Решение № 220 от 31.08.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Плевен, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. И.ОВ при участието на секретаря А. Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от МАРИАН В. И.ОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600490 по описа за 2023 година С присъда № 43/ 15.03.2023 г. постановена по НОХД №1359/2022, РСПлевен признал подсъдимият А. С. Н.-ЕГН ********** за виновен в това, че на 22.02.2021г. в гр.Плевен, обл.Плевен причинил средна телесна повреда на И. В. Й. от гр.Плевен, изразяваща се в счупване на двете кости на подбедрицата /голям и малък пищял/ на десен крак, довело до трайно затруднение на движенията на десен крак, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК вр. чл.12 ал.2 вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК го осъдил на наказание „Пробация“, при следните пробационни мерки:

- на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК - Задължителна регистрация понастоящ адрес гр.Плевен, ул. „***“ №***, вх. Б, ет.2, ап.4 за срок от една година, като за явяването и подписването на подсъдимия пред пробационния служител се определя периодичност два пъти седмично;

- на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.131, ал.1, т.1 от НК за причинена средна телесна повреда на длъжностното лице при изпълнение на 1 службата му - И. В. Й., като „Ръководител мрежови експлоатационен район“ в „***“ ЕАД - гр.София.

Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А. С. Н. да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд - гр.Плевен в размер на 2190,80лв.

Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А. С. Н. да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР - гр.Плевен в размер на 117,00лв.

Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А. С. Н. с ЕГН ********** да заплати на частния обвинител И. В. Й. направените разноски за повереник в размер на 1000,00 лева.

Недоволен от постановената присъда подсъдимият А. Н., чрез защитника си-адвокат Г. А.-АК-Плевен, я обжалва. С жалбата се правят оплаквания за неправилност на присъдата в осъдителните й части.Счита се, че не е налице превишаване на пределите на неизбажната отбрана, а деяние извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.Моли се на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, да е отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимия да се оправдае с всички последици от това-отмяна на осъждането и присэждане на разноски за въззивната инстанция. Алтернативно се излагат доводи, че за престъпление по чл.132 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и съответно първоинстанционния съд е следвало да прекрати производството на основание чл.289,ал.1 , във вр. с чл.24, ал.1, т.7 от НПК. Също алтернативно се излагат доводи, че за престъплението по чл.132, ал.2 от НК, е приложима разпоредбата на чл.78а от НК- освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание“глоба“.

В съдебното заседание пред въззивната инстнция жалбата се поддържа.Сочи се, че срещу частния обвинител има висящо досъдебно производство за причиняване на телесни повреди на длъжностно лицеподсъдимия А. Н..Отново се поддържа становище, че е налице неизбежна отбрана.В този смисъл се посочва съдебна практика -ТР№12/1973г. по т.д.

№11 на ВС на РБ, като се излагат доводи, че съда неправилно е приел превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия, тъй като не е налице несъответствие между защитата и нападението.Отново се иска подсъдимия да бъде оправдан.Навежда се и довод, дали не се касае за 2 хипотезата на чл.12, ал.3 от НК, а именно превишаване на пределите на неизбежната отбрана да се дължи на уплаха или смущение.Отново се поддържа и становище, ако въззивния съд не се съгласи с изложените доводи, че е налице деяние по чл.132, ал.2 от НК и съответно да се приложи чл.78а от НК.

Въззивният жалбоподател-А. Н. поддържа становището на защитника.

Недоволен от присъдата частният обвинител-И. В. Й., чрез повереника си-адвокат М. Б.-АК-Плевен, също я обжалва.В първоначалната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда за наличие на престъпление извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.Твърди се неправилен анализ на доказателствата по делото и съответно грешни фактически и правни изводи.Счита се, че присъдата е неправилна, необоснована и в явно противоречие с материалния закон.С тази жалба се моли на основание чл.334, ал.1, т.2 от НПК, да се отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК, без приложението на чл.12, ал.1 от НК.В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи, че правните изводи на съда за приложението на чл.12, ал.1 от НК, не отговарят на обективната истина.Твърди се, че не са анализирани доказателствата по делото в тяхната съвкупност.Счита се, че съда е направил своите изводи кредитирайки в голяма степен обясненията на подсъдими, показанията на свидетеля М. и превратно анализиране на експертизите.За посоченият свидетел М., се навеждат доводи, че не е очевидец и съда е игнорирал всички противоречия в показанията му.Посочват се показанията на свидетеля В.М. и се правят изводи, че е от местоположението му няма как да има видимост към мястото, където са били подсъдимия и пострадалия В този смисъл се излагат доводи и във връзка с проведения следствен експеримент.Възразява се, че съда не е взел предвид поазанията на свидетеля С.Т.С., който твърдял, че на паркинга не е имало никой.Оспорват се показанията на свидетеля М., тъй като е установено, че е в приятелски отношения с подсъдимия и така е заинтересован от изхода на делото.Възразява се срещу приетото, че пострадалия пръв е употребил обидни думи и нанесъл удар на подсъдимия.В този смисъл, се навеждат доводи, че няма как пострадалия да държи телефон и лични документи и в същото време да удря с юмруци подсъдимия.В тази връзка се твърди, че са игнорирани показанията на свидетеля В. В., заварил пострадалия в положение легнал по гръб, с изкривен крак и разхвърляни 3 документи.Оспорват се и показанията на свидетелите видели следи от подметки по дрехите на подсъдимия, които обаче не видели тежкото счупването на крака на пострадалия. Позовавайки се на дати на прегледите по отношение на подсъдимия, се твърди, че едва на 04.03.2021г. , освен установеното нараняване по крака, са установени отока по по лявата страна и три кръвонасядания по лявото бедро.В този смисъл се навеждат доводи защо е изключена възможността за нараняване на подсъдимия при друг инцидент, или при самоотбрана от страна на пострадалия.Възразявайки срещу приетото от съда, че не е налице квалифициращото обстоятелство-причинена телесна повреда на длъжностно лице, при изпълнение на службата, се цитира Правилник за безопасност и здраве при работа с ел.уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел.мрежи. /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/.Твърди се , че пострадалия И. Й., не се е намирал в такава ел.уредба за да носи предпазни средства.Като ръководител няма зачислено раб.облекло и не извършва работа с ел.уреди съгласно длъжностната му характеристика.Счита се, че неправилно подсъдимия е оправдан за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК и неправилно е прието, че престъплението по чл.129, ал.2 от НК, е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

В съдебното заседание пред въззивния съд, изложеното в жалбата и допълнението към нея се поддържат.Иска се отмяна на присъдата и да се приеме, че подсъдимия е извършил престъпление, така както е повдигнато с обвинителния акт.Алтернативно, в случай, че въззивния съд приеме, че правилно е оправдан подсъдимия за престъпление по чл.131 от НК, се моли да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 от НК, като се счита, че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Въззивният жалбоподател-частен обвинител-И. В. Й. поддържа казаното от повереника си и иска подсъдимия да бъде осъден за нанесената средна телесна повреда.

Представителят на ОП-Плевен счита, че правилно първоинстанционния съд е постановил оправдателен диспозитив за престъплението по чл.131, ал.1, т.1 от НК, поради недоказаност.В тази връзка счита, че не е налице 4 субективния елемент, а имено, че подсъдимия е бил наясно, че влиза в конфликт с длъжностно лице.Счита обаче, че съда неправилно е приел, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.Счита също, че няма категорични доказателства пострадалия пръв да предприел нападение по отношение на подсъдимия и въобще подсъдимия е бил в ситуация на отбрана.Приема доводите на повереника на пострадалия и пледира да се уважи така депозираната от тях жалба, като подсъдимия се осъди по основния състав на чл.129, ал.2 от НК.Относно квалификацията на първоинстанционния съд счита, че тя не отговаря като цифрово посочване с изложеното в мотивите.Сочи, че липсва привръзката на чл.132, ал.2 от НК, а при така приетото от съда е следвало да приложи чл.78а от НК.В тази връзка счита, че ако не се приемат доводите на адвокат М. Б. и частично се приематдоводите на защитника на подсъдимия, то следва да се приложи чл.78а от НК.

Въззивният съд след като взе предвид изложеното в жалбите на страните, изложените доводи в съдебно заседание, приетити от въззивното производство доказателства и след цялостна проверка на постановената присъда на основание чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Подадените въззивни жалби от подсъдимия, чрез защитника и от частния обвинител, чрез повереника му са в срока по чл.320 от НПК и са процесуално допустими.

Въззивната жалба от подсъдимия А. С. Н., чрез защитника-адвокат Г. А. е частично основателна в наказателната част, досежно цифровата квалификацията, съответстващата правната норма на притето за извършено престъпление-причиняване на средна телестна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана и наложеното наказание.

Въззивната жалба от частния обвинител И. В. Й., чрез повереника –адвокат 5

М. Б., е неоснователна

Съображенията за това са следните:

За да постанови присъдата си първоинстанционния съд е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от въззивният съд и не следва да се преповтаря.

Описаната фактическа обстановка е приета за доказана въз основа на обясненията на подсъдимия А. С. Н., показанията на свидетелите И. В. Й., В.

П. В., В.Г.В., Х.В.Х., Б.П. Н., С.Т.С., И.О.Н., В.С. М., Н.Й.И., А.Е.П., В.А.К.,

Л.Р.М., Я.С.М., Д.М.Д. и И.Е.Я., чийто показания съдът кредитирал напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност.Приета е за доказана и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- епикриза от 28.02.2021г. от Клиника по Ортопедия и травматология на МБАЛ“Св.Панталеймон“, протокол за трудова злополука

№1 от

24.02.2021г., съдебно-медицинско удостоверение

№60/2021г., издадено от вещото лице д-р С.Д.К., съдебно-медицинско удостоверение

№72/2021г., издадено от вещото лице д-р

С.Д.К., уведомително писмо рег.№1430/20.08.2021г. от прокурор З.Л. при РП-Плевен, Постановление от 09.06.2021г. на И.Ф. Административен ръководител окръжен прокурор на ОП-Плевен - Д.Л., Писмо изх.№РД-03-186-1 от 9.08.2021г. на Директора на НИМХ-филиал Плевен, Договор № 20-193 от 21.05.2020 год. за охрана на обекти и имущество, сключен между „***” ЕАД и „***” ЕООД, Приложение № 1 към Договор № 20-193/21.05.2020 год., схема на охрана на обекти Складова база и работилници в района на подстанция „Плевен 1“ в района на Западна индустриална зона гр.Плевен, трудов договор №19/31.01.2020г., сключен между подсъдимия А. С. Н. и „***“ЕООД, длъжностна характеристика №4 на охранител на обект с шифър по НКП 5414 1007, подписана от подсъдимия А. С. Н., трудов договор №490/15.02.2018г.