Решение № 1222 от 19.03.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 20/2026
- Вид
- Решение № 1222
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Ева Пелова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 2, ал. 1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65(2) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 72 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
- чл. 11, пар.1 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 1222
Пазарджик, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700020 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на С. Г. Г., чрез пълномощника – адв. С., срещу Решение № 1012-12-638#1 от 18.12.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-1214-3 от 24.10.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, § 3, б. “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/.
В жалбата и съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че съществото на спора се свежда до тълкуване на понятието „пребиваване“ и „център на интереси“, като в конкретната хипотеза след прекратяване на трудовото правоотношение в Република Нидерландия, оспорващият се е завърнал в пределите на Република България, чийто органи са компетентни да се произнесат по заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, при зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.04.2024г. жалбоподателят подал заявление в Дирекция
„Бюро по труда“ - гр. Септември за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Нидерландия в периода 2019-2025г.
На 14.05.2025 г. жалбоподателят представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и документи за упражняваната трудова дейност - 13 броя. Поискал да му се отпусне парично обезщетение за безработица като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Жалбоподателят поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Нидерландия за периода 09.07.2018г.-21.04.2025г.
По този повод, и на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ №1381024, U003 №1387382 и Н005 №1387405 е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди от компетентната институция на Република Нидерландия.
В ТП на НОИ - Пазарджик за получени СЕД Н002 №1431001, актуализиран СЕД 17 U17 №1266092, U006 №1266118 и Н006 № 1527547 от компетентна институция на Република Нидерландия, с потвърдени: периоди на осигурена заетост: 06.07.2018г.-18.08.2019г.; 08.06.2020г.-28.03.2021г.; 26.04.2021г.-20.04.2025г., причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода 23.04.2023 г. - 20.04.2024 г. в размер на 54807,855 евро – брутен доход; информация относно пребиваване – не представя информация.
С разпореждане №121-00-1214-3 от 24.10.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя е отказано парично обезщетение за безработица с мотив: „България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на ПОБ по българското законодателство за безработица по българското законодателство на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004.“.
В оспореното Решение е прието, че за времето: от 06.07.2018г. до 18.08.2019 г. (вкл.), от 08.06.2020 г. до 28.03.2021 г. (вкл.)и от 26.04.2021 г. до 20.04.2025 г. (вкл.) жалбоподателят е упражнявал трудова дейност в Нидерландия. Заетостта му там е изместила обичайното му местопребиваване, в България. Едва след като дейността като заето лице в Нидерландия е преустановена, жалбоподателят се връща в България. По данни от регистъра осигурените лица след 16.12.2016 г. лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България. Само по себе си обаче декларирането на Република България като държава на социални контакти и на пребиваване на роднините е лишено от доказателствена стойност за установяване съществуването на ефективно пребиваване в България. Вписването в регистрите на населението в страната също не е критерий за установяване на държавата по пребиваване. За времето: от 06.07.2018г. до 18.08.2019 г. (вкл.), от 08.06.2020 г. до 28.03.2021 г. (вкл.) и от 26.04.2021 г. до 20.04.2025 г. (вкл.) жалбоподателят обичайно живее и работи в Нидерландия, не в България. Затова не може да се приеме, че обичайният център на интересите му е в България. Жалбоподателят е живял в Нидерландия за дълъг период от време, където е осъществявал и трудова дейност. Това е била и държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че роднините и приятелите на жалбоподателя се намират в България не променя извода, че неговото обичайно пребиваване до 20.04.2025 г. е било в Нидерландия. Тези факти сочат за трайно установяване в тази държава. Обстоятелството, че считано от 20.04.2025 г. жалбоподателят се е преместил в Република България, където твърди, че има намерение да се установи да живее за постоянно, е ирелевантно за приложението на чл. 65, параграф 2 и параграф 5. б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., доколкото касае последващ период. С оглед съдебната практика на Съда на ЕС, наличието на „стабилна/дългосрочна/“ заетост се явява главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за целите на преценка правото на обезщетение за безработица. Когато работникът има стабилна/дългосрочна работа в държава членка е налице презумпция, че той пребивава в тази държава, дори и когато е оставил семейството си в друга държава - членка.
Съобразно координационните правила съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския регламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския регламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004, лицата за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. Съответно, като принцип е установено, че държавата, чието законодателство е определено като приложимо, се явява и компетентна по отношение на осигурителните права и задължения на лицата, при условията, определени с разпоредбите на регламентите.
В оспореното Решение е посочено, че по отношение на жалбоподателя не е налице и изключението по чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, изискваща безработното лице, по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната (държавата по заетост), в случая Нидерландия.
Въз основа на тези аргументи, ответника издал оспореното в настоящото производство Решение.
Св. М. в показанията си пред съда посочва, че с жалб. Г. са приятели от 20 г. През последните около 7, с 1 година прекъсване работел в Нидерландия, занимавал се с електрически табла. В този период, поради заболяване, в България му била правена операция. След което ходели заедно със съпругата му за по два месеца и се връщали за по 1 месец, не били постоянно в Нидерландия. Докато работели в Нидерландия детето, което имат живеело в с. Виноградец при баба си, където учело. Когато жалб. Г. и съпругата му се връщали от Нидерландия, често контактували със св. М.. Правели ремонт на къщата в с. Чешнегирово, която свидетелката постоянно посещавала. Св. М. посочва, че жалб. Г. заминал да работи в Нидерландия заради безпаричието и желанието да си оправят къщата в с. Чешнегирово, не е искал да остане трайно, не притежава не/движимо имущество в Нидерландия. По време на упражняваната там трудова дейност е бил настанен в жилище от работодателя. Понастоящем живее в къща в с. Чешнегирово, собственост на бащата на съпругата му.
По делото е представена справка от НЗОК, от която е видно, че към 25.11.2025г., жалбоподателят има личен лекар в гр.Садово, обл. Пловдив. към 28.04.2025г. Жалбоподателят има открита банкова сметка в УниКредит Булбанк АД. Съгласно представени удостоверения за местно лице от НАП, офис Пазарджик, за 2021г., 2022г., 2023г.и 2025г. жалбоподателят е българско местно лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО с Република Нидерландия и подлежи на данъчно облагане за световния си доход в Република България. Същият притежава СУМПС, издадено на 07.03.2023г. от ОДМВР-Пазарджик. Видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, същият има съпруга, майка, син и брат. Притежава диплома за средно образование от Средно професионално-техническо училище по транспорт – с. Виноградец. Към 06.07.2018г. жалбоподателят няма статут на постоянно пребиваващ / регистрация като нерезидент или чуждестранно лице / в Република Нидерландия. На 24.07.2023г. жалбоподателят сключил предварителен договор за покупко-продажба на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер]. На 17.12.2021г. и 22.07.2022г. жалбоподателят закупил от „Ви Клима“ ЕООД 4бр. климатични системи. На 13.06.2025г. му били направени манипулационни процедури в УМБАЛ Пълмед ООД – гр. Пловдив. На 16.07.2025г. на съпругата му било отпуснато ПОБ за периода 21.04.-20.08.2025г. в размер на 9,20 евро дневно.
Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. Г. срещу разпореждане по чл. 117, ал. 3 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b613058-0d87-4083-92e9-b1301b2dc6ef