Решение № 261 от 16.06.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Плевен, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500390 по описа за 2025 година Производство по чл.435 ал.2,т.2 ГПК .

Делото е образувано по жалба на Т. О. К. от гр.София, длъжник по изп.дело №2023***0400* * * по описа на ЧСИ В.С., рег.№*** и район на действие ОС Плевен срещу действията на ЧСИ по цитираното изп.д.В жалбата е посочено,че се прилага фиш за заплата за м.март 1650лв.,нетна сума 1551лв.,запор на 517лв.,както и заверен съдебен акт на Районен съд Плевен за определяне на издръжка в размер на 1430 лв.Посочено е,че синът на жалбоподателя е студент в ТУ София.Излагат се оплаквания,че жалбоподателят не е получавал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.11.2015г.и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 26.01.2016г.и не е имал възможност да възрази срещу заповедта.Моли съда да задължи ЧСИ да представи писмени доказателства като заявления от страна на взискателя до ЧСИ за извършване на принудителни действия ,както и за техния порядък за периода 2019г.до февруари 2025г.Моли съда да се произнесе по законосъобразността на действията на трето задължено лицеработодател, основания за секвестируемост и несеквестируемост на запорираната сума от 517лв.Твърди се,че тази сума е част от трудовото му възнаграждение ,което е изцяло несеквестируемо,поради задължения за издръжка и моли да му бъде възстановена сумата 104лв.на сметката му в ***.

С така депозираната жалба не става ясно кое именно действие на ЧСИ В.С. по изп.д.с кратък номер №***/2025г.се обжалва.

С разпореждане на ЧСИ В.С. жалбата е оставена без движение с 1 указание до жалбоподателя за внасяне на съответната ДТ ,както и да уточни кое изпълнително действие обжалва.

С молба уточнение,вх.№13169/02.05.2024г. жалбоподателят е посочил,че ЧСИ В.С. и работодателят му са уведомени,че издържа дете и секвестируемата част от нетния му доход от 1551лв.е ¼ или 387,75лв.,каквато сума е преведена на ЧСИ за м.април 2025г.За м.март на ЧСИ са преведени 517лв.,като жалбоподателят моли сумата от 129,25лв.да му бъде върната.В молбата уточнение е направено искане да се изискат от ЧСИ В.С. данни за произхода на формирали се към 30.04.2025г.блокирани сучи по сметки в банки,в *** -14 294,87лв.,в ***-13 168,711лв.и в *** 13 168,71лв.Посочено е,че при образувано изпълнително дело за издръжка ,цялата сума се превежда безусловно на взискателя,съгласно чл.446,ал.3 ГПК.

При образуване на настоящото производство,ПОС с разпореждане №387/23.05.2025г.повторно е оставил жалбата на Т. К. ,като му е указано да уточни кое именно изпълнително действие на ЧСИ В.С. по изп.дело №***/2025г.обжалва.Съдът е указал на жалбоподателя да уточни обжалва ли действията на ЧСИ В.С. по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и има ли оплакване, че трудовото му възнаграждение е изцяло несеквестируемо и от него не следва да се правят никакви удръжки по конкретното изп.д. №***/2025г.по описа на ЧСИ В.С.,с оглед задълженията му за издръжка по друго изп.дело или с жалбата се оспорва само размера на удръжките върху трудовото му възнаграждение по чл.446,ал.1т.1 ГПК,съответно 1/3 част ,ако е без деца и 1 /4 част ,ако е с деца ,които издържа.

С молба –уточнение ,постъпила в съда на 29.05.2025г.жалбоподателят е уточнил,че жалбата е по реда на чл.435,ал.2,т.2 ГПК,като се оспорва размера на удръжките върху трудовото му възнаграждение,определени в чл.446,ал.1,т.1

ГПК.

Цитирана е разпоредбата на чл.446,ал.1

ГПК.Жалбоподателят посочва,че и В.С. и работодателят са уведомени многократно ,че той издържа дете и секвестируемата част в случая от нетното вземане 1551 лв.е ¼ или сумата 387,75лв.,каквато сума е преведена на ЧСИ за м.април 2025г.За м.март на ЧСИ са преведени 517лв.,като моли сумата от 129,25лв.да му бъде възстановена,като му се присъдят и разноските по жалбата.Отново е направено искане да се изискат от В.С. данни за взискател,произход ,размер,период на задължението на блокираните суми по сметка в ***,***,както и да се вземе отношение по действията и отговорността на работодателя в случая на превод от 517лв.за м.март като трето задължено лице.

Ответникът по жалбата“Топлофикация –Плевен“АД гр.Плевен, представлявано от изп.директор Й.В.,чрез юрисконсулт С.С. -взискател по изп.д. е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище,че жалбата е допустима единствено в частта за претендираната несеквестируемост ,а по същество е неоснователна. Относно изложените данни в жалбата за приложението на чл.446 ГПК е посочено,че не 2 става ясно длъжникът да е представил документи ,удостоверяващи изплащане на издръжка на дете пред работодателя,който има законово задължение да определи размера на удръжката от работната заплата.Взето е становище,че няма данни и/или доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата,че получаваното възнаграждение за труд е изцяло несеквестируемо.От отговора на работодателя на Т. К. ,постъпил по изп.дело №***/2023 няма данни за предходно наложен запор върху възнаграждението на длъжника .Наличието на задължение за издръжка само по себе си не е факт,от който самостоятелно да произтича несеквестируемост на трудово възнаграждение.Изложени са доводи,че задължението на Т. К. е за месечна издръжка,считано от 29.10.2019г.до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване,като в случая издръжката е за минал период.Издръжката е с привилегия,само когато е текуща.Относно издадения изп.лист по гр.д.

№7054/2019г. на ПРС е посочено,че касае издръжката на сина на жалбоподателя Г. К. в период,когато е бил непълнолетен.Твърденията за дължима месечна издръжка на дете от страна на жалбоподателя са изцяло неоснователни, тъй като не е представен акт на съда,който да присъжда посочения размер на месечната издръжка ,след навършване на пълнолетие на Г. К..Относно твърденията за депозирана молба за възобновяване на ч.гр.д.

№5614/2015г.на ПРС е взето становище,че са неотносими към настоящия изпълнителен процес, доколкото няма влязъл в сила съдебен акт за спиране или прекратяване на изп.дело или за обезсилване на заповедта за изпълнение.В отговора са описани извършените действия по заповедното производство по ч.гр.д.№5614/2015г.В заключение ответникът по жалбата моли съда да остави без уважение жалбата на Т. К..Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ В.С.,рег.№***,с район на действие ОС Плевен .Приложено е и копие от изп.дело.ЧСИ е изразил становище,че жалбата е допустима,но неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата и в молбитеуточнения оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436 ал.1 ГПК.Същата е допустима само в частта,касаеща насочването на изпълнение върху част от трудовото възнаграждение на длъжника,която част длъжникът счита за несеквестируем доход.С оглед последната молба-уточнение,депозирана пред ПОС не се твърди несеквестируемост изцяло на трудовото възнаграждение,а се оспорва само размера на удръжките по чл.446,ал.1 ГПК,като жалбоподателят счита,че след като издържа дете,удръжката следва да е в размер на 1 /4 ,а не на 1/3.

Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2, т.2 ГПК насочването на изпълнение върху имущество ,което длъжникът смята за несеквестируемо е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител,подлежащи на обжалване от длъжника.Разгледана по същество жалбата е

3

Н.

От приложеното копие на и.д.№ 2023***0400***,с кратък номер ***/2023г.по описа на ЧСИ В.С. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация- Плевен“АД ,въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.01.2016г. от ПРС по ч.гр.д.№5614/2015г.по описа на същия съд.Изп.лист е издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Съгласно изпълнителния лист Т. О. К. е осъден да заплати на кредитора „Топлофикация- Плевен“АД посочените суми главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия,както и лихви за описаните периоди.На 14.03.2023г. ЧСИ е наложил запори на вземанията на длъжника по банкови сметки в „ПИБ“ АД, “***“АД, “Уникредит Булбанк“АД ,“Юробанк България“АД и „***“АД.На 06.04.2023г.е вписана възбрана върху недвижим имот в с.Гиген.На 05.02.2025г.е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Областна администрация на област София.На същата дата 05.02.2025г. е наложен запор на вземания на длъжника по банковата му сметка в“***“АД, където същият получава трудовото си възнаграждение.От работодателя Областна администрация на област София е постъпило уведомление до ЧСИ В.С.,с което на осн.чл.508,ал.1 и ал.2 ГПК се признава за основателно вземането ,върху което се налага запора .Посочено е,че не е наложен запор и по други изп.листове върху това вземане.Отразено е,че работодателят превежда по банковата сметка на Т. О. К. заплата в размер на 1551лв.към „***“АД.От ***“АД до ЧСИ също е постъпило уведомление,с което се признава за основателно вземането върху , което е наложен запора.

От данните по изп.дело се установява,че въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. К. по изп.дело №***/2023г.са постъпили следните суми от работодателя:на 25.03.2025г.-517 лв.и на 25.04.2025г.-387,75лв. В писмените мотиви на ЧСИ В.С. е посочено,че втората сума от 387,75лв.не е разпределена,поради постъпилата жалба от длъжника.

Съгласно чл.446,ал.1 ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,както и върху пенсия,чиито размери са над минималната работна заплата,може да се удържа само:по т.1 ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата -1/3 част,ако е без деца и 1/4 част,ако е с деца , които издържа.

Безспорно от данните по изп.дело и представения фиш за заплата от м.март 2025г. се установява,че длъжникът Т. К. получава основна заплата в размер на 1650лв.,като трудовото му възнаграждение е в размер между МРЗ и двукратния размер на МРЗ,като спрямо него е приложима нормата на чл.446,ал.1 т.1 ГПК.

Жалбоподателят твърди,че издържа дете,поради което съгласно чл.446,ал.1,т.1 ГПК от трудовото му възнаграждение следва да се правят 4 удръжки в размер на ¼ част.Тези твърдения са неоснователни по следните съображения.

От приложения протокол от съд.заседание по гр.д.№7054/2019г.по описа на Плевенски Районен съд е видно ,че ПРС е одобрил постигнатата между страните спогодба,по силата на която е изменен размера на дължимата издръжка,като Т. О. К. се е задължил да заплаща на непълнолетния си син Г. Т.

К.,със съгласието на неговата майка и законен представител Л.Г.Л. издръжка в размер на

1 430лв.,считано от 29.10.2019г.до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение,която да бъде заплащана чрез майката Л.Г.Л..По изп.дело има данни,че за така определената издръжка по гр.д.№7054/2019г.е издаден изпълнителен лист от ПРС на 16.04.2025г.,почти 5 години след одобрената от съда спогодба.Въз основа на изп.лист за издръжката е образувано изп.дело №20258380402*** по описа на ЧСИ М.Б., рег.№*** и район на действие Софийски Градски съд ,по което изп.дело Т. К. е получил покана за доброволно изпълнение,в която е посочен размера на задължението./л.142от изп.д./

Горепосочената издръжка в размер на 1 430лв.е за периода ,в който синът на жалбоподателя Г. К. е бил непълнолетно дете.С навършване на пълнолетие,в случая на датата 26.02.2023г.са настъпили законовите предпоставки за прекратяване на тази издръжка,дължима на основание чл.143 СК.Определената издръжка по гр.д.№7054/2019г.в размер на 1 430лв.месечно е дължима за периода от 29.10.2019г.до 26.02.2023г.,когато Г. К. е навършил пълнолетие.Към датата на издаване на изп.лист -16.04.2025г.за издръжката, вече са били налице законовите предпоставки за прекратяване на издръжката и на практика тя се явява издръжка за минало време,а не задължение за текуща издръжка. Тези възражения за прекратяване на горепосочената издръжка жалбоподателят следва да направи пред ЧСИ М.Б. по другото изп.дело.За разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца,която съгласно чл.143,ал.2 СК се дължи безусловно,независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,издръжката по чл.144 СК на пълнолетни деца-учащи или студенти се дължи само,ако пълнолетните деца не могат да се издържат от доходите си или да използват имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.Представено е удостоверение,че синът на жалбоподателя Г. К. за учебната 2024/2025г.е студент първи курс в Технически университет