - Пловдив постъпило писмо от ИА „**“, в което било посочено, че чрез комплекса проверка чрез деловодна система „Архимед“ в контролно-технически пункт с Разрешение № 1312, по отношение на горепосочения автомобил за преглед, комисията е допуснала нарушения.

Въз основа на събрания доказателствен материал, сви. Х.Ч., на длъжност „мл. инспектор“ към РД “**“ - Пловдив, съставил АУАН № 284885/12.02.2021г. срещу жалбоподателя Х. за извършено от него нарушение по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Ц.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по административната преписка писмени доказателства - АУАН № 284885/12.02.2021г., писмо ИА „**“ от 25.01.2021г., Протокол № 22040630 от 16.04.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на ППС, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Х.Ч., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от 2 правна страна:

Безспорни обстоятелства по делото са, че действително в процесното време и място е бил представен л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, собственост на П.Р.С. за извършване на периодичен преглед на техническата му изправност. Безспорно е и, че по това време член на комисията, която следвало да извърши прегледа, бил Ц.Х., в качеството му на технически специалист, но същият въобще не се явил, като въпреки това е подписал и подпечатал с индивидуалния си печат Протокол № 22040630 от 16.04.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на процесния автомобил, без реално и физически да е извършил периодичния преглед на МПС-то. Т. е. не е извършен въобще преглед за техническата изправност на автомобила, като не се съобразил с методиката по чл.31 ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба Н-32/2011г. на МТИТС.

В случая деянието е квалифицирано по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г., според която при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31 ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4, като извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху тях заключение за съответствието с нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя индивидуален печат. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, има твърдение жалбоподателят да не е извършил проверка на техническата изправност на процесния автомобил съгласно изискванията на методиката и технологичната карта по наредбата. Това твърдение се подвежда под нормата на чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н32/16.12.2011г., но самата правна норма по т.1 включва четири букви, във всяка от които е регламентирано различно материалноправно задължение за техническия специалист, член на комисията. Прави впечатление, че задължението по б.„а“ от нормата е за извършване на визуална проверка и отразяване на данните в протокола, по б.„б“ – както вече се посочи по-горе отново се съсредоточава върху извършване на проверки, но измервания на спирачна уредба и състояние на отработилите газове. В АУАН и в НП липсват твърдения кое точно свое задължение от така изброените не е изпълнил жалбоподателят. На практика фактическото описание е непълно, защото кореспондира единствено с правната квалификация по чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н32/16.12.2011г., но не и със задължението по б.„б“ от същата правна норма, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП е прието, че жалбоподателят „не е извършил нито една проверка“. Подобен фактически извод е твърде общ и внася неопределеност в предмета на доказване по 3 делото. Недопустимо е да се повдига административното обвинение с абстрактно, непълно и неточно описание на нарушението, което обвинение със съставянето на АУАН следва да оформи цялостната рамка на административнонаказателното производство и по която рамка и въведените в нея факти и обстоятелства обвиненото лице следва да се брани.

На следващо място самостоятелно основание за отмяна на НП представлява и несъответствието между установените по делото факти и правната им квалификация в АУАН и в НП. Нарушението на жалбоподателя , описано в обстоятелствената част на АУАН и НП като неизвършване от страна на техническия специалист, член на комисията, на нито една проверка на техническия преглед поради физическото му отсъствие, е квалифицирано по чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32/16.11.2011г. Всъщност разпоредбата на чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32/16.11.2011г. вменява общо задължение за техническия специалист, когато извършва периодичен преглед на ППС да осъществява проверката на техническата му изправност съгласно методиката по чл.31 ал.1 от наредбата и при спазване на технологичната карта по чл.18 ал.1 т.4 от наредбата. С разпоредбите от б.„а“ до б.„г“ на чл.44 ал.1 т.1 са въведени и отделни етапи под формата на последователност от различни задължения, които техническият специалист трябва да изпълни, когато осъществява проверката на техническата изправност. В зависимост от това коя конкретна проверка деецът не извърши или не извърши надлежно в рамките на осъществения от него преглед, то деянието му ще се квалифицира по някоя от четирите букви по чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32/16.11.2011г.

В този смисъл изпълнителното деяние, с което ще бъде осъществено това нарушение, е неизвършване или ненадлежно изпълнение на някое от отделните задължения, които има техническият специалист в рамките на проведен от него периодичен преглед за техническата изправност на ППС.

Съдът отбелязва предвиденото в Наредба № Н-32/16.11.2011г. и друго задължение на техническия специалист, въведено в чл.44 ал.1 т.3 б.„а“, вменяващо вече общото и изначално задължение за техническия специалист да извърши периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство. Изпълнителното деяние, с което ще бъде осъществено това нарушение, е неизвършването на периодичен преглед, когато техническият специалист е бил длъжен да стори това. В случая прегледът изначално не е бил осъществен поради отсъствието на жалбоподателя.

Поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, констатирани от съда по-горе, същите, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, следва обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

4

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е ангажирал и писмени доказателства за това. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид изхода на делото, на основание т.6 от ДР на АПК в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ИА „**“ до пълната претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като в случая размерът се определя на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 1 500 лв., колкото е наложената глоба на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.3 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000279/09.04.2021г. на Директора на **** „*****“ - Пловдив, с което на Ц.Т.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „*****“ да заплати на Ц.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5