Решение № 72 от 18.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Враца, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Търговско дело № 20241400900013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с Вх. № 807/02.02.2024 г. от С. Н. И., ЕГН ********** от ***, действаща чрез адв. Л. Г. от АК – Перник против ЗАД "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б за заплащане на сумата от 76 693,78 евро (150 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 1104,39 евро (2160 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди за провеждани рехабилитицанионни процедури, осем пъти в месеца за периода от 20.05.2023 г. до подаване на исковата молба, всяка една на стойност по 23,01 евро (45лева), както и сума в общ размер от 2958,85 евро (5787 лева) за имуществени вреди - разходи за лечение и закупени консумативи и лекарствени средства, претърпени от ищцата вследствие от ПТП, настъпило на 03.04.2023 г., причинено от водача на лек автомобил "Фолксваген Голф", с рег. № ЕН *** КХ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.08.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетенията. Претендират се и разноски в производството.

В открито съдебно заседание с участие на страните е заявено оттегляне на исковете за претендирани имуществени вреди и производството е прекратено по отношение на тези претенции. Същото е продължило по отношение на претенцията за неимуществени вреди, по отношение на чийто размер е допуснато увеличаване на иска от 76 693,78 евро (150 000 лева) на 127 822,97 евро (250 000 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2023 г., до окончателното й изплащане.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че на 03.04.2023 г. около 21:27 ч. е настъпило ПТП на път II - 13 между лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № 1

ЕН *** КХ, управляван от водача Г.В.М., с ЕГН **********, който при движение на прав пътен участък е нарушил правилата за движение по ЗДвП и е напуснал своята лента за движение на двупосочен път и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където блъснал челно лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № ВР *** СК, управляван от водача на И.И.И., с ЕГН **********. Последният се е движил със съобразена скорост и правилно поставен предпазен колан, но е починал в резултат на остра кръвозагуба, предизвикана от разкъсване на аортата на сърцето при получената вследствие на удара гръдна и коремна травма. На място е починал и водачът на другия автмобил - Г.В.М., като е образувано ДП № 51/03.04.2023 г. по описа на РУ Кнежа. Сочи се, че тежко пострадала е и ищцата, която се е возила до водача на лек автомобил марка „Опел Виваро“, с рег. № ВР *** СК, като са й причинени телесни повреди – контузио корпорис генерализата, фрактура феморис супра ет транскондилика декстра, полифрагментоза „лезионес“, травматик капитис суперфициалес мултиплицес.мкб: S72.4, като й е извършена сложна оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, за която е заплатила общо сума в размер на 3832,80 лв. и потребителска такса - ортопедия - сума в размер от 34,80 лв., както и имплантируеми медицински изделия - 1 брой на стойност 3798 лв.

Сочи се също, че след изписване от болничното заведение, ищцата е била на постелен режим в безпомощно състояние и за нея са се грижили нейната дъщеря и свекърва, тъй като не е могла да се самообслужва. Около седем месеца по-късно тя се придвижвала все още с чужда помощ и с патерици, предимно в домашни условия, като продължава да има нужда от придружител за всички ежедневни и домакински дейности, включително за лични нужди, тъй като походката й е крайно затруднена и забавена. Подробно са описани разходите на ищцата за лечение, консумативи и рехабилитации, заплащани към съответните болнични заведения. Сочи се, че най-много до 5 години ще се наложи смяна на ставата с изкуствена, като ще е необходима и активна рехабилитация. През април 2025 г. се е наложило да бъде извършена поредна операция и е поставена изкуствена туморна става на ищцата.

Водачът Г.В.М. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/06/123000605093, валидна до 21.02.2024 г. и като виновен водач за настъпилото ПТП, ищцата претендира от неговия застраховател обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, настъпили в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Също така се твърди, че ищцата е предявила писмена претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение при ответното дружество, по която към датата на исковата молба не е налице плащане. При тези аргументи е заявено искане за уважаване на претенциите в заявените размери, като се претендират разноски по делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, действащо чрез юрисконсулт Ю.К., в който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се факта на настъпилото ПТП, на заведената извънсъдебно щета, като се сочи, че след образуване на делото, на ищцата са изплатена сумата от общо 36 638,87 евро (71 659,40 лв.) на 11.11.2024 г., включваща 33 233,97 евро (65 000 лв.) за неимуществени вреди и 3404,90 евро (6659,40 лв.) за имуществени такива – 2 закупени лекарства и лечение. В тази връзка се оспорва искът за имуществени вреди, като прекомерно завишен, както и сумата от 2160 лв. за рехабилитационни процедури, поради липса на доказателства за тези разходи.

При тези доводи е отправена молба за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се уточняват претенциите на ищцата, съобразно възраженията на ответното дружество и се конкретизират заявените доказателствени искания – не се поддържа искането за САТЕ. Признава се плащането на 33 233,97 евро (65 000 лв.) за неимуществени вреди, но се заявява увеличение на този иск до сумата от 127 822,97 евро (250 000 лв.), ведно със съответната законна лихва, както е предявено в исковата молба, поради това, че ищцата продължава да търпи болки и страдания, като в резултат от травмите не упражнява и трудовата си дейност – учител. В тази връзка се сочи, че изплатеното обезщетение е крайно занижено и освен него, се претендира сумата от още 127 822,97 евро (250 000 лв.) за неимуществени вреди.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 154/15.04.2026 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелствата, за които са ангажирани и съответни писмени доказателства:

- че на 03.04.2023 г. около 21:27 часа е настъпило ПТП на път II - 13 между лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕН *** КХ, управляван от виновния водач Г.В.М., с ЕГН **********, който при движение на прав пътен участък е нарушил правилата за движение по ЗДвП и е напуснал своята лента за движение на двупосочен път и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където блъснал челно лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № ВР *** СК, управляван от водача на И.И.И., с ЕГН **********. Двамата водачи са починали, а пострадала е ищцата С. Н. И. – пътник в лек автомобил „Опел Виваро“, с рег. № ВР *** СК;

- че през релевантния период ответното дружество е обезпечавало деликтната отговорност на Г.В.М., във връзка с настъпването на процесното ПТП и е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № BG/06/123000605093, валидна до 21.02.2024 г. по отношение на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕН *** КХ;

- че ищцата е завела при ответното дружество щета № 43072952300199 и на 11.11.2024 г. са й изплатени общо 36 638,87 евро (71 659,40 лв.), включващи 33 233,97 евро (65 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди и 3404,90 евро (6659,40 лв.) за имуществени такива – закупени лекарства и лечение.

Спорни между страните са травмите на ищцата като характер на уврежданията и продължителност на същите, както и размерът на ретендираното обезщетение за неимуществени вреди, с доводи за прекомерност, поради преминаване на болничното лечение на ищцата, с възстановяване в нормалния за подобни травми срок и поради заплащането на 65 000 лв. от страна на ответника по заведената извънсъдебна претенция от ищцата.

От приетата по делото медицинска документация се установява, че в 3 резултат на процесното ПТП ищцата е получила многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в областта на кондилите и счупване на големия пищял на дясна подбедрица в горния край. Също така е получила повърхностни лезии (наранявания) в областта на лицето. Хематом в областта на жлъчния мехур, както и псевдоартроза (лъжлива става) в областта на външния кондил на дясна бедрена кост, възникнало като усложнение на тежкото вътреставно счупване на костта, с развитие на посттравматична гонартроза (дегенеративно ставно заболяване на дясна колянна става) и валгусна деформация на ставата.

Лечението на посочените увреждания е било оперативно - първоначално на счупената бедрена кост, медикаментозно, физиотерапевтично и рехабилитационно по време на възстановителния период. Ищцата е претърпяла още три оперативни интервенции вследствие на възникналото усложнение - лъжлива става в областта на външния кондил на дясна бедрена кост и развитие на дегенеративно ставно заболяване на дясна колянна става със силна деформация на същата, както и флексионна контрактура на ДЦК, наложило в определен момент извършване на алопластика с изкуствена колянна става (април 2025 г.). Първоначалният оздравителен период е бил от порядъка на 6-8 месеца, който обаче е удължен и към момента не е налице пълно възстановяване на травмата на бедрената кост, като такова възстановяване (пълно) за ищцата няма да настъпи и занапред предстоят периодични смени на поставената през 2025 г. изкуствена става.

От служебна бележка на Общински съвет Бяла Слатина се установява, че ищцата не е упражнявала длъжността си общински съветник от процесното ПТП до месец март 2024 г., а съгласно Заповед № 1226/04.09.2024 г. е прекратен трудовият й договор на длъжност „ресурсен учител“, поради невъзможност да изпълнява работата си, в резултат на болестта, довела до трайно намалена работоспособност, тъй като учителската професия изисква продължително стоене, ходене и ежедневно пътуване до работното място, което е непосилно за ищцата, предвид състоянието на оперирания долен крайник.

По делото са представени и приети писмени документи, които съдът констатира, че се явяват неотносими към спора и съдът не дължи анализ на същите, като не основава изводите си по фактите и правото на тях (съобщение за смърт, фактури и фискални бонове към тях, документи от ДП 51/2023 г. по описа на РУ Кнежа – постановления, експертизи, албуми, протоколи за разпити и медицинска документация, касаеща починалите в процесното ПТП лица).

В производството е разпитана свидетелката И. И. (дъщеря на ищцата), чийто показания съдът възприема с вяра, като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, преценявайки същите съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелката сочи, че ищцата е претърпяла първата си операция непосредствено след процесното ПТП през 2023 г. и същата е била много тежка, с поставяне на две шини – на бедрото и на коляното, които са били раздробени и около 3 месеца ищцата е била напълно обездвижена на легло. Не е постигнато сгъване на крайника, въпреки упоритите грижи и рехабилитации, което е наложило през есента на 2023 г. да последва втора операция, с която е постигнато единствено възможност за придвижване с патерици. Заявява също, че през 2024 г. е последвала поредна тежка 6-часова операция, при която е присадено парче от хълбока на ищцата в 4 коляното й, в резултат на която е настъпило влошаване на ищцата, с изключителни болки, отново пълно обездвижване и постигнато сгъване до 56 градуса на коляното, като движението е било отново единствено посредством патерици. Свидетелката сочи още, че кракът на ищцата след процесното ПТП е останал изцяло изкривен и след трите му операции отново не е могла да стъпва на него, което е наложило четвърта операция през април 2025 г.