Решение № 7 от 12.01.2026, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Айтос, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200320 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „Е Л“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*** със законен представител А.С.К – управител, чрез пълномощник адв.Н.А. против Електронен фиш № *** издаден от А “П И“ – гр.София, с който на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ, с твърдението, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложен мматериален закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква подробни съображения като в обобщение моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира заплащане на съдебноделоводните разноски. В съдебно заседание, въпреки редовното призоваване, жалбоподателят се изпраща свой представител. Чрез пълномощник адв.Н.А. представя писмена молба, с която поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна А “П И“ изпраща писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. С., която пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. Претендира заплащане в полза за А“ПИ“ на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли да бъде уважено възражението за 1 прекомерност на адв.хонорар, заплатен от жалбоподателя. Представя писмени доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че на 03.08.2024 г., в 15:32 ч., в община Айтос, по път I-6, км. 473+206, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено движение на собственото му ППС влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“, с рег.№ ***, за който не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Отразено е в ЕФ, че нарушението е констатирано с устройство № 40562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-6, км. 473+206.

В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложена предвидената на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.

3б ЗДвП имуществена санкция в размер от 2500 лв. Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните по делото доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал.

2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

За разрешаването на настоящия правен спор е необходимо преди всичко да бъде съобразено, постановеното Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за 2 освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.

“компенсаторна такса“. В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на “компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението - за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В тази смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на ЕС в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед последното и по съображенията, изложени в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС, съставляващо самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен (в който смисъл е практиката на касационната инстанция – напр. Решение №№ 6349 от 11.07.2025 г. по к.а.н.д. № 738/2025 г., 5687 от 23.06.2025 г. по к.а.н.д. № 636/2025 г., 4940 от 30.05.2025 г. по к.а.н.д. № 360/2025 г., 2615 от 20.03.2025 г. по к.а.н.д. № 169/2025 г. на Адм.С- Бургас).

Гореизложеното изключва необходимостта от евентуално преквалифициране на нарушението, респ. определяне на друг размер на наложената санкция, още повече, че в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във въззивните и касационни производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, само в случай на нарочно заявено искане от страните.

Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с 3 юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1 АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на процесния ЕФ, поради което искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В конкретния случай от жалбоподателя е заявена претенция за разноски, като се представят доказателства за реално понесени такива в размер на 550,00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на АНО. Същото не се явява прекомерно, доколкото е съобразено с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. на ВАдС и размерът на санкцията е 2500 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № № *** издаден от А “П И“ – гр.София, с който на „Е Л“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*** със законен представител А.С.К – управител, за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСЪЖДА А „П И“ - гр.София да заплати на „Е Л“ ЕООД, ЕИК ***, равностойността в евро на сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева – разноски по делото за адв.възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Айтос, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200320 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „Е Л“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*** със законен представител А.С.К – управител, чрез пълномощник адв.Н.А. против Електронен фиш № *** издаден от А “П И“ – гр.София, с който на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ, с твърдението, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложен мматериален закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква подробни съображения като в обобщение моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира заплащане на съдебноделоводните разноски. В съдебно заседание, въпреки редовното призоваване, жалбоподателят се изпраща свой представител. Чрез пълномощник адв.Н.А. представя писмена молба, с която поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна А “П И“ изпраща писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. С., която пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. Претендира заплащане в полза за А“ПИ“ на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли да бъде уважено възражението за 1 прекомерност на адв.хонорар, заплатен от жалбоподателя. Представя писмени доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: