Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4598 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15171/2023
Вид
Решение № 4598
Подписан
24.10.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330115171 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против М. Д. Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.06.2018 г. – 20.04.2023 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1182.41 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 196.97 лева, за периода 31.08.2018 г. – 30.04.2023 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител, като наследодателят на ответника бил с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Ответникът подал Заявление за промяна на партида от 04.06.2018 г., към което приложила Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 23.04.2018 г. за покупка на процесния водоснабден имот.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ, тъй като липсвало измервателно устройство, което да отговаря на ЗИ. Начислявано е количество вода за един обитател – 5 куб.м. за периода от 17.05.2018 г. – 23.08.2019 г. и последвало начисляване за двама обитатели – 10 куб. м. за периода след 23.08.2019 г.

Твърди още, че на ответника е връчено Известие за нередовен водомер от 19.09.2019 г., поради което и същия е запознат със задължението си да монтира индивидуално измервателно устройство /водомер/ в имота си, както и за начина на отчет в имота.

1

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3572/01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 7855/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Б.

Б., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Изразява становище, че представените към исковата молба доказателства не доказват ищцовите претенции.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7855/2023 г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 7855/01.06.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1182.41 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2018 г. – 20.04.2023 г. за обект, находящ се в *** - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.08.2018 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.05.2023 г. до окончателното й погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, както и че има качество на клиент /потребител с клиентски № *** /, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се *** , както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на *. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

2

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител.

Видно от приетите документи – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, *, рег. № *, дело № * от *. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *, том *, с вх.рег. № ** по описа на СВ – Пловдив и Заявление за промяна /закриване/ на партида, подадено от М. Д. Я. до „ВиК“ ЕООД, *, с вх. № * – безспорно се установява, че М. Д. Я. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **, с адрес на имота: **, с предназначение на обекта – жилище, апартамент.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че в карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Начислявано е количество вода по описаната разпоредба за един обитател за периода от 17.05.2018 г. – 23.08.2019 г., а след последната дата – за двама обитатели. Този извод се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства – списък на фактури, в които количество начислявана вода е 10 кубика. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ3 027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/.

Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент.

След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания. Нещо повече от приетото по делото – Известие за нередовен водомер, се установява, че абонатът е бил лично уведомен още на 19.08.2019 г., когато му връчено същото от водоснабдителното дружество.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи условия, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

Видно от карнетите, служебно начислявания са правени по 5 куб.м. на месец /без завишение/ за периода от 17.05.2018 г. – 23.08.2019 г., а след това – по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй като отговорността му не е била съответна, дори напротив – тъй като са начислявани количества като за двама обитатели, макар да са установени четирима.

За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 11.37 лева – 27 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите на чл. 23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.