Решение № 113 от 17.12.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ .....113....... 17.12.2019г. гр.Шумен

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Румяна Райкова

2. Соня

С.

Секретар Станислава

Стойчева

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНЧХД № 353 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №34 от 20.09.2019г. по НЧХД № 3084/2018г.

Шуменският районен съд е признал подсъдимата Т.Х.Й. с ЕГН **********, за виновна в това, че в периода 13.07.2018г. до 24.10.2018г. в гр.Шумен, гр.Каолиново, с.Тъкач, с.Близнаци, в качеството й на длъжностно лице – офис мениджър в „Микро Кредит“ АД, гр.София, при условията на продължавано престъпление приписала на К.С.Д., ЕГН ********** *** извършване на престъпление по чл.201 от НК /присвояване на финансови средства, в качеството му на длъжностно лице – мениджър екип в „Микро Кредит“ АД, гр.София/ – престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.

78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като ѝ наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Също така осъдил подсъдимата Т.Х.Й. да заплати на К.С.Д. сумата от 1012.00 лева, представляваща направените от нея разноски по делото за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимата. Жалбоподателят изразява недоволство от присъдата, тъй като смята, че е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага че обвинението е останало недоказано от обективна и субективна страна и в първоначалната редакция на тъжбата липсва мястото на извършване на престъплението, който порок не бил отстранен в 6-месечният срок по чл.81 ал.3 от НПК и поради това е следвало да се прекрати делото. По изложените от него съображения, моли да бъде отменена постановената присъда като бъде оправдана подсъдимата и претендира направените деловодни разноски.

Представя допълнителни писмени мотиви към въззивната си жалба, в която изразява отново становището си за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според него пред първоинстанционния съд било установено, че практиката във фирмата била при напускане на служител на фирмата, да се осъществява контакт с клиентите за да бъдат уведомени за настъпилата промяна и комуникацията се е провеждала по утвърден от ръководството на фирмата скрипт, който служителите са спазвали стриктно. Това обстоятелство, както и практиката на ВКС не били съобразени от ШРС. Освен това посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е прекратил делото, тъй като в първоначалната тъжба не било посочено мястото на деянието, а съдът е дал срок за отстраняване на недостатъците на тъжбата едва на 30.10.2019г. – една година след завеждането на първоначалната тъжба.

Повереникът на тъжителя в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Според него първоинстанционният съд всестранно е разгледал събрания в хода на делото доказателствен материал и е постановил решение съобразно него. Смята, че тъжбата е подадена в срок с необходимите реквизити съобразно чл.81 ал.1 от НПК – съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Смята, че правилно не са конкретизирани обстоятелствата относно престъплението, включително и мястото на извършване, тъй като това следвало да се изясни в хода на съдебното следствие и затова в първоначалната им тъжба не било посочено мястото. Тъй като едва впоследствие – в хода на съдебното следствие се конкретизирало мястото за всеки отделен свидетел пред когото е заявено обстоятелството, което считат че не е престъпление, то и тъжбата им била подадена правилно, а едва впоследствие конкретизирана по отношение на мястото на извършване на престъплението. Освен това повереника сочи, че в първоинстанционното дело от разпита на редица свидетели се изяснило, че в предварително подготвения скрипт се сочело измама, а пред свидетелите подсъдимата говорила за кражба на пари, злоупотреба с пари, за забъркване на голяма каша и усвояване на пари, т.е. те били подали тъжбата, затова, че подсъдимата посочила, че клиента му крадял.

В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник поддържат жалбата на сочените в нея и в допълнителните писмени мотиви основания. Защитникът смята, че от събраните доказателства не се установява извършването на престъплението посочено от тъжителя поради липса на субективния елемент от състава на престъплението. Обсъжда доказателствата, които според него следва да се кредитират и установените според него факти: ползването на скрипта било начин на действие в тази фирма; от показанията на свид.Х.Х.и свид.В.Х.било установено, че те са платили два пъти вноски, тъй като не са били отчетени първия път и субективното отношение на подсъдимата било формирано от скрипта и от оплакванията на клиенти, че дадени техни пари на тъжителя Д., не са били отчетени в системата. Акцентира на твърдяното от него процесуално нарушение – че делото не е било прекратено, когато е следвало – ако тъжбата не е коригирана в 6-месечния срок. Според него – 1 година по-късно съдът дал указания на тъжителя как се пише частна тъжба, след което той с допълнителна такава коригирал тези непълноти. Поради изложеното от него, счита жалбата за основателна. Подсъдимата в защитната си реч моли съда да я оправдае, защото смята, че да вършиш и изпълняваш служебните си задължения не е престъпление. Излага, че е имала документи по които работи и се е придържала стриктно към тях, а освен това никога не е била сама и винаги е имало и други служители, защото са ходили в екип. В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и моли да се докаже.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима.

Жалбата е основателна по оплакванията за процесуални нарушения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и като инстанция по същество, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства и след направения от него анализ, е приел от фактическа страна, че:

Тъжителят К.С.Д. и подсъдимата Т.Х.Й. работели в

«Микро Кредит» АД, офис Шумен. Тъжителят Д. първоначално заемал длъжността “офис мениджър” съгласно трудов договор №567/31.03.207г., а впоследствие “мениджър екип” съгласно допълнително споразумение от 20.11.2017г. Въз основа на депозирана на 13.07.2018г. молба за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл.326 ал.1 от КТ, със Заповед №491/13.07.2018г. било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 16.07.2018г. От 07.08.2018г. подсъдимата Т.Х.Й. заемала длъжността «офис мениджър».

