Решение № 1390 от 17.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20231100502118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 08542/06.02.2023 г. по описа на ЧСИ, подадена от длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу отказ на ЧСИ Г.К., с район на действие Софийски градски съд, обективиран в съобщение от 19.01.2023 г. по изпълнително дело № 20229240401841 да преразгледа възложените в тежест на длъжника разноски, представляващи три броя допълнителни такси по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) за изготвяне на препис и връчване на постановлението, с което е уважено искането на длъжника за намаляване на приетото за удовлетворяване в производството адвокатско възнаграждение на взискателя, както и такса в размер на 24 лева за връчване на посоченото съобщение. В жалбата се твърди, че постановлението на съдебния изпълнител, с което се произнася по възражения/молби относно разноските в изпълнителното производство, не е сред актовете, посочени в т. 5 ТТРЗЧСИ, поради което за връчването му не следва да се начислява такса. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателите „Г.С.У.“ ЕООД с ЕИК: ******* и К.М.“ ЕООД с ЕИК: *******, чрез упълномощения адвокат В. Ф.С., оспорват жалбата като неоснователна, с твърдения, че спорът за начислените разноски не касае взискателите, но въпреки това начисляването е законосъобразно.

Претендират разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение и представят списък по чл.

80 от ГПК.

По делото са изложени мотиви на ЧСИ Г.К., на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като за всяко едно действие ЧСИ дължал събирането на определените в ТТРЗЧСИ такси. Иска жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди извършеното от ЧСИ действие.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20229240401840 по описа на ЧСИ Г.К., се установява, че то е образувано на 15.12.2022 г. по молба на „Г.С.У.“ ЕООД с ЕИК: ******* и К.М.“ ЕООД с ЕИК: *******, депозирана чрез процесуален 1 представител - адв. М.Л., въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2022 г., издаден по гр. дело № 18349/2020 г. на СРС, ГО, 46-ти състав, за принудително събиране на сумата от 300 лева присъдени разноски, за която сума взискателите не представят изпълнителен титул. Приложен е също договор за цесия от 06.01.2022г. между адвокатско съдружие „ Б.Л.“ с БУЛСТАТ:

******* и „Г.С.У.“ ЕООД с ЕИК: ******* и К.М.“ ЕООД с ЕИК: *******, с която цесия вземането към „Софийска вода“ АД с ЕИК: ******* се прехвърля на последните, като длъжникът е уведомен за това. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите са посочили съответните изпълнителни способи, като към същата е представено споразумение за адвокатско възнаграждение, сключено между „Г.С.У.“ ЕООД и К.М.“ ЕООД, от една страна и адвокатско съдружие, видно от който за провеждане на принудителното изпълнение се дължи възнаграждение от 240 лева, заплатено чрез банков превод. До длъжника „Софийска вода“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), в която е включена сумата 240 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 15.12.2022 г. На 04.01.2023 г. длъжникът е подал отговор на ПДИ, в която е въвел възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване. Това възражението е изпратено на взискателите със съобщение, изх. № 48/04.01.2023 г. по описа на ЧСИ, съответно с постановление за разноските от 09.01.2023 г. ЧСИ Г.К., редуцирал адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до размера от 200 лева и изпратил съобщение за постановлението до взискателите и до длъжника. С разпореждането от 10.01.2023 г. начислил в тежест на „Софийска вода“ АД, три такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на съобщение до взискателите за постъпило възражение и за връчване на постановлението на страните.

С обжалваното постановление, обективирано в съобщение от 19.01.2023 г. ЧСИ Г.К. е отказал да преразгледа възложените в тежест на длъжника разноски, представляващи три броя допълнителни такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, като е надлежно връчено на представител на длъжника на 24.01.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 от ГПК). Разглежданата жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Софийска вода“ АД, да не бъдат начислявани такси за изготвяне и връчване на препис от постановление за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателите „Г.С.У.“ ЕООД и К.М.“ ЕООД. Начислените такси съставляват разноски по изпълнението, следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на ЧСИ Г.К., с което искането на длъжника „Софийска вода“ АД, за намаляване на начислени му такси по ТТРЗЧСИ е оставено без уважение.

Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в разпореждане за разноски от 10.01.2023 г. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Процесните такси са начислени за администриране на възражение на длъжника срещу разноските и за връчване на две постановления на съдебния изпълнител, постановени във връзка с това възражение (постановлението от 10.01.2023 г. и обжалваното от 19.01.2023 г.).

Настоящият съдебен състав съобрази трайната съдебна практика, обективирана в решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г. на ВКС, Г. К., IV Г. О. и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, Г. К., че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

2

Жалбоподателят оспорва отговорността за разноски по отношение на таксите за връчване на възражение и на постановлението, с което ЧСИ Г.К. се е произнесъл по възражението, както и таксата за връчване на акта на съдебния изпълнител, с който се произнася по искането за неначисляване на таксите. Страните не спорят, че възражение от страна на длъжника по отношение на разноските е депозирано, както и че е изпратено на взискателите „Г.С.У.“ ЕООД и К.М.“ ЕООД за становище. Не се спори също и че по направеното възражение ЧСИ Г.К. се произнесъл с постановление, което също е изпратено на взискателите и на длъжника. В настоящото производство е спорен въпросът за дължимостта на определената в т. 5 от ТТРЗЧСИ такса от 20 лева за извършване на тези процесуални действия. Разпоредбата на т. 5 от ТТРЗЧСИ постановява, че за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, да се събира такса 20 лева, която възлиза на сумата от 24 лева с ДДС. Начисляването на разноски е относително обособен етап в изпълнителното производство, който започва с издаване на акт на съдебния изпълнител и завършва с неговото стабилизиране след изчерпване на възможността за изменението/отмяната му. Във всички случаи разходите, генерираните в рамките на това обособено производство по разноските на изпълнението, и в частност – разходите в производството по оспорване на начислените разноски, не могат еднозначно да се възложат в тежест на длъжника, а трябва да се изследва причината, довела до оспорването, както и резултатът от него. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл.

79, ал. 1 от ГПК, която урежда няколко хипотези на недължимост на разноски от длъжника и всички те са обединени от общия принцип, че разноските се възлагат на страната, която е 3 причинила тяхното извършване. Установяването на задължения за заплащане на такси се осъществява с императивни разпоредби, които не подлежат на разширително тълкуване.

Депозираното възражение на длъжника, за намаляване на разноските, прието като релевантно от ЧСИ, представлява изявление на страната-длъжник, което по съществото си е жалба срещу разноските, но по която произнасяне дължи съдебният изпълнител и в този случай възражението трябва да бъде връчено на взискателя/ите за упражняване правото му на писмени възражения – чл.

436, ал. 3 от ГПК. Това обуславя принципната дължимост на таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ. В т. 5 от ТТРЗЧСИ не е създадена правна уредба за дължимост на такса за връчване на актове на органа по изпълнението. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не следва да се събират такси. В този смисъл, в нарушение на принципа за ограничително тълкуване на т. 5 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител е начислил три допълнителни такси (в общ размер от 72 лв.) за връчване на страните на постановлението, с което се е произнесъл по възражението на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и е отказал да намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения, актът на ЧСИ Г.К., с който е отказано намаляването на начислените три броя такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на постановление за разноските, следва да се отмени като незаконосъобразно. Недължима по същите съображения е и таксата от 24 лв., начислена със съобщението, в което е обективиран отказа на ЧСИ Г.К. да извърши исканото намаляване на разноските.

По разноските в настоящото производство:

В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител.

Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. В полза на взискателите „Г.С.У.“ ЕООД и К.М.“ ЕООД няма основание да се присъждат разноски, тъй като действията на избрания от тях съдебен изпълнител са незаконосъобразни.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b669338-75bc-43ec-8ab6-ea3191fa23b2