Определение № 4828 от 24.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4595/2024
- Вид
- Определение № 4828
- Подписан
- 24.10.2025
- Състав
- Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 225а, ал. 3 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4828 гр. София, 24.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове:
Здравка Първанова
Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002104595 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 278956/12.09.2024 г., подадена от В. Р. Д., чрез адвокат Д. П., срещу решение № 260428 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 374/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 443882 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 37488/2016 г. на Софийски районен съд, като вместо това въззивният съд е осъдил В. Р. Д. и Столична община, по предявените от Б. В. Т. искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, да премахнат изцяло подпорната стена-ограда, изградена към и в [улица], [населено място] пред УПИ *, кв. 16 по peгулационния план на [населено място], с актуален идентификатор ***, както и в частта, изградена пред лицето на УПИ *, кв. 16, с идентификатор ***и с административен адрес: [населено място], [улица] № 26, съобразно необходимата строителна документация за безопасно премахване.
Въззивният съд е съобразил, че Софийски районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Ищцата Б. В. Т. твърди, че е собственик на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 183/1986 г. по нот. д. № 4935/1986 г., на УПИ * с площ от 505 кв.м, при съседи по акта: улица, В. Д., Й. П., понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [населено място], [улица], с площ от 519 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. Излага, че ответницата е собственик на съседния УПИ *, кв. 16 по регулационния план на [населено място], с идентификатор ***. Със заповед № 18-9073-20.11.2015 г. на началника на СГКК – София, след извършена поправка в кадастралната карта в изпълнение на влязло в сила решение № I-34-22/28.04.2014 г. по гр. д. № 9724/2013 г. на СРС, е нанесена вярната 1 имотна граница между имотите съгласно скица-проект № 15-463717/2015 г. Входовете към посочените имоти са от север, където е [улица]с идентификатор *** - публична общинска собственост. Ответницата е оградила имота си от северната страна в терена, отреден „за улица“ по РП от 1967 г., като изпълнението е с подпорна стена-ограда, едната част от която с дължина около 1.5 м е изпълнено пред лицето на УПИ *, кв. 16, където по проект е входът за достъп към имота и построената в него сграда. Ищцата твърди, че така изпълнена, оградата препятства пълноценното ползване на официалния вход за влизане и излизане от имота й, тъй като оградата е направена стъпаловидно от стоманобетонна част и височина спрямо прилежащия терен към улицата от 0.95 – 1.78 м и дебелина 42-45 см, в която част тя изпълнява функцията и на подпорна стена. Над подпорната стена са изпълнени стоманобетонни колонки с размери 25/25 см и височина 1 м и метални прозирни пана от винкел и телена мрежа между колонките, а общата дължина на оградата откъм улицата е 34.43 м. Т. счита, че подпорната стена е незаконна, тъй като е изпълнена в улица-публична общинска собственост съгласно действащия РП от 1967 г. и е недопустим строеж съгласно мотивите на решение № 4015/10.06.2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на ответницата срещу заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при СО за премахване на извършения от съсобственика на *, кв. 16 незаконен строеж-„масивна ограда“. Твърди, че ответницата Д. бездейства и не изпълнява задължението си да не създава противозаконни пречки на ищцата с държането на изградената подпорна стена-ограда, а СО не изпълнява задължението си да премахне незаконната подпорна стена-ограда, изградена в терен нейна собственост, обект на линейната инфраструктура - улица за общо ползване. С бездействието си ответниците създават пречки за пълноценното ползване на имота от ищцата, защото с подпорната стенаограда се завзема част от тясната [улица]с идентификатор ***, която е наклонена и без изградени тротоари за пешеходци. Ищцата твърди, че е с множество общи заболявания, описани в ЕР на ТЕЛК, и е принудена да търпи неудобства и притеснения при влизането си в имота и при преминаване през улицата, като е принудена да се движи в този участък заедно с пътните превозни средства вместо близо до имотните граници, където е определеното място за пешеходците. Твърди, че от двете страни на улицата няма тротоари, няма и первази, а от противоположната страна на улицата има и дере, което прави опасно разминаването с други пешеходци и превозни средства, и че незаконната ограда се „вдава“ в улицата, образува опасен ръб, в който особено по тъмно човек може да се нарани, а друг вход към имота на ищцата няма. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат изцяло подпорната стена-ограда, изградена към и в [улица]на УПИ *, кв. 16 по цялата й дължина, вкл. в частта, изградена пред лицето на УПИ *, кв. 16 с дължина около 1.5 м. Ответницата В. Р. Д. оспорва иска. Твърди, че е изградила законна ограда в имота си, съгласно дадена строителна линия от правоспособно техническо лице при съобразяване границите на имота, която не е идентична с твърдяната от ищцата ограда.
Оспорва да е изградила подпорната стена, като заявява, че я е заварила в имота. Излага доводи, че при евентуално премахване на подпорната стена и двата имота биха се свлекли към [улица]и би последвало разрушаване на части от находящите се в тях жилищни сгради.
2
Твърди, че претендираната защита следва да съответства на вида и тежестта на нарушението и че в случая не е налице въздействие върху имота, което да ограничи съществено възможността на ищцата да упражнява пълноценно правата си на съсобственик в имота, и че ищцата не посочва конкретни пречки за ползването на имота, за които отговаря ответницата.
Ответникът Столична община оспорва иска. Твърди, че незаконният строеж не ограничава ищцата да ползва имота си, както и че СО е предприела стъпки по премахването му, обективирани в заповед № РД-30-6/2015 г. на директора на Общински строителен контрол СО, потвърдена с решение № 4015/10.06.2015 г. на АССГ по адм. д. № 1758/2015 г., като процедурата по премахване на строежа не е довършена и е предстоящо принудително такова. Излага и твърдения, че оградата се явява и подпорна стена на имота на ищцата и незабавното й премахване би нарушило устойчивостта на сградата в нейния имот в резултат на свлачище, което неминуемо би се образувало. Твърди, че ищцата е ползвала като подпорна стена оградата, изградена от ответницата Д., поради което е налице мълчаливо одобрение при изграждането й.
Софийски градски съд е приел за установено следното от фактическа страна:
Съгласно нотариален акт № 183 по нот. д. № 4935/1986 г. Б. В. Т. е собственик на празно дворно място с площ от 505 кв.м, съставляващо парцел * от кв. 10 по плана на София, м.
„К.“, при съседи: улица, В. Д., Й. П., на основание договор за издръжка и гледане, сключен с М. М. С.. С разрешение за строеж № 186/07.07.1989 г., издадено от СНС, на Б. Т. е разрешено да построи вилна сграда с кабинет в УПИ *, кв. 16, [улица], [населено място]. С нотариален акт № 64 по нот. д. № 9967/1995 г. е оформен договор, с който С. Ц. Д. е дарила на В. Р. Д. урегулирано вилно място, находящо се в[жк]- София, цялото от 745 кв.м, съставляващо парцел * от кв. 16 по плана на София, м. „К.“, заедно с построената в него вилна сграда на един етаж и половина и гараж. С решение № I-34-22/28.04.2014 г. по гр. д. № 9724/2013 г., влязло в сила на 17.09.2014 г., СРС е признал за установено по предявения от Б. В. Т. срещу В. Р. Д. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място], м. „К.“, одобрен със заповед № 25/11.02.1967 г., праводателят на ищцата, а впоследствие и Б. В. Т., е собственик на основание договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане на площ от около 14.24 кв.м, част от имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, а именно УПИ *, кв. 16, с идентификатор ***, означена по цифри 7-4-12-7 на приложената към заключението на вещото лице Р. П. карта на [населено място], [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изп. директор на АГКК при заснемането на границата между имот УПИ *, кв. 16, с идентификатор *** и имот *, кв. 16, с идентификатор ***, като вярната имотна граница минава по линия, означена с индекси 4 и 7 от комбинираната скица на вещото лице от 17.02.2014 г., която представлява неразделна част от решението. Със заповед № РД-306/09.01.2015 г. директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредил на В. Р.
Д. да премахне незаконен строеж - „масивна ограда“, находящ се в УПИ *, кв. 16 по плана на [населено място], [улица], в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта. При неспазване на срока за доброволно изпълнение е наредено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от СО за сметка на В. Д. по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. С протокол от 3
29.02.2016 г. на В. Д. е определена строителна линия и ниво за построяване на ограда в имот в [населено място], [улица]. С влязло в сила решение № 4015/10.06.2015 г. по адм. д. № 1758/2015 г. АССГ е отхвърлил жалбата на В. Р. Д. срещу заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“. С констативен протокол № 1-РПИ 16-ВК08-280/31.03.2016 г. СО - Район „Панчарево“ е констатирала, че заповед № РД-306/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ не е изпълнена. С писмо изх. № РПН16-ВК08-283/04.04.2016 г. СО - Район „Панчарево“ е изпратила констативния протокол на Дирекция „Общински строителен контрол“. От заключението на техническата експертиза на вещото лице Юл. П. е установено, че имотите на ищцата и на ответницата са извън района на основния свлачищен процес и при извършения оглед не са установени следи за предпоставки за наличие на такъв процес. Подпорната стена е била обект на адм. д. № 1758/2015 г. на АССГ. Ако премахването на обект без строителни книжа и без възможност за издаване на удостоверение за търпимост за него повлияе на законно изградените сгради в имотите, от техническа гледна точка предпоставките за нарушенията са вследствие на проектната документация на сградите или в тяхното изпълнение, като не е изключена възможност, в зависимост от начина на премахване на подпорната стена, да настъпят някакви деформации по сградите. За премахването на такъв тип обекти се изготвя строителна документация за безопасното им събаряне. Налице е ограда в имота на ответницата по границите на ПИ по кадастралната карта, които се различават от имота на ответницата - УПИ *. Оградата е разположена върху бетонната стена. Подпорната стенаограда е изпълнена пред лицето на УПИ * в размер на 1.27 м дължина. Пешеходният вход към парцела на ищцата е разположен точно до подпорната стена на отстояние 1.50 м. По делото е разпитан свидетелят М. П., който твърди, че оградата пречи на ищцата да си влезе в имота на [улица] [населено място], тъй като е навлязла в имота й с 2 м. Оградата е точно до входа и има една полуос, поради което тя няма видимост към улицата. Оградата е направена от В. Д. и пред имота на Б. е с дължина 1.30 м. Б. не може да влиза с коли в имота, не може да си докара дърва, не може да си почисти през зимата. Не е изграден тротоар и ищцата се придвижва по улицата, за да отиде до дома си. От другата страна има ров с огромен бряг, дълбок около 3 м. Пред въззивната инстанция е приета допълнителна техническа експертиза на вещото лице Й. Ш., съгласно която подпорната стена е премахната в зона 3 и в част от зона 4, като не са извършени дейности по извозване на земните маси от [улица]. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че зона 4 е пред УПИ *, и че там е останало да виси едно парче, огромна стена, което пречи на хората, но като цяло улицата не може да изпълнява функциите си. В зона 3 всичко е премахнато, но се е срутила земя, която не е извозена от този, който е започнал да разваля старата ограда. В имота на ищцата има стара ограда, но тя не се подпира с процесната подпорна стена. Процесната ограда е изнесена на 1.6 м напред и е в улицата. Подпорната стена може да се премахне без никакви проблеми и без опасност от срутвания.