Решение № 256 от 21.09.2020, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 992/2020
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 21.09.2020
- В сила
- 07.10.2020
- Състав
- Вергиния Събева Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.151, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.151, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.160 · Закон за движението по пътищата
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.112, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Правилник за издаване на българските лични документи
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 256 от 21.09.2020 г. по АНД № 992/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Внесено е от Районна прокуратура-Кърджали за разглеждане постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М. П. А. от *** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, извършено на *** г. в ***.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу М.А.. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило извършеното от него от обективна и субективна страна престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На *** г. в ***, в сектор „Пътна полиция“, той потвърдил неистина в писмена декларация, която произхождала от конкретен нормативен акт. Тъй като били налице предпоставките на чл.78а от НК, прокурорът предлага на обвиняемия да се наложи наказание „глоба” към минималния размер.
Обвиняемият в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който не оспорва фактите, описани в постановлението на Районна прокуратура-Кърджали. Сочи, че действително А. извършил процесното деяние, което не се отричало и от самия него. Моли съдът да вземе предвид, че престъплението не се характеризирало с висока степен на обществена опасност. От същото нямало причинени вреди, налице били и многобройни смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало на обвиняемия, съдействие за разкриване на обективната истина. Моли съда за наказание „глоба“ към предвидения минимум.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М. П. А. е роден на **** г. в ***, обл.Пловдив, живущ в ***, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), работи като шофьор, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Обвиняемият А. бил правоспособен водач на МПС от няколко категории и притежавал свидетелство за управление ***, издадено от ОД МВР-Кърджали на 24.01.2014 г. Той през 2018 г. работил като международен шофьор. Във връзка с работата му посещавал ФРГермания, където му било отнето свидетелството за управление на МПС.
За да може да упражнява трудовата си дейност М.А. решил да се сдобие с ново свидетелство за управление на МПС. В тази връзка на *** г. той посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Там бил приет от св.Н.А.М., която работела на гише.
Пред нея обвиняемият лично попълнил и подал заявлението за издаване на документ за самоличност на български граждани с дата *** г., с приложени към него декларации по чл.160 и чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП. В декларацията той саморъчно посочил, че е загубил свидетелството си за управление на МПС, заедно с дигитална карта и други документи. На обвиняемия било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № 283790720/23.10.2018 г., което той получил на 30.10.2018 г. и започнал да го ползва.
Компетентният орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република Германия /КВА/ изпратил информация за отнето българско 1 свидетелство за управление на МПС във ФРГермания на името на М. П. А. от ***. На същия било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на територията на ФРГермания.
На 21.05.2019 г. и 28.05.2019 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ *** постъпила преписка от ГД „Национална полиция“ гр.София. В преписката било приложено и свидетелството за управление на МПС ***, което било на името на обвиняемия. След извършена проверка в системата на МВР било установено, че същото вече е отразено като невалидно, но като причина било посочено обстоятелството, че документът е изгубен.
В хода на разследването от обвиняемия А. били снети образци за сравнително изследване от подпис и почерк. От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза се установило следното: Подписите в графата „подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 5684/2018 г. и в графата „подпис“ в разписка към същото заявление, са положени от М. П. А. ; Подписът в графата „Декларатор“ в Декларация по чл.160 от ЗДвП от *** г., от името на М. П. А. , е положен от обвиняемия; Ръкописният текст в Декларация по чл.160 от ЗДвП от *** г., от името на М. П. А. , е написан от обвиняемия.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство; показанията на свидетелката Н.А.М., разпитана на досъдебното производство; Съдебно-почерковата експертиза; Писмо рег.№ 3286р23138/21.05.2019 г. на ГД „НП” към МВР; копие от свидетелство за управление на МПС;
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх.**** г.;
Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП; Декларация (Приложение 1) на М.П.А. от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на обвиняемия;
Уведомление от Федерална служба по транспорта Фленсбург от 30.04.2019 г.; Писмо от Федерална агенция по автомобилен транспорт в Германия от 07.05.2019 г.; Справка за съдимост на обвиняемия; Характеристична справка на обвиняемия, както и другите приети от съда писмени доказателства по делото. Както в гласните доказателства, така и в писмените такива не се наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти, поради което не се налага подробен анализ и коментар на същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната квалификация следното:
Обвиняемият М. П. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на *** г. в ***, в сектор ПП при ОД МВРКърджали, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи към заявление с вх. **** г. до началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, която по силата на закон – чл.160 от Закона за движение по пътищата вр. чл.16, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с ***, не е отнето от контролните органи на ФРГермания за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а е изгубено. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие. Със съставянето и употребата на инкриминираната писмена декларация, обвиняемият е потвърдил неистина, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство, заедно с други документи. Декларацията е подадена от него до 2 орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК и такъв в случая е началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Съставянето и използването й е извършено по силата на закон - чл.160 от ЗДвП, която разпоредба в ал.1 гласи, че дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. Подаването на декларацията е извършено за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – отсъствието на пречки за издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС. От субективна страна М. П. А. е действал виновно, при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Знаел е, че декларацията се дава пред орган на властта именно за удостоверяване на тези обстоятелства, както и че задължението за съставянето й възниква от горепосочения нормативен акт. Знаел е също, че не декларира верните обстоятелства и така потвърждава неистина.
За престъплението по чл.313, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години или „глоба” от сто до триста лева. М. П. А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемият за извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му наложи административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция отчете обществената опасност на деянието – типична за престъпния състав; личността на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца, положителните му характеристични данни по местоживеене и направеното самопризнание, а отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на обвиняемия М. П. А. административно наказание в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.
С оглед изхода на делото – осъдително решение за обвиняемия М. П. А. , настоящата инстанция на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 196 лева по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Съдът постанови на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на решението в сила, веществените доказателства – Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх.**** г., Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП, и Декларация (Приложение 1) на М.П.А. от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, да се върнат на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.
Районен съдия:
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
Номер 256
21.09.2020 г.
Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Кърджали
ІІІ състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Прокурор:
Председател:
Вергиния С. Еланчева
Симона Б. Иванова
Емилия Бисерова Моллова (РП-Момчилград) като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно наказателно дело № 20205140200992 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. П. А. , роден на **** г. в ***, обл.Пловдив, живущ в ***, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), работи като шофьор, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На *** г. в ***, в сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи към заявление с вх. **** г. до началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, която по силата на закон – чл.160 от Закона за движение по пътищата вр. чл.16, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВРКърджали, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с ***, не е отнето от контролните органи на ФРГермания за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а е изгубено, поради което и на основание чл.313, ал.1 вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА обвиняемия М. П. А. със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на 196 лева.
1
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на решението в сила, веществените доказателства – Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх.**** г., Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП, и Декларация (Приложение 1) на М.П.А. от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, да се върнат на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали.