Решение № 74 от 19.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600947 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда от 22.05.2024г. по НОХД № 1687/2024г. Софийски градски съд, е признал подсъдимия В. В. П. за ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2023г. в гр. София, при управлението на МПС - л. а. Мерцедес, модел ЦЛЦ 220 ЦДИ с рег. № ********, по път без име от Клисурски манастир към гр. Банкя в района на 650 метра преди кръстовището на пътя без име и ул. Хумата, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр.чл.47, ал.3 от ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. С. на 17 г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. В, вр.чл.342, ал.1 пр.3, вр.чл.58а, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият В. В. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е зачел времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.02.2024г.

Подсъдимият В. В. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 3499.60 лева по сметка на СДВР /представляващи възнаграждения за вещи лица /, сумата от 2200 на Т. С. Н., представляваща разноски за адвокатски хонорар, както и по пет лева държавна такса за всеки 1 служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189, ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Г. Т. – защитник на подсъдимия В. В. П., в която се твърди, че е нарушен законът и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да се измени присъдата в частта за наложеното наказание и то да се определи при условията на чл.55 от НК. Така определеното наказание да се намали, съобразно чл.58а, ал.1 от НК и да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК със срок към определения минимум, а също и да се намали размерът на наказанието лишаване от права за минимален срок, след което да се зачете времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Направено е и алтернативно искане да не се налага наказание лишаване от права. Иска се също така да се измени присъдата и в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар, тъй като същият е прекомерен. При условията на евентуалност се претендира да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което са изложени аргументи в подкрепа на направените искания.

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Б. повереник на частния обвинител Т. С. Н., с която се иска на подсъдимия В. В.

П. да се наложат наказания към максимума, предвиден в закона, като се излагат подробни съображения за това.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на АП – София заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Намира възраженията на защитата срещу определеното от първостепенния съд наказание на подсъдимия „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца при общ режим на изтърпяване и срещу лишаването му от правото да управлява МПС за срок от 4 години, за неоснователни. Според прокурора определеното от СГС наказание е правилно индивидуализирано, така че да съответства на конкретните особености и обществена опасност на извършеното престъпление и на самия извършител, с което определените в чл.36 от НК цели да бъдат постигнати в максимална степен. Акцентира на обстоятелството, че за да бъде определено наказанието при условията на чл.55 от НК е нужно наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които в случая не са налице. Оценява като правилна преценката на СГС за наличието на изброените от него смекчаващи 2 отговорността обстоятелства, но посочва, че никое от смекчаващите обстоятелства не се явява изключително, както и че техният брой не е поголям от обичайния, за да бъдат определени като многобройни и така да предопределят значително по - ниска обществена опасност на престъплението.

Съгласява се и с аргументите на съда относно отчетените отегчаващи обстоятелства - управлението на автомобила със скорост три пъти над разрешената, фактът че е причинена смъртта на непълнолетно момче, както и че са причинени леки телесни повреди на още две лица. Според държавния обвинител СГС е отчел, съпоставил и анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е определил наказанието на подсъдимия при баланс между тях. По отношение на неприлагането на института на условното осъждане твърди, че съдът е изложил подробни аргументи, включително и относно извода, че ефективното изтърпяване на наказанието е насочено към постигане на предвидената в закона генерална превенция.

АДВ. Б. - повереник на частния обвинител Т. Н., пледира за уважаване на въззивната жалба, като първоинстанционната присъда да бъде изменена, а на подсъдимия В. П. се наложи наказание по-високо от това, което му е определено при първоинстанционното разглеждане на делото. Тя счита, че индивидуализиране на наказанието на подсъдимия около средния, предвиден в закона размер е несправедливо. Намира, че при определяне размера на наказанието първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.36 от НК, а именно не само да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, но да се въздейства и предупредително по отношение на него, а и да се въздейства възпитателно и предупредително и по отношение на останалите членове на обществото. Акцентира и върху обстоятелството, че подсъдимият не е проявил критично отношение към извършеното от него. Твърди, че той е недисциплиниран водач на МПС, тъй като 4 месеца след вземане на свидетелството за правоуправление той е извършил ПТП със смъртен резултат, като е управлявал МПС със скорост 100 км/ч.

Частният обвинител Т. Н. заявява, че иска виновният да си получи заслуженото.

АДВ. В. - повереник на частната обвинителка К. М. заявява, че изцяло се присъединява към становището на прокурора, като счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Намира, че направените от съда изводи кореспондират с установената фактическа обстановка по делото, а жалбата на защитата счита за неоснователна.

Частната обвинителка К. М. в пледоарията си възпроизвежда фактическата обстановка, установена от съда, като заявява, че желае справедливо наказание за подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия В. П. - АДВ. Т. поддържа въззивната жалбата по изложените в нея съображения за изменение на присъдата. Твърди, че не е вярно изложеното от повереника, че подсъдимият не проявява критично 3 отношение към деянието, тъй като пред първоинстанционния съд е изразил съжалението си за случилото се и е признал вината си. Акцентира, че е неправилна обосновката на съда за ефективното изтърпяване на наказанието с мотива, че подсъдимият е превишил скоростта и не се е съобразил с пътната обстановка при условие, че това са действия, обуславящи деянието, за което е осъден.

Защитникът изтъква чистото съдебно минало; много добри характеристични данни, включващи отличните успехи в училище; обстоятелството, че е започнал да следва висше образование и младата възраст на В. П.; оказаното съдействие; изразеното съжаление за случилото се и направеното самопризнание. От друга страна посочва обстоятелството, че пострадалият не е поставил предпазния си колан, а също и бездействието на службите, отговарящи за пътната безопасност, които според него са проявили небрежност за обезопасяване на инфраструктурата, тъй като към датата на ПТП-то на мястото не е имало изградена никаква предпазна еластична ограда, а след това е поставена усилена такава. Твърди, че с оглед на определеното наказание, изглежда неоправдано в очите на обществото, че за неумишлена проява на 18 годишен младеж, би довела до продължителната му изолация от социума във възрастта, в която следва да му бъде дадена възможност да се поправи и да се развива в положителна насока.

Прави искане присъдата да бъде изменена в частта на наложеното наказание, като наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Алтернативно моли наказанието да се определи към предвидения в закона минимум, като така определеното наказание да се намали на основание чл.58а, ал.1 от НК и да се отложи на основание чл.66 от НК със срок към определения минимум. Моли също така да бъде намален и размерът на наказанието „лишаване от права“ за минимален срок, след което да се зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Подсъдимият В. П. в лична защита заявява, че е съгласен с казаното от адвоката му и няма какво да добави. В последната си дума моли за по-леко наказание. от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдебното следствие пред първостепенния съд е проведено по реда на глава 27 НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Софийски градски съд основателно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, от които се установява изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Приетите фактически обстоятелства от първата инстанция се споделят напълно от въззивната и не се оспорват от страните.

Подсъдимият В. В. П. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, 4 български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 12 клас, неосъждан. Същият към 14.07.2023г. бил правоспособен водач на МПС, категория „В“ и „М“, като свидетелството му за правоуправление било издадено на 15.03.2023г.

На 14.07.2023 г. подсъдимият П. и неговите приятели, с които се познавали от деца — пострадалият С. Т. С., на 17 г., и свидетелите А. Б. Г., Й.А. В. В., Н. В. Н., В. Б. П., М. В. М., С. Х. Х. и А. А. В., решили във вечерните часове да отидат до Клисурския манастир, находящ се на около 8 км от центъра на гр. Банкя, за да се разходят и да гледат гр. София отвисоко. За целта подсъдимият П. управлявал подарения от баща му - св. В. П., лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛЦ 220 ЦДИ“, рег. № ********, като заедно с него пътували свидетелите А. Г. и Й.-А. В., както и пострадалия С. С., а в другия автомобил — л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********, управляван от св. Н. Н., се качили останалите момчета свидетелите В. П., М. М., С. Х. и А. В.. На отиване към Клисурския манастир, около 22:30 ч. на посочената дата, подсъдимият П. управлявал автомобила си пред този на свидетеля Н.. Непосредствено след като достигнали манастира, свидетелите, пътуващи в лекия автомобил марка „Фолксваген“, слизайки, започнали да се шегуват с подсъдимия П., че автомобилът му бил бавен. След като останали известно време край манастира, говорейки си и гледайки гр.

София, момчетата решили да се върнат обратно към гр. Банкя.

Първи потеглил с управлявания от него автомобил св. Н., като до него, на предната дясна седалка, седял свидетеля В. П., зад него - свидетеля М. М., по средата — свидетеля А. В. и до него, зад шофьора, свидетеля С. Х.. В лекия автомобил марка „Мерцедес“, управляван от подсъдимия П., на предната дясна седалка се качил свидетелят Й.-А. В., зад него — свидетелят А. Г., а пострадалият С. С. седнал на седалката зад водача П.. Пострадалият С. и свидетелят Г. не поставили предпазните си колани. Автомобилът на подсъдимия П. бил тип „купе“, с две врати. Поради тази причина, П. се забавил малко с тръгването, защото било необходимо да се преместят напред двете предни седалки, за да влязат в колата С. С. и А. Г..