Решение № 15 от 17.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310101686 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания.

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв.

В.Г., против ЯН. В. ХР. /допусната поправка на фамилното й име в съдебно заседание от „П.“ на „Х.“/, с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на сумата 441.63 лева, от която:

- 214.83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер *** от 13.06.2016 г. с допълнително споразумение от 11.11.2016 г., както и договор със същия клиентски номер *** от 11.11.2016 г. с допълнително споразумение от 15.09.2017 г., сключени между ответницата и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г.;

- 226.80 лева – 12 броя незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.09.2017 г., за предоставено за ползване устройство GSM LENOVO K6 NOTE, за периода от месеца на издаване на крайната фактура – месец 9/2018 г. до края на срока по лизинговия договор – месец 9/2019 г.

Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е 1 приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с факта на връчването му на исковата молба, към която са приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, както и към момента на подаване на настоящия иск.

С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява настоящия установителен иск, за установяване съществуването на горепосочените вземания.

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 180.00 лева.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощник адв. Ц.Ж., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, тъй като още в заповедното производство са представени доказателства, че процесната сума е заплатена. Посочва, че на 16.03.2021 г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.06.2021 г./, е преведена сумата от 439.00 лева, а след това, поради установена разлика, на 29.07.2021 г. е довнесена сумата от 2.63 лева.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище от пълномощника му адв. В.Г., се признава направеното плащане от страна на ответницата на главницата, но с оглед вносната бележка от 29.07.2021 г., моли същото да се вземе предвид, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, като факт настъпил в хода на процеса. В тази връзка счита, че ответницата е дала повод за образуване на настоящото производство, поради което моли да им бъдат присъдени разноските както в заповедното, така и в настоящото исково производство, съгласно представен списък.

Ответницата ЯН. В. ХР. се явява лично и с адв. Ж., която поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на иска, тъй като плащането на дължимата сума е извършено преди образуване на заповедното производство /ч.гр.дело № 1066/2021 г. на ЛРС/. С оглед на това, моли за отхвърляне и на искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в двете производства. От своя страна, ответницата претендира присъждане на направените от нея разноски, съгласно представен списък.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Приложено е ч.гр.дело № 1066/2021 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 3595 от 14.06.2021 г., подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против Я.В. П. /Х./ за същите вземания, произтичащи от същите 2 обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 580/15.06.2021 г., с която заявлението е уважено изцяло за претендираната сума в общ размер от 441.63 лева, като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът ЯН. В. ХР. е подала писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, с твърдения, че на 16.03.2021 г. е внесла дължимата сума от 439.00 лева, като разликата от 2.63 лева е довнесла, тъй като тогава разбрала, че търсената сума е в общ размер на 441.63 лева.

Подадено е в срок възражение от длъжника и по чл. 414а от ГПК със същите твърдения за плащане.

След дадени указания от заповедния съд във връзка с възраженията, заявителят е депозирал молба вх.№ 5432/16.08.2021 г. по повод възражението по чл. 414а от ГПК, с която е заявил, че няма постъпили плащания от страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, като е изложил твърдения за задължения на длъжника по друго предходно развило се заповедно производство между същите страни - ч.гр.дело № 90/2021 г. на РС-Ловеч.

Заявителят е предявил в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК и иск за установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед по ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, поради което се развива настоящото производство.

С доклада по делото е обявен за безспорен факта на извършеното плащане от страна на ответницата на претендираните вземания в настоящето производство.

От представената още с възражението вносна бележка от 16.03.2021 г. е видно, че ответницата е заплатила в полза на заявителя - ищец по посочената в заявлението банкова сметка при „Юробанк България“ АД сумата в общ размер от 439.00 лева по договор с № ***, т.е. по посочения в заявлението и исковата молба клиентски номер. Установи се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е образувано ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, с предмет процесните вземания в общ размер от 441.63 лева, е подадено на 14.06.2021 г. Следователно, след като плащането на сумата от 439.00 лева е извършено на 16.03.2021 г., същото предхожда датата на подаване на заявлението, като към този момент дължима е останала една минимална сума от 2.63 лева, която също впоследствие е заплатена на кредитора с вносна бележка от 29.07.2021 г., т.е. само тази сума е заплатена след издаване на заповедта за изпълнение, който факт следва да бъде съобразен като настъпил в хода на процеса по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Предвид тези факти, съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане.

По разноските:

3

От изложеното по-горе съдът намира, че ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на заповедното производство за цялата дължима сума от 441.63 лева, тъй като се установи, че още преди образуването му на 14.06.2021 г., ответницата на 16.03.2021 г. е заплатила значителната част от дължимата сума, а именно сумата 439.00 лева, като неизплатена е останала минимална сума от 2.63 лева, която е заплатила след завеждане на заявлението. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, в частта за заплатената преди подаване на заявлението сума от 439.00 лева, следва да се приеме, че ответницата не е дала повод за завеждане на заповедното производство, а такъв повод е съществувал само за дължимия остатък от 2.63 лева, заплатен след завеждането на заповедното производство.

Доколкото, кредиторът - ищец е изразил становище във връзка с възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК, което не е съобразено с приложените доказателства за извършеното плащане по ч.гр.дело № 1066/2021 г. /двете вносни бележки от 16.03.2021 г. и 29.07.2021 г./, а в молбата му е взето становище по друго предходно образувано заповедно производство по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че по аргумент от чл. 414а, ал. 4 от ГПК, не следва да се присъждат разноски на ищеца за заповедното производство /ч.гр.дело № 1066/2021 г. на РСЛовеч/ по съразмерност.

По същите съображения съдът приема, че ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на настоящото исково производство, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, направените от ищеца разноски в това производство следва да останат в негова тежест. При този извод, след като ответницата не е дала повод за завеждане на исковото производство, ищецът следва да й заплати направените от нея разноски в това производство, съгласно представения списък, а именно: сумата 305.00 лева, от която: 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, поради погасяване чрез плащане, предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против ЯН. В. ХР. /предишно фамилно име „П.“/, ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на сумата 441.63 лв.

/четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, от която: 214.83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер *** от 13.06.2016 г. с допълнително споразумение от 11.11.2016 г., както и договор със същия клиентски номер *** от 11.11.2016 г. с допълнително споразумение от 15.09.2017 г., сключени между ответницата и мобилния оператор „Българска 4 телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г.; 226.80 лева – 12 броя незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.09.2017 г., за предоставено за ползване устройство GSM LENOVO K6 NOTE, за периода от месеца на издаване на крайната фактура – месец 9/2018 г. до края на срока по лизинговия договор – месец 9/2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 580/15.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, за присъждане на разноските по делото в заповедното производство /ч.гр.д.№ 1066/2021 г. на РС-Ловеч/ и в настоящото исково производство.

ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на ЯН. В. ХР., с горните данни, сумата 305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на Районен съд-Ловеч, за съобразяване.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5