След прекратяване на трудовото правоотношение на тъжителя, клиентите на «Микро кредит» АД, с които той работел били поети от подсъдимата, по повод на което тя се свързвала с тях по телефон или се срещала лично, за да ги уведоми, че тъжителят не е служител на фирмата. Според показанията на свидетелите А.М.А., И.Г.И., Б.И.М., Ж.Г.П., Г.Е.П., З.Г.С., Е.М.Ш., Г.С.Ш., всички клиенти на «Микро Кредит» АД, при проведените с тях разговори, подсъдимата ги уведомила, да не дават пари на тъжителя К.Д. за погасяване на вноските по кредитите си, тъй като тъжителят вече не работи във фирмата, а като причина за това заявила следното:

- на свид. А.М.А., при посещение в домът му в гр.Каолиново на 15-16 август 2018г., заедно с нейна колежка, на която св. А., не може да посочи името, че тъжителят крадял пари;

- на свид.И.Г.И., при проведена среща на работното й място в магазин «Кауфланд» в гр.Шумен през м.юни – юли 2018г., че тъжителят усвоявал пари;

- на свид. Б.И.М., при проведена среща през м.юли или август 2018г., че бил обвинен в измама;

- на свид.Ж.Г.П., при проведена среща в офиса на «Микро кредит» АД в гр.Шумен през лятото на 2018г., в присъствието на колежка на подсъдимата – А., че крадял пари, вноските отивали в него, а не в банката;

- на свид.Г.Е.П., при проведен телефонен разговор, че го разследват за злоупотреба с пари на клиенти;

- на свид. З.Г.С., при проведена среща, в присъствието на новия консултант, с който следвало вече да работи - М., че присвоявал пари, които клиентите внасяли по кредитите;

- на свид.Е.М.Ш., при посещение в домът й в с.

Тъкач, след м.юли 2018г., че е измамил някои хора;

- на свид. Г.С.Ш., при проведен телефонен разговор, че краде пари;

- на свид. В.Й.С., при посещение в офиса в гр.Шумен през месец август 2018г., че тъжителят не е внесъл по кредита й, предоставена му от св.С. сума от 120 лв., а я взел, че правил номера и за това бил изгонен.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че е безспорно и установено и доказано, че подсъдимата Й. в периода 13.07.2018г. до 24.10.2018г. в гр.Шумен, гр.Каолиново, с.Тъкач, с.Близнаци, в качеството й на длъжностно лице – офис мениджър в „Микро Кредит“ АД, гр.София, при условията на продължавано престъпление приписала на К.С.Д. *** извършване на престъпление по чл.201 от НК /присвояване на финансови средства, в качеството му на длъжностно лице – мениджър екип в „Микро Кредит“ АД, гр.София/ и с тези си действия от обективна страна осъществила състава на престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и приел, че от субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл.

Предвид така приетото в първоинстанционната присъда и посоченото в мотивите към нея, въззивният съд при осъществяването на контролните си функции относно цялостната проверката на обосноваността и правилността на постановения съдебен акт, счете че още в началото на съдебния процес са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които от една страна са довели до съществено нарушаване на правото на защита на подсъдимата, а от друга страна са обезсмислили останалите процесуални усилия на съда при събирането и проверката на доказателствата по делото, като са довели и до необоснована присъда, постановена при неясно и неуточнено частно обвинение.

Във фазата на действията по чл.247а ал.2 и ал.3 от НПК, съдията докладчик прибързано и незаконосъобразно е приел при първоначалния анализ на депозираната пред съда частна тъжба, че същата отговаря на изискванията на закона и следва да и бъден ход. Първостепенният съд с оглед на задължителните изисквания към съдържанието на частната тъжба съобразно разпоредбата на чл. 81, ал.1 от НПК е следвало да остави същата без движение, като даде указания за отстраняване на нередовностите на частната тъжба на подателя и. Макар в тъжбата да не е посочено местоизвършването на всяко едно от действията, с които е извършено престъплението пред посочените 25 лица, съдът решил, че делото му е местно подсъдно и с определение от 28.11.2018г. предал подсъдимата на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Освен мястото на извършване обаче не са били посочени и обстоятелствата при които е извършено престъплението пред посочените 25 лица съобразно изискванията на закона с дата, място и конкретни твърдения за престъпление пред всяко отделно лице, пред което се твърди, че се приписва престъпление. Факта че подсъдимата е извършила деянието във връзка със службата си не прави деянието извършено непременно нито в седалището на фирмата в гр.София, нито в офиса на фирмата в гр.Шумен, където подсъдимата работи. В първото по делото заседание съдът дал думата на повереника на тъжителя да уточни тъжбата по отношение на обвинението и повереника уточнил „само по чл.147 ал.1 от НК“, „относно позорните обстоятелства, че го уличава в престъпление, непрофесионализма в който се обвинява, тъй като думите са че са „крадци“, „мафия“ и че е измамник, лъжец и че го разследват за злоупотреба с парите на клиентите.“ Съдът счел това за достатъчно и дал ход на съдебното следствие. След даване ход на съдебното следствие и разпит на множество свидетели в няколко съдебни заседания, с определение от 02.07.2019г. в закрито заседание и без да отменя определението за даване ход на съдебното следствие, съдът констатирал, че в частната тъжба има нередовност, която следва да бъде отстранена, тъй като не било посочено мястото на деянието.