Определение № 90 от 05.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500062 по описа за 2024 година

Производството е образувано по Частна жалба вх.№37742/07.12.2023 г., подадена от П. И.

Х., против Определение №2776/26.11.2023 г. по гр.д.2243/2023 г. на ОС – Пловдив – III състав, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Релевирано е оплакване за неправилност на обжалваното определение. Още с отговора на исковата молба са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредба за адвокатските възнаграждения, представен е ДПЗС по образец, в който са посочени страните, по договора, изрично е посочено, че наред с претендирания хонорар ще се търсят и допълнителни разноски съобразно броя съдебни заседания. Тъй като производството е прекратено, липсва основание за начисляване на допълнителни възнаграждения, като списъкът на разноските се състои само от адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Неоснователно е съображението, че не било посочено, че сумата е получена именно от П.

Х.. Настоява се обжалваното определение да бъде отменено, и вместо него – постановено друго такова от въззивния съд, с което да бъдат присъдени претендираните разноски за процесуално представителство.Към частната жалба се представя като доказателство декларация от П. И. Х., че е изплатил на адвокат Д. М. А. сумата от 1200 лв. като адвокатско възнаграждение изцяло и в брой при сключването на договора.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, същата отговаря на изискванията по чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на останалите страни, от които в срока по чл.276, ал.1 1 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба.

На осн. чл.278, ал.2 от ГПК и при условията на пълен въззив, съдът намира, че обжалваното определение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по надлежно образувано по искане на процесуално легитимирана страна производство по чл.248 от ГПК, и проведено по надлежния ред, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, обжалваното определение е неправилно, по следните съображения:

С отговора на исковата молба ответникът П. И. Х., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. А., е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения, съобразно редакцията на наредбата с ДВ бр.88/04.11.2022 г. Също така, е направено изявление, че „допълнителен списък за разходите ще се представи и от моя защитник, според явяването в съдебни заседания“. Към отговора на исковата молба е приложен ДПЗС №43392/18.09.2023 г., в който са посочени страните по договора, както и предметът му – оказване на правна помощ и съдействие по гр.д.№2243/2023 г. на ПОС – III с. В договора липсва указание за договорения размер на адвокатското възнаграждение, както и удостоверително изявление за заплащане на същото. С Определение №2495/25.10.2023 г. съдът е прекратил образуваното исково производство срещу П. И. Х., като е приел предявения срещу него иск с правно основание чл.62, ал.2 т СК за процесуално недопустим, поради изтекъл преклузивен срок за предявяването му. В срока за обжалване на това определение, с Молба вх.№32780/27.10.2023 г. ответникът П. И. Х., чрез адв. Д. А., е направил искане за допълване на Определение №2495/25.10.2023 г. с присъждане в полза на ответника на претендираните с отговора на исковата молба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Към молбата е приложен писмен документ, озаглавен „Списък на разходите“, съставен от адвокат Д. А., в качеството на пълномощник на П. Х., чието съдържание по естеството си съставлява изявление от името на адвоката в лично качество, че е получил изцяло и в брой сумата от 1200 лв. за запознаване с делото и изготвянето на писмен отговор, придружено с искане ищцата да бъде осъдена да заплати тази сума. С обжалваното определение съдът е приел, че в отговора на исковата молба ответникът е претендирал присъждане на всички разноски за производството, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., но е приел, че ответникът не е представил доказателства да е договорил и направил реално тези разноски, тъй като в представения ДПЗС липсва договорена конкретна сума, а представения „Списък на разходите“ по естеството си представлява декларация от адв. Д. А. за получена от него в брой сума от 1200 лв., а не списък с разноски по чл.80 от ГПК, направени от ответника П.

Х., тъй като в „Списък на разходите“ не е посочено, че сумата е платена на адв. Д. А. именно от ответника П. Х..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира следното:

2

Заявяването на претенция от страната по делото, за присъждане в нейна полза на конкретна сума за направени по делото разноски, конкретизирани по вид и размер, съставлява по естеството си списък по чл.80 от ГПК, независимо в какъв документ е инкорпорирана претенцията, и как е озаглавен този документ. В този смисъл, направеното изявление от ответника, инкорпорирано в отговора на исковата молба, съставлява по естеството си списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не е имал задължение да представя пред съда допълнителен списък с разноски, в случай че не претендира други разноски, освен вече претендираните с отговора на исковата молба. Относно доказването на тези разноски е представен ДПЗС, от който се установява, че ответникът е сключил договор с адвокат Д. А. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№2243/2023 г. на ПОС – III с.

Доколкото в договора страните не са договорили процесуалното представителство да е безплатно за доверителя, поради наличие на основания по чл.38, ал.1 от ЗАдв., следва да е приеме, че договорената адвокатска услуга е възмездна, на основание чл.36, ал.1 от ЗАдв. В този случай, дори размера на адвокатското възнаграждение за услугата да не е уговорен, той е определим на основание чл.36, ал.2 от ЗАдв. в размер, не по-нисък от минималния, определен с

Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения, съобразно редакцията на наредбата към датата на сключването на договора.

Дори договор да не е сключен, или същият да недействителен, за реално осъществената адвокатска услуга адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което в този случай се определя по ред, определен в чл.36, ал.3 от ЗАдв. В конкретния случай договор за конкретната адвокатска услуга е сключен между ответника и адв. Д. А., и в него е определен предмета на договора – процесуално представителство по гр.д.№2243/2023 г. на ПОС – III с., което прави определимо по размер минималното адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника на адвоката за договорената адвокатска услуга, при това – авансово, преди осъществяването й, съгласно чл.2, ал.6 от Наредба №1/09.07.2004 г., в релевантната й редакция. Действително, конкретният размер на уговореното между страните адвокатско възнаграждение не е уточнен в договора, и той не съдържа изявление за получаване на конкретна сума за адвокатско възнаграждение. Тази празнота обаче е отстранена с приложения към молбата по чл.248 от ГПК „списък на разходите“, в който е инкорпорирана разписка за получаване на сумата от 1200 лв. от адв. Д. А. изяло и в брой в деня на сключване на договора, която е допустимо доказателствено средство за установяване на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. В така представената разписка за получаване на сумата от 1200 лв. не се съдържа указание от кое лице е изплатена сумата от 1200 лв. Съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД, за доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка, като законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД, Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият се ползва с доказателствена сила, тъй като удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума. Фактът, че разписката е предоставена в държане на ответника /чрез представянето й от негово име по делото/, предполага, че тя ползва именно него, като платец на задължението. Дори плащането да е извършено от трето лице в 3 полза на ответника, основанието за извършеното плащане е ирелевантно в отношенията между ответника и насрещната страна. Разноските са направени за сметка на ищеца /за погасяване на негово задължение/, и именно нему се дължи възстановяването им от насрещната страна.

Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго такова, с което постановеното Определение №2495/25.10.2023 г. по гр.д.№2243/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, се допълни с присъждане в полза на ответника П. И. Х. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2776 от 26.11.2023 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по гр.д.2243 от 2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – III състав, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение №2495 от 25.10.2023 г., постановено по гр.д.№2243 по описа на Окръжен съд - Пловдив– III състав, както следва:

ОСЪЖДА Р.П.П., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул.“З.С.“ №3, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, да заплати на П. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул.“П.К.Я.“ №32, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4