Решение № 1530 от 27.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12350/2021
- Вид
- Решение № 1530
- Подписан
- 27.06.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Десислава Александрова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 257 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 61, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 67 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 58, ал. 1, т. 4 · Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1530 гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100512350 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.08.2021 год., постановено по гр.дело №25806/2018 год. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, ЗАД „ОЗК-З.“ АД е осъдено да заплати на КР. П. К. по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 21.09.2015 год., в района на железопътен прелез на 13.800 километър на южната дъга на Околовръстен път – гр.Пловдив, на път ІІ-86, изразяващи се в претърпени болки и страдания от следните травматични увреждания: три дълбоки драскотини по кожата на дясната длан, контузия с травматичен оток и кръвонасядане на дясната подбедрица в областта на глезенната става, които реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.09.2015 год. до окончателното й изплащане, като ответникът е осъден да заплати, както следва: на адв. Н.И. Н. сумата от 680 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280 лв. – държавна такса и сумата от 125 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че по делото не било доказано, че ищецът бил пострадал от ПТП с участието на лек автомобил „Ауди А6“, по отношение на който бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
1
Съставеният констативен протокол за ПТП не бил подписан от водача на посочения автомобил и бил изготвен за целите на процеса. В хода на воденото наказателно производство било установено, че регистрационните табели на лек автомобил „Ауди А6“ били подменени, не била установена рамата на автомобила, поради което не можело да се приеме за установено по безспорен начин, че същият бил застрахован. По отношение на споразумението по НОХД №4503/2017 год. – за престъпление по чл. 131 НК, била неприложима разпоредбата на чл. 300 ГПК. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача Б.Г., който при ПТП бил причинил телесни наранявания. В споразумението нямало данни за настъпило ПТП. Нямало и доказателства, че нанесените телесни повреди били в резултат на управлението на МПС. Такива обстоятелства не се установявали и от разпита на свидетеля С.Б.. В този смисъл ответникът не бил легитимиран да отговаря по предявения иск. Отделно от това не били установени механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с твърдените увреждания. Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза бил налице удар между предната част на автомобила и тялото на ищеца, а според показанията на посочения свидетел, ищецът се намирал отстрани на автомобила, като отворил предната лява врата и се опитал да „измъкне“ водача“, т.е., че ударът бил настъпил между предна лява греда на превозното средство и тялото на ищеца. В заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза нямало категоричен отговор на поставените въпроси, а били направени само предположения. Изводите на вещите лица не съвпадали с мотивите на наказателния съд, че леките телесни повреди на ищеца не са получени в резултат на престъпление по глава 11, раздел 2 от НК, още по-малко при управление на лек автомобил „Ауди А6“. Доказано било, че уврежданията на ищеца били получени при изпълнение на служебните му задължение при лошо организирана полицейска акция, подценяване на ситуацията и надценяване на собствените физически умения. На следващо място сочи, че при определяне на обезщетението СРС не бил взел предвид обстоятелството, че ищецът няма трайни увреждания, нямал нарушения на опорнодвигателния апарат, не бил претърпял операции, не бил извършван медицински преглед и не било провеждано лечение. Не било доказани вреди в по-голям размер или с по-големи интензитет и продължителност в сравнение с обичайните при подобни телесни увреждания.
А обезщетението не следвало да е източник на обогатяване за пострадалия. Към датата на увреждането ищецът бил дългогодишен полицейски служител, т.е. добре подготвен физически и психически мъж, на 33 години, обучен по специален ред да защитава гражданите на страната и да опазва обществения ред. СРС не бил изложил и мотиви защо приема, че не е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а същевременно по делото били събрани доказателства за приноса на ищеца за настъпване на телесните увреждания.
Неправилно първоинстанционният съд бил присъдил и лихва за забава, считано от датата на увреждането. В хипотезата на пряк иск на увреденото лице в застрахователната сума се включвало дължимото обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а 2 искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата КР. П. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото били доказани настъпването на ПТП и причинноследствената връзка между произшествието и причинените му увреждания.
Първоинстанционният съд правилно бил приел, че са налице елементите от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди бил отчел търпените от ищеца болки и страдания, негативни емоции, техния интензитет и обществената и икономическа конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП. Причинените на ищеца телесни увреждания били му причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като той търпял болки и страдания за около месец. По делото не било доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “гражданска отговорност”.
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “гражданска отговорност” между този водач и застрахователя /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. споразумението по НОХД №4503/2017 год. по описа на РС – Пловдив, ХХІV с-в, което на основание чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който по своето 3 естество представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Х. Б., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалите данни по делото и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че на 21.09.2015 год., около 03.00 ч., Б.Н.Г. е управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рама №WVWZZZ4BZWN089571, с поставени регистрационни табели с рег.№****, без съответно свидетелство за управление, в района на железопътен прелез на 13.800 километър на южната дъга на Околовръстен път – гр.Пловдив, на път ІІ-86. В посочения район бил организиран контролно-пропусквателен пункт, целящ спиране на движението на лекия автомобил с оглед данни за извършено престъпление. Поради наличието на блокада водачът на автомобила потеглил рязко, ударил предпазните бариери на прелеза, които се вдигнали и се блъснал в блокиралия пътното платно след прелеза служебен лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№****. При извършването на действия от страна на полицейските служители, в т.ч. ищеца – които били застанали срещу движението, на банкета, по спиране на посочения автомобил и предприемане на опити водачът да бъде изведен от него, в т.ч. чрез устни разпореждания, същият рязко привел в движение превозното средство, в резултат на което ищецът паднал на земята и му били причинени следните увреждания: три дълбоки драскотини по кожата на дясната длан и контузия с травматичен оток и кръвонасядане на дясната подбедрица в областта на глезенната става. Впоследствие горепосоченият автомобил бил открит спрян, но с работещ двигател и отворени врати, като нямало водач и пътници в него.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че твърдените от ищеца леки телесни телесни увреждания не са съставомерни по смисъла на НК – арг. за противното от чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, тъй като причиняването им по непредпазливост не съставлява престъпление, поради което и установяването им е било допустимо в рамките на настоящия граждански процес чрез всички допустими доказателствени средства. Няма съмнение, че телесните увреждания на ищеца са настъпили като последица от съприкосновението между тялото му и части на превозното средство – без значение с кои точно от тях.
На следващо място по делото е установено и съществуването на валиден договор за застраховка “гражданска отговорност”, който покрива и отговорността на водача Б.Н.Г.
/виж и справка на л. 47 от първоинстанционното дело/. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ обект на З. по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като 4 съответно застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. За определянето на този кръг лица са меродавни по-скоро фактически критерии /каквито са управлението и използването/. От своя страна упълномощаването за използване или управление на МПС се подчинява на общите правила на гражданското право и може да бъде както изрично или генерално, така и да възникне с конклудентни действия.