Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.11.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
5/2021
Подписан
06.11.2023

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. В.,06.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд В., гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

А. П.

Членове: с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. търговско дело № 5 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от „Б.“ ЕООД гр.П. против

„Р. И. ЕООД гр.В.и Е.А.Б. ***, с правно основание чл.647,ал.1,т.1 ТЗ, при условията на евентуалност по чл.647,ал.1,т.1 ТЗ, при условията на евентуалност по т.3 и евентуално по т.6 от същия текст.

Поддържа се в исковата молба, че на 15.01.2018г. Окръжен съд В. по т.д.1 от 2017г. постановява решение по чл.632 от ТЗ по подадена от молба за откриване на производство по несъстоятелност на Р. и. ЕООД (в несъстоятелност), с което решение се обявява неплатежоспособността на дружеството, открива производство по несъстоятелност, налага запор и възбрана върху имуществото, прекратява дейността на дружеството и обявява Р. и. ЕООД (в несъстоятелност). Решението на ОС В. е обжалвано по реда на ТЗ, като е отменено по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността на длъжника и е потвърдено в останалата част с Решение №832 от 10.04.2019г. по описа на АС С., а с Определение №652 от 15.11.2019г. същото не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

Определената начална дата на неплатежоспособността е 01.07.2015 година.

Търговско дело 1/2017г. Търговска колегия по описа на ОС В. е възобновено с Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата.

С Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата, производството по делото по несъстоятелност е възобновено.

"Б. ЕООД е предявило вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх.№ 200008 /18.08.2020 г. и същото е прието под № 4 в списъка на приетите вземания на кредитори по чл.686,ал.1 ТЗ.

С оглед на изложеното, в качеството на кредитор на дружество ищецът е предявил настоящия иск, като основанието на същия произхожда от следната фактическа обстановка, а именно:

С молба с вх. № 546 от 19.02.2018 г. Е.А.Б. предявява вземането си в производството по несъстоятелност срещу „Р. И. ЕООД, като твърди, че работи в дружеството по силата на сключен трудов договор и то не е изпълнило задължението си да изплати паричните си задължения към него в размер на 644145,90 лв. В подкрепа на твърденията си е представила извлечение от търговските книжа на ,.Р. И. ЕООД за начислени и неизплатени работни заплати на работници и служители към 31.12.2017 г. Поискала е вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Р. И.“ ЕООД.

Твърдяното от Е.Ал.Б. вземане произтича от

Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р. И. ЕООД – П. Б. с която е определено допълнително материално стимулиране на Е.А.Б. в размер на 687 000 лв.

„Р. И.“ ЕООД било изпаднало в неплатежоспособност на 01.07.2015 година, т.е. към този момент дружеството е изпитвало сериозни финансови затруднения, а икономическата му дейност не водела до реализиране на печалба. Финансовите затруднения на дружеството налагали като извод, че не са били налице предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение в толкова висок размер. Допълнителното материално стимулиране на Е.А.Б. предполагало отлично финансово представяне на „.Р.И. ЕООД, каквото не било налице в процесния период. Начисляването на подобно ДМС предполагало, работникът да е имал изключителен индивидуален принос към търговската печалба на фирмата. Видно било от ГФО за 2016 г., „Р. И.“ ЕООД, че реализирало общо 43 хиляди лева нетни приходи от продажби и не е реализирало печалба, а било на загуба от 196 000 лева. За 2017 г. по същото перо са осчетоводени приходи от 651 хил. лева.

Въпреки че сумата е значително по-висока от тази за 2016 г., същата не предполага начисляването на претендираното от Е.А.Б. ДМС. Още повече, че въпросното ДМС е начислено след изпадането на „Р. И.“ ЕООД в неплатежоспособност.

Поддържа се, че било очевидно при скромните обороти на фирмата за 2016 година и натрупаните загуби през годините, изписването на такива суми за ДМС, представляват действия по осуетяване на удовлетворяването на вземанията от действителните кредитори.

Твърдят, че допълнително основание да се приеме, че начисляването на процесното ДМС е извършено само и единствено с цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността е обстоятелството, че при предявяването му то е посочено като глобална суми при пълна липса на конкретизация за произход и основание за начисляване, както и при неспазване на процедурата.

Молят да се вземе предвид, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. В конкретния случай не става ясно как е определено ДМС, за което е издадена Заповед № 2/19.12.2016 г. - с КТД или с вътрешните правила за работната заплата или в индивидуалния трудов договор на Е.А.Б.. Следва да се има предвид, че вътрешните правила за работната заплата са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ, които регламентират организацията на работната заплата по аргумент от чл. 22, ал. 1 от Наредбата и е необходимо да бъдат зачетени реда и начина, при които същите се дължат, в случай че там са уговорени.

Ищците потддържат в исковата молба, че начисленото ДМС е извършено единствено с цел увреждане на масата на несъстоятелността, посредством възползване от законовата привилегия, с която се удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения.

Удовлетворяването на едно привилигировано вземане влече като последици значителни вреди за правоимащите кредитори в несъстоятелността, включително и държавния бюджет.

Аналогични действия, включително и предявяване на вземания по привидни трудови договори, били извършени и в друго производство по несъстоятелност, по което длъжник е пряко свързано с Петър Беширов дружество - „Р. К. ЕООД /в несъстоятелност/, а именно по т. д. № 639/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В посоченото дело по несъстоятелност на „Р. К.“ ЕООД не били приети няколко вземания, които се твърди да произтичат от подобни ДМСедното от които е именно на Е.А.Б..

Изтъква се също така, че посочения от Е.А.Б. адрес за кореспонденция, а именно: гр. П. е идентичен с посочения от множество кредитори на „Р. И. ЕООД, и то преобладаващата част от които претендират суми въз основа на трудови правоотношения с несъстоятелния търговец и начислени огромни по размери ДМС. Твърди се, че посоченият адрес не е на Е.А.Б. и не се обитава от същата. От значение било да се отбележи обаче, че до 29.02.2016 г. адресът на управление на „Р. И. ЕООД е бил именно гр. П.

Не на последно място следвало да се отбележи, че Е.А.Б. и „Р..И. ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както Е.А.Б. посочва в молбата, с която предявява вземането си. С оглед на гореизложеното считат, че са налице достатъчно основания да се заключи, че претендираното от Е.А.Б. вземане е начислено с цел увреждане на масата на несъстоятелността.

С оглед на гореизложеното ищецът счита, че начисляването на процесното ДМС представлява:

Безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово възнаграждение на Е.А.Б. съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и в този смисъл липсва насрещна престация от страна на Е.А.Б., която да бъде основание за допълнително материално стимулиране. Заповедта, издадена от управителя на „Р. И.ЕООД – П. Б. с която е определено допълнително материално стимулиране на Е.А.Б. е от 19.12.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г. Страни по сделката са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както Е.А.Б. посочва в молбата, с която предявява вземането си.

Ако съдът не приеме горното, то тогава се сочи, че начисляването на ДМС представлява възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Пак при условията на евентуалност, в случай , че съдът не приеме горното, гореописаната фактическа обстановка попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, тъй като представлява сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ Увреждането на кредиторите на несъстоятелността се състояло в това, че с начисляването на процесното ДМС се създавало задължение, което увеличава пасива на масата на несъстоятелността като в същото време не се увеличава актива й.

Иска се от съда да обяви по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК . и на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на основание чл. 647, ал. 1,т. 1 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р. И.“ ЕООД – П. Б. в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е.А.Б. в размер на 687 000 лв.

Ако не бъде уважено горното, в условията на евентуалност, молят да бъде обявена по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК. и на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на основание чл. 647, ал, т. 3 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р. И. ЕООД – П. Б, в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е.А.Б. в размер на 687 000 лв.

Ако не бъде уважено горното, в условията на евентуалност, молят да бъде обявена по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК. и на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т.

6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р. И.“ ЕООД – П. Б. в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е.А.Б. в размер на 687 000 лв.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК /двуседмичен/ ответникът Е.А.Б. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва исковете изцяло като счита, че искът е недопустим по съображеията изложени в отговора, а именно:

„Б.“ ЕООД не бил действителен кредитор, който има правата, вложени в чл.647 ТЗ. Ищецът, както се посочва в отговора, се легитимира като кредитор в делото по несъстоятелност въз основа договор за цесия със „С. Ф. Г. ЕООД - кредитор на „Р. И.“ ЕООД. В отговора се твърди, че цесията е нищожна поради липса на съгласие от страна на управителя на „Билийв“ЕООД –Иванка

Декова не може да се легитимира като кредитор в делото по несъстоятелност, а и оттам да завежда искове по чл.647 от ТЗ.

Излага се, че дори договорът за цесия да не е недействителен, то „Б.“ЕООД било придобило вземането си срещу несъстоятелното дружество едва на дата 23.07.2020 г. когато е сключен договорът за цесия , т.е. преди тази дата не е било кредитор, поради което считат, че искът е недопустим и на това основание.

При условията на евентуалност се поддържа , че предявеният иск е неоснователен , тъй като не може да бъде подведен под нито една хипотеза на чл.647 ,ал.1 и сл. от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не е нито безвъзмездна сделка, нито възмездна, сключена в сроковете преди подаване на молба по чл.625, т.З, нито даденото надхвърля размера на полученото. Твърди се, че начисленото ДМС е част от трудовия договор на лицето и са му били начислявани ДМС и преди това. Посочва се, че целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждение с постоянен характер.