Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 10.02.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 463/2024
Вид
Решение № 103
Подписан
10.02.2025
В сила
08.03.2025
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.195 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл.196 · Закон за устройство на територията
  • чл.196, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Хасково, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100463 по описа за 2024 година

Предявени са от Н. Б. Х. с ЕГН:**********, с адрес И.*******, със съдебен адрес **********, адв.М.Ф., против Т. Д. А. с ЕГН:********** с адрес *********, със съдебен адрес ***********, адв.Т.В., обективно съединени искове с правно основание чл.41 от Закона за собствеността /ЗС/ във връзка с чл.59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ етаж №2, находящ се в жилищна сграда с идентификатор *** в ПИ *** по КК на гр.Хасково с административен адрес **********. Сградата имала общо три жилищни етажа, всеки от които представлявал самостоятелен обект, като собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилищен етаж №3, била Т.М.К., а ответницата Т. Д. А. била собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***. Като собственици на самостоятелните обекти в сградата те били ползватели и съсобственици при равни квоти на общите части в жилищната сграда.

След извършена по повод подадена жалба служебна проверка на място от специали в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково на строеж : „Стълбищна площадка от кота 0,00 до втори жилищен етаж „ на северната фасада на жилищната сграда с идентификатор ***, находяща се в **********, комисията констатирала, че стълбищната площадка е в лошо конструктивно състояние – силно обрушена от корозия плоча, изместена и 1 наклонена колона, отлепване на тухления зид от стълбищната площадка, колоната е напукана. За проверката бил съставен констативен протокол на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ на 08.03.2022г., в който било обективирано и решението на комисията на база констатациите от проверката, а именно да се заздравят конструктивните елементи – заздрави площадката, да се обмаже обрушения участък на площадката, да се иззида наново тухления зид, който има носеща функция или да се направят колони, да се заздравят съществуващите колони. Въз основа на този протокол и решението на комисията била издадена заповед №УТ-224/26.05.2022г. на кмета на Община Хасково, с която на тримата собственици на самостоятелни обекти в сградата било наредено в 90-дневен срок от връчване на заповедта да се извърши ремонт на строеж „Стълбищна площадка от кота 0,00 до втори жилищен етаж на северната фасада на сграда с идентификатор ***, състоящ се в следното : да се заздравят конструктивните елементи – заздрави площадката, да се обмаже обрушения участък на площадката, да се иззида наново тухления зид, който има носеща функция или да се направят колони, да се заздравят съществуващите колони. С подаване на жалби и възражения до различни институции ответницата по всякакъв начин се опитала да възпрепятства изпълнението на нарежданията на кмета за извършване на необходимия ремонт на съсобствения строеж – стълбищна площадка от кота 0,00 до втори жилищен етаж. Тъй като същата отказвала да участва в този ремонт, ищецът и З. М., който бил син на собственика на третия жилищен етаж и живеел в това жилище, решили да започнат и да извършат необходимия ремонт съобразно дадените в заповедта на кмета нареждания. Твърди, че именно пречките от страна на ответницата ги възпрепятствали да започнат ремонта на време и да го приключат в указания срок, за което срещу тях били съставени актове за административни нарушения и били санкционирани с наказателни постановления от кмета на общината, което НП ищецът обжалвал пред РСХасково. Ищецът твърди, че се свързали с майстор, който се съгласил срещу сумата от 800лв. да извърши необходимите ремонтни действия, а необходимите за това материали ищецът закупил лично със собствени средства. Дори, за да бъде сумата за услугата по ремонта възможно най-ниска, трябвало сам да изкърти по-голямата част от обрушената плоча на площадката. С част от гредите необходими за ремонта разполагал в наличност в двора на къщата си в с.К., откъдето с превоз осигурен от З. ги докарали тук.

За извършения от ищеца разход за закупуване на бетон, в това число и за транспорт на същия, от доставчика му бил издаден документ – фактура на обща стойност 206,40лв., с приложен касов бон за извършеното плащане. За останА.те строителни материА., закупени от доставчика му била издадена фактура на обща стойност 1500,70лв., с приложен към същата касов бон за извършено плащане на стойността на доставката в брой. За самата услуга заплатил на майсторите сумата от 800лв. Общата стойност на заплатените от ищеца разноски без да включва стойността на гредите, които докарал от двора на къщата си в с.К., била в размер на 2507лв. – в това число 1707лв. за материали, съгласно двете горецитирани фактури, и 800лв. за труда на майсторите. Тези разноски били необходими, тъй като били свързани с 2 ремонтни дейности за възстановяването на общи части на сградата, като необходимостта от тези ремонти била констатирана от комисия към общината при извършена проверка на място, въз основа на която била издадена и заповедта на кмета с дадените в същата задължителни указания /нареждания за изпълнение. Ищецът твърди, че на 06.05.2023г. получил от З. К. Д. – син на Т.М.К., която била собственик на трети жилищен етаж в сградата, сумата от 835лв., представляваща 1/3 от направените разноски за ремонт на съсобствената им стълбищна площадка, с която му била възстановена припадащата се част. Тъй като другият съсобственик на стълбищната площадка – ответницата не пожелала да участва по никакъв начин в ремонта или да съдейства за извършване на същия, след извършването на ремонтните дейности ищецът й изпратил нарочна писмена покана, в която я уведомил за стойността на извършените и заплатени от него разноски, които следва да му възстанови и приложил копие от фактурите и информация за банковата сметка, по която да му възстанови нейната част от тези разноски. Видно от обратната разписка поканата била получена лично от ответницата на 19.05.2023г. До момента не му била изплатена търсената сума.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 835лв., равняваща се на припадащата се 1/3 част от извършените разноски за закупуване на материА. по цитираните фактури и заплащане на услуги на майстор във връзка с ремонт на съсобствен строеж, както и сумата от 82лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата 835лв. за периода 29.05.2023г. – 22.02.2024г. Посочва банкова сметка, по която да се заплатят присъдените суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че иска е допустим, но го оспорва като неоснователен.

Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че в началото на м.май 2023г. извършил ремонтни дейности в изпълнение на заповедта на кмета. Твърди, че живее постоянно в *********. При посещенията си през пролетта и лятото на 2023г. в жилището си, находящо се в **********, на първи етаж, установила, че ремонтни дейности по стълбищната площадка не са извършени. Личните й впечатления се потвърждавали от получено от нея писмо от 01.03.2023г., че при извършена проверка от специали на общината било установено, че стълбищната площадка е в лошо конструктивно състояние и заповед от 26.05.2022г. не е изпълнена. С писмото ответницата била поканена да се яви в Дирекция АГСИ при Община Хасково за връчване на акт за установяване на административно нарушение. На 28.04.2023г. й бил връчен АУАН за неизпълнение в срок на Заповед №УТ-224/26.05.2022г. Доброволно заплатила наложената й санкция с НП. Известно й било, че ищецът и Т. К. обжалвали връчените им наказателни постановления и те били отменени от РС-Хасково поради допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, но не и поради изпълнение на заповедта от 26.05.2022г.

Съдебните производства не били приключили поради обжалване на решенията на РС-Хасково пред АС-Хасково и висящо касационно 3 производство. Ответницата твърди, че за извършване на необходими ремонтни работи по общите части на сградата в изпълнение на заповедта на кмета следвало да се вземат решения от общото събрание на етажната собственост по реда на чл.13 и чл.51, ал.9 от ЗУЕС, каквито с нейно участие не били взети.

Евентуално предприетите от ищеца ремонтни дейности били негова лична инициатива и били извършени в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, поради което счита, че следва да се отхвърли иска за заплащане на 1/3 от направените разходи, като неоснователен и недоказан. Твърди, че към момента заповедта на кмета продължава да не бъде изпълнена, въпреки обратните твърдения в исковата молба. Оспорва твърдