Решение № 26 от 16.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Благоевград, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI- Обжалване на определенията на Гражданския процесуален кодекс във вр. чл.25, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Производството е образувано по жалба с вх.

№20240115140915/15.01.2024г. на „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД, ЕИК 101001743, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В.Б. срещу Отказ № ,,,,,,,,/08.01.2024г., с която се иска отмяна на атакувания отказ, като бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат дадени указания на Агенция по вписванията – Търговски регистър да извърши исканите вписвания по Заявление с вх. № №,,,,,,,,.

Производството е по реда на чл.25, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят счита процесния отказ за незаконосъобразен, като навежда следните доводи:

На първо място излага, че отказът на ДЛР съдържа объркани мотиви и е излязло извън предоставените му със ЗТРРЮЛНЦ правомощия и обхват на проверка по съответното административно производство, като изложените в отказа доводи представлявали по своята същност тълкуване на законодателната уредба, която дейност не била присъща на ДЛР, което като орган в охранително производство не разполагало с правомощия да преценява законосъобразността на взетите на редовно свикано общо събрание решение.

1

В жалбата се поддържа, че ДЛР неправилно е определил кои са приложимите към заявлението документи, съгласно изискванията на закона, според който не била изпълнена процедурата по увеличаване на капитала, предвидена в чл.192а, ал.1 от ТЗ.

Навежда се, че отказът е незаконосъобразен защото е необоснован.

Посочва, че на проведено на 22.12.2023г. общо събрание на акционерите на „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД е взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен ефективно, от 52000 на 72800 лева, чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции от 5 лева на 7 лева. Според това решение акционерите са били длъжни в седем дневен срок да внесат 25% от стойността на увеличението на капитала по сметката на дружеството съобразно акционерното им участие, като останалата част до пълния размер да бъде внесена в срок до един месец, считано от вписване на решението за увеличаване на капитала. Сочи се, че сумата от 25% от стойността на увеличението била внесена на 22.11.2023г.

Излага се, че съображенията на ДЛР изложени в отказа са относими към хипотезата на записване на нови акции, а не на увеличаване на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции.

Навежда, че представените към заявлението документи надлежно установявали подлежащо на вписване обстоятелство, представени били всички изисквани по закон документи, установяващи валидно взето решение на ОС, заявлението изхождало от оправомощено за това лице и била платена съответната държавна такса.

На тези и други основания се иска отмяна на постановения отказ на длъжностното лице при ТРЛЮЛНЦ и даване на задължителни указания за вписване на заявените обстоятелства.

Постъпил е отговор на жалбата от Агенция по вписванията, в който се поддържат доводите, изложени в обжалвания отказ.

Благоевградският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като прецени твърденията по фактите, правните доводи на страните и съобразно закона, намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписвания е образувано въз основа на Заявление с вх. №,,,,,,,,, образец А5 от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ, подадено от упълномощен адвокат.

Към заявлението са приложени следните документи: протокол №3/2023г. за провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД; документ за внесена държавна такса пред Агенция по вписвания; документ за внесен в банка капитал; списък на акционерите, присъствали на общото събрание; адвокатско пълномощно; декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя; декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; устав на акционерно дружество „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“; покана за свикване на общо събрание, 2 протокол на СД за свикване на ОС.

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 oт ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл.22, ал.5 ЗТР, с изискваните по Наредба №1 от 14.02.20047г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, като същата е насочена против подлежащ на инстанционен контрол акт на Агенцията по вписванията, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията е приело, че вписването не може да бъде извършено по няколко причини: на първо място решението на Общото събрание за увеличаване на капитала не е вписано, съответно обявено в ТРРЮЛНЦ, на второ място увеличаването на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции, притежавани от отделните акционери, с техни средства е недопустимо по решение на ОС, взето с мнозинство от две трети, и на следващо място не била изпълнена процедурата, предвидена в чл.192а, ал.1, т.1 от ТЗ.

С обжалвания отказ ДЛР е отказало вписване на промяна, а именно 3 увеличение на капитала по партидата на акционерно дружество с наименование „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД по подаденото заявление.

Увеличаването на капитала на акционерно дружество (АД) може да се реализира по два начина – ефективно и номинално, като способите за увеличаването са изброени от законодателя в чл.192 ТЗ, а именно: издаване на нови акции, увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции или превръщане на облигации в акции съгласно чл.215 ТЗ. Характерно за ефективното увеличаване на капитала на АД е, че в дружеството се вкарват нови средства под формата на нови вноски, които се правят по правило от акционерите. При номинално увеличаване на капитала, нови вноски не се правят, а увеличаването става за сметка на дружествено имущество, което превишава по размер цифрата на капитала. Видно от представения протокол от проведено извънредно общо събрание на акционерите на „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД от 22.12.2023г. способа избран за увеличаване на капитала е увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции, като начина избран за това е извършване на нови вноски от страна на акционерите.

В теорията и практиката на ВКС през последните години се поддържа становище, че увеличение на капитала чрез увеличаване номиналната стойност на акциите може да се използва за ефективно увеличаване на същия и именно това е избраният от жалбоподателя, начин. Тоест въпреки че номинално увеличаване на капитала по този способ е правило, то ефективното увеличаване макар като изключение може да се приложи.

Следва във всички случаи обаче, да се държи сметка и за принципа за равно третиране на акционерите.

В нормата на чл.192, ал.1 от ТЗ увеличаването на номиналната стойност на вече издадените акции е изрично предвидено като един от способите за увеличаване на капитала, наред с издаването на нови акции и превръщането на облигации в акции, съгласно чл.215 от ТЗ. С оглед мотивите, с които е обоснован отказът на длъжностното лице при Агенцията по вписванията, ключов за изхода на спора по делото е въпросът за условията, при които е допустимо увеличението на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции. Основен принцип на института на увеличение на капитала е доброволността на участието в него от страна на отделните съдружници или акционери.

Основно положение в акционерното право е, че акционерът не може да бъде обременяван с допълнителни задължения, различно от задължението за вноска, като тук се има предвид първоначалното му задължение за вноска, т.е. при първично поемане на акции и придобиване на качеството акционер.

Изключенията от това правило са изрично посочени от законодателя, като например разпоредбата на чл.191 ТЗ, където се съдържа възможността в тежест на акционера да възникне задължението да даде обезпечение. Друг възможен случай, при който може да възникне задължение в тежест на акционера, свързано с увеличаване на капитала е хипотеза, при която това увеличаване става чрез издаване на нови акции и акционерът се е възползвал от правото си да ги запише с предимство. Но в този случай, възникването на задължението в тежест на акционера е пряка последица от волеизявление от 4 страна на последния. Видно от представените писмени доказателства настоящия случай не е такъв. Допускането на възможността за автоматично възникване на задължение за вноска в тежест на акционера следствие на взето решение на Общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала – какъвто е и настоящия случай – би означавало неоправдано накърняване на интересите на миноритарните акционери, т.к. последните биха се оказали в ситуация, при която или да направят вноска в капитала, която често пъти е непосилна за тях или членственото им правоотношение с дружеството да се прекрати по силата на закона – чл.189, ал.2 ТЗ. Участието на акционерите в увеличаването на капитала, независимо от начина и способа, по който то се извършва, следва да се приеме като възможност, право, което акционера е свободен да не упражнява. Че решението за увеличаване на капитала не може да породи задължение в тежест на акционерите е видно и от разпоредбата на чл.194 ТЗ, която урежда предимствено право за придобиване на част от издадените при увеличаването на капитала нови акции. Законодателят говори именно за право и независимо, че в процесния случай не са издавани нови акции, а е увеличена номиналната стойност на вече издадени такива, следва да се приеме, че правилото на чл.194, ал.1 ТЗ намира на общо основание приложение и в настоящия случай. Ако се приеме противното означава следното: в хипотеза, в която увеличаването на капитала е чрез издаване на нови акции, ако акционер не заплати записаните нови акции, същият не губи качеството си на акционер като последиците по чл.189, ал.2 и 3 от ТЗ се простират само по отношение онези акции, за които акционерът е неизправен, а от друга страна в хипотеза на увеличаване на номиналната стойност на акциите, акционерът, ако не заплати увеличената стойност - пълно прекратяване на членствени права, въпреки, че акционерът е бил изправен до онзи обем, съответстващ на придобитите акции, при заплащането на задълженията по които е бил съвестен. Доколкото съдът посочи, че става въпрос за упражняване на право, а не задължение от страна на акционера при увеличаване на капитала, то дори и в хипотеза на увеличаване на капитала по начина, избран от „ТЕЛЕФОНСТРОЙ“ АД не може да се достигне до прекратяване на членството. Ето защо, този способ за увеличение на капитала е допустим само със съгласието на всички акционери, дадено ad hoc за всеки конкретен случай, а не по решение на общото събрание, взето с мнозинство от представения капитал, макар и от 2/3 от него. Следователно, в случая очевидно не може да се увеличи капитала на дружеството жалбоподател по начина, избран от ОС, доколкото и технически не може да бъде отразено увеличаването върху самата вече издадена акция, тъй като всички акции следва да са с еднаква номинална стойност /чл. 175 ал.2 от ТЗ/.