Решение № 928 от 24.07.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./24.07.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина

Кавърджикова

Иванка Дрингова при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията

Дрингова въззивно гражданско дело № 869 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

21843/25.03.2019г. на И.Н.Д., ЕГН ********** и Ж.И.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г.З. от ВАК, срещу решение № 783 от 25.02.2019г., постановено по гр.дело № 15210/2018г. на ВРС, ХХІV-ти състав, с което е обявен за недействителен по отношение на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* договор за дарение от 04.04.2017г., обективиран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/2017г. на нотариус С.

Д.до размера на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варненска, район „Приморски“, с.о. „****“, местност „****“ без административен адрес по карта, а съгласно удостоверение № АУ221845ПР /31.07.2014г. на Район „Приморски“ – с адрес в гр. Варна, ул. „****“ № 48 с площ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК от 425 кв.м., а по предходен акт за собственост – 448 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 5230907, при граници: имот № ***, № ***, № ***, №

***, и до размера на 1/6 идеална част от построената в същия имот сграда с идентификатор № ***, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о. „****“ на един етаж, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна с площ по акт за собственост от 35 кв.м., а по карта със застроена площ от 33 кв.м., с който И.Д. е подарил на Ж.Д. процесните идеални части, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата е изразено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Намира, че при безспорна фактическа обстановка, съдът е достигнал до грешни правни изводи, в следствие на допуснати процесуални нарушения. За такива намира недопускане до събиране на относими доказателства, неприемане на представени и необсъждане на целия доказателствен материал. Счита за недоказани наличието на увреждаща сделка и знание за увреждането от страна на прехвърлителя. Отправеното искане е за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по гр. дело № 15210/2018г. на Варненския районен съд, ХХІV-ти състав е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД от „Банка

Пиреос България“ АД срещу И.Н.Д. и Ж.И.Д. за обявяване относителната недействителност на договор за дарение до размера на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“, местност „****“ без административен адрес по карта, а съгласно удостоверение № АУ221845ПР /31.07.2014г. на Район „Приморски“ – с адрес в гр. Варна, ул.“****“ № 48 с площ по КК и КР от 425 кв.м., а по предходен акт за собственост – 448 кв.м., и до размера на 1/6 идеална част от построената в същия имот сграда с идентификатор № ***, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“ на един етаж, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна с площ по акт за собственост от 35 кв.м., а по карта със застроена площ от 33 кв.м., инкорпориран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/04.04.2017г. на нотариус С. Д., с който И.Д. е подарил на Ж.Д. процесните идеални части.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за кредит 104/21.04.2004г., сключен с „Бултрейд – 2002“ ООД, изменен и допълнен с 28 анекса, е предоставил на кредитополучателя сумата от 430283 лв. срещу задължение да върне заетата сума, съобразно уговореното между страните. Вземането по договора за кредит е обезпечено от И.Д., в качеството му на солидарен длъжник. Поради необслужване на задълженията по сключения договор, банката е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни книги, в производството по ч.гр.д.

№ 6035/2018г. по описа на Районен съд – Варна за събиране на вземания в общ размер на 1389777,43 лв.

На 06.06.2016г. между „Банка Пиреос

България“ АД и кредитополучателя „Бултрейд – 2002“ ООД, е сключен договор за револвиращ кредит № 084/06.06.2016г., по силата на който банката е предоставила сумата от 391 166 лв., изменен и допълнен с 3 анекса към него. Вземането по договора за кредит е обезпечено от И.Д., в качеството му на солидарен съдлъжник.

Поради необслужване на задълженията по сключения договор Банката е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни книги в производството, по ч.гр.д. № 5982/2018г. по описа на Районен съд – Варна за събиране на вземания в общ размер на 395398, 24 лв.

На 13.09.2016г. между „Банка Пиреос

България“ АД и кредитополучателя „Бултрейд – 2002“ ООД, е сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/13.09.2016г., по силата на който банката е предоставила сума до 600 000 лв. Сключеният договор е изменен и допълнен с 4 анекса. Вземането по договора за кредит е обезпечено от И.Д., в качеството му на солидарен съдлъжник. Дългът не е бил погасен, а Банката се е снабдила с изпълнителен лист по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6738/2018г. на ВРС за сумата от 186528,12 лв.

Твърди се, че на 04.04.2017г. ответникът И.Д. се е разпоредил с притежаваните от него и придобити по наследяване 1/6 ид.ч. от недвижими имоти, като ги е дарил на своята дъщеря Ж..

Твърди се, че И.Д. е длъжник на банката, а атакуваната възмездна сделка представлява действие, с което ответникът е намалил имуществото си, възпрепятствайки „Банка Пиреос България“ АД да насочи изпълнението върху недвижимите имоти и да се удовлетвори от стойността на притежаваните идеални части. Отправеното искане е за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение до размера на притежаваните 1/6 ид.ч. от подарените имоти и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответниците оспорват предявения иск. Считат, че увреждане на кредитора не е налице, тъй като банката би могла да се удовлетвори от множество други ипотекирани в полза на ищеца имоти, принадлежащи на И.Д., както и от активи на дружеството – кредитополучател. Отделно, приобретателят не е знаел, че действията на разпореждане от страна на дарителя целят да попречат на кредитора на дарителя да се удовлетвори.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2004г. между

„Банка Пиреос България” АД и „Бултрейд – 2002” ООД е сключен договор за кредит 104/2004 /л. 7-І/, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 430283 лв., със срок на погасяване до 30.04.2005г., обезпечено с поръчителството на И.Д., което правоотношение е анексирано двадесет и осем пъти, последният от които на 30.01.2018г. /от л. 13 до л. 58-І/. С изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед № 2899/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6035/2018г. /л. 86-І/, кредитополучателят „Бултрейд – 2002” ООД и поръчителите, вкл. и И.Д., са осъдени да заплатят солидарно на Банката сумата от 1380931,63 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит 104/2004, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, възнаградителни и наказателни лихви, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016г., сключен на 13.09.2016г.

/л. 59-І/, „Банка Пиреос България” АД е отпуснала на „Бултрейд – 2002” ООД сумата от 600 000 лв. срещу поето задължение от страна на заемателя да я полза целево и да я върне, подписано от И.Д. като солидарен длъжник, с което последният е поел задължение заедно с кредитополучателя да изпълни точно задълженията по него. Съглашението е изменено и допълнено четири пъти, последно на 29.08.2017г. /л. 66 – л. 71-І/. Със заповед № 3654/25.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6738/2018г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, „Бултрейд – 2002” ООД и солидарните длъжници, вкл. и И.Д., са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България” АД сумата от 186372,86 лева, представляваща главница по договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016г., сключен на 13.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва и сторените в производството разноски.

На 06.06.2016г. между

„Банка Пиреос България” АД и „Бултрейд – 2002” ООД е сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016 /л. 72-І/, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 391 166 лева, подписано от И.Д. като солидарен длъжник, което правоотношение е анексирано три пъти, последния от които на 11.05.2017г. /л. 77 до л. 80-І/. В производството по ч.гр.д. № 5982/2018г. по описа на ВРС в полза на заявителя „Банка Пиреос България” АД е издадена заповед № 2815/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу „Бултрейд – 2002” ООД и солидарните длъжници, вкл. и И.Д. за заплащане на сумата от 391000 лв. главница, възнаградителна и наказателна лихва и разноски в заповедното производство.

С договор от 04.04.2017г., обективиран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/2017г. на нотариус С.

Д., И.Д. е подарил на своята дъщеря Ж.И.Д. собствените си 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“, местност „****“ и 1/6 ид.ч. от построената в същия имот сграда с идентификатор № *** на един етаж.

Обстоятелството, че дарителят е бил собственик на 1/6 ид.ч. от посочените обекти към момента на сключване на сделката, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК в първото по делото съдебно заседание.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора /обективна предпоставка/, длъжникът да е знаел за увреждането при прехвърляне на имота на третото лице /субективна предпоставка/, като при възмездна сделка е необходимо и третото лице - купувач да е знаело също за увреждането на кредитора. В случаите, когато между длъжника и третото лице има родствената връзка /съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/, знанието за увреждане се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 46 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b60bd54-a006-4027-8e78-fb0a66a168c3