Решение № 560 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500341 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. И. Н.,подадена чрез пълномощника и адв.Кебеджиев против съдебно решение № 2775 от 27.12.2024г., постановено по гр.д.№2530/2024г.по описа на БРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от И. И. Н., ЕГН **********, против Б. Н. М., ЕГН **********, и Д. Г. М., ЕГН **********, заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците си Б. Д. М., ЕГН **********, и Г. Д.

М., ЕГН **********, искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че по силата на Договор от 01.03.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти ищцата Е СОБСТВЕНИК на 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** с административен адрес:

***, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 90, 06 кв., състоящ се от: дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с площ от 4,86 кв.м. и с 1,155% ид.части от общите части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот от 100,81 кв.м., върху който е построена сградата при граници на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - няма, над обекта:

1 самостоятелен обект с идентификатор ***.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Според въззивницата ответникът Б. М. не е успял да докаже възражението си за изтекла придобивна давност в полза на праводателя му Д. М. и основно превръщането на държането във владение по отношение на процесната ½ ид.част от Д. М. по отношение на ищцата и осъществяване на непрекъснато владение в продължение на 10 години върху тази идеална част.Въпреки това БРС е приел,че необходимият давностен срок е изтекъл,считано от 1994г.,когато Д.

М. е превърнал държането във владение.Въззивницата се позовава на съдебна практика по въпроса за разграничаването на действията на управление,осъществявани от съсобственик върху съсобствената вещ и действията,обективиращи явно,спокойно и несъмнено владение,като счита,че не е установено да са налице обстоятелствата,необходими за превръщането на упражняващия фактическа власт съсобственик от държател във владелец по отношение на идеалната част на другия съсобственик.Направен е анализ на доказателствата по делото,като се сочи,че е било установено,че апартаментът е бил отдаван под наем от Д. М.,но ищцата е претендирала наем за лишаването и от ползване на апартамента през 2015г.,обективирано в нотариална покана.До 2020г.също не са били установени действия на М.,които да обективират трансформация на държането на ½ ид.част,собственост на ищцата във владение.Изложени са оплаквания,че решението на БРС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,тъй като съдът не е обсъдил доказателствата,сочещи на липса на два от необходимите елемента за превръщането на държането във владение- владението да е несъмнено и явно,а така също и че изложените мотиви по отношение на субективния елемент на владението са декларативни,бланкетни и необосновани.Моли за отмяна на решението на БРС и уважаване на предявения иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемият Б. М. е оспорил въззивната жалба с подадения отговор като неоснователна.Посочва,че обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и събрани доказателства,обсъдени подробно в решението на БРС.Счита,че по делото са ангажирани убедителни доказателства,които установяват,че Д. М. е изплатил стойността на целия апартамент и е живял в него,като се е считал за единствен негов собственик в продължение на 33 години.Установено е,че е отблъсквал въззивницата като съсобственик,като пред децата им и роднините е заявявал,че тя не е собственик,защото не е платила нищо за жилището и няма права.Той никога не и е плащал обезщетение за лишаването и от ползване на идеалната част,много пъти го е отдавал сам под наем.Н. е знаела и търсела пари от него,но той отказвал и да и дава част от наема и да и плаща обезщетение,като е заявявал,че няма основание да и плаща,защото тя не е собственик.

Коментирана е представената по делото нотариална покана от 2015г.,както и отговорът на Д. М.. Посочва,че течащата давност не е била прекъсната на някое от основанията,посочени чл.116 ЗЗД,нито владението на М. е било 2 прекъснато или смутено и се позовава на съдебна практика по тези въпроси.

Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата И. Н.,редовно уведомена, се явява лично и с адв.Кебеджиев,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Б. М. не се явява,редовно уведомен.Представлява се от адв.Андонова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено,а жалбата оставена без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Г. М.,редовно уведомен,се явява лично.Заявява,че поддържа иска на майка си И. Н. напълно,като намира въззивната и жалба за основателна.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемият Б. М.,редовно уведомен,не се явява и не се представлява. Не изразява становище по въззивната жалба,не сочи нови доказателства.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Ищцата И. Н. е предявила пред БРС иск срещу Д. М. и Б. М. за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че по силата на Договор от 01.03.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти ищцата Е СОБСТВЕНИК на 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** с административен адрес: ***, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 90, 06 кв., състоящ се от: дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с площ от 4,86 кв.м. и с 1,155% ид.части от общите части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот от 100,81 кв.м., върху който е построена сградата при граници на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***. Заявено е и искане за отмяна на констативен нотариален акт № 138, том 1, peг. № 1061, н. д. № 111/2024 г. на нотариус Н. Н., с район на действие Районен съд – Бургас, вписан под № 246 на Нотариална камара, за придобиване по давностно владение от ответника Д. М. на ½ ид.част от гореописания недвижим имот.

Ответниците Д. М. и Б. М. са подали в законоустановения срок писмени отговори,в които са оспорили исковете като неоснователни.Заявено е възражение,че ответникът Д. М. е придобил правото на собственост върху процесната ½ ид.част от апартамента на основание изтекла в негова полза придобивна давност,като се е снабдил с оспорения от ищцата констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,след което е 3 прехвърлил собствеността върху целия апартамент на ответника Б. М. с договор за издръжка и гледане.

В хода на първоинстанционното производство ответникът Д. М. е починал,като на негово място на основание чл.227 ГПК са конституирани като ответници законните му наследници-синовете му Б. Д. М. и Г. Д. М..

Новоконституираните ответници са заявили становище,че предявеният от майка им И. Н. иск е основателен и следва да бъде уважен от съда.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.124 ал.1 ГПК-установителен иск за собственост и по чл.537 ал.2 ГПК- за отмяна на констативния нотариален акт.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявените искове,като е приел,че ищцата е изгубила правото си на собственост върху ½ ид.част от процесния апартамент в гр.Бургас,тъй като ответникът Д. М. е придобил тази идеална част на основание изтекла придобивна давност,която е започнала да тече от 1994г.,когато ищцата е напуснала апартамента,а ответникът Д. М. е сменил патрона на входната врата и не е допускал ищцата с довод,че той е единствен собственик,тъй като тя не е участвала в изплащането му.

Въззивният съд споделя изцяло изложените в обжалваното решение на БРС мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба ,че съдът е допуснал процесуално нарушение,тъй като не е обсъдил гласните и писмените доказателства в тяхната връзка и зависимост по отношение отдаването под наем на процесния апартамент от Д. М. от 1998г.до 2020г.на трети лица,извършването на ремонти в него,както и заплашването на ищцата от М. през м.март 2020г. да продаде заедно с него своята ½ ид.част,които доказателства сочат на липсата на два от необходимите елемента за превръщането на държането на ½ ид.част на ищцата във владение за себе си от ответника М.,а именно- владението да е несъмнено и явно. Ответникът не е оспорвал факта,че е отдавал апартамента под наем,този факт е бил установен от съда и въз основа на анализа на всички свидетелски показания,както и представените писмени доказателства.БРС не е пропуснал да обсъди гласните и писмените доказателства във връзка с отдаването на апартамента под наем от ответника М. и извършването на ремонти,а точно обратното- обсъдил ги е подробно и в съответствие с процесуалните изисквания- поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е обсъдил и исканията на ищцата да получава половината от наема или обезщетение за лишаването и от ползване на съсобствения имот,обективирани в нотариална покана,жалба до прокуратурата и др., които ответникът М. е отказвал да удовлетвори. БРС не е пропуснал да обсъди и представеното прокурорско постановление от 2020г.за отказ да се образува досъдебно производство по заявление на И. Н.,с оплаквания,че е била заплашвана с убийство с нож през м.март 2020г.от бившия си съпруг Д. М. във връзка с продажбата на процесния апартамент,както и показанията на св.З. М. и св.Г. М..

Неоснователни са и оплакванията на въззивницата,че съдът е допуснал 4 нарушение на материалния закон- чл.79 ал.1 ЗС,като неправилно е приел,че държането на идеалната част,собственост на ищцата е било превърнато във владение от ответника Д. М. от 1994г. ,тъй като не е взел предвид,че по делото е установено,че Д. М. е отдавал имота под наем,а според съдебната практика сключен договор за наем се приема,че представлява управително действие по отношение на съсобствената вещ и само по себе си не може да обоснове извод за наличието на явно и несъмнено владение. БРС не е формирал изводи по този въпрос,които да са в разрез с утвърдената съдебна практика на ВКС,част от която е цитирана във въззивната жалба.В мотивите на решението си БРС е съобразил и задължителната съдебна практика,обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС и относима към спора по настоящия казус.Правилно и законосъобразно районният съд е изследвал дали установените по делото факти дават основание за извод,че съсобственикът Д. М. е извършил действия,с които е престанал да държи идеалните части от процесния апартамент за съсобственичката И. Н. и е започнал да упражнява фактическата власт върху тях за себе си,с намерение да ги свои,като тези му действия да са доведени до знанието на невладеещата съсобственичка Н.. БРС се е ръководил от възприетото в горецитираното ТР становище,че промяната в намерението на владеещия съсобственик М. по отношение на идеалните части на другия съсобственик Н. следва да се установи,че е осъществена чрез действия, отблъскващи владението на Н. и установяващи своене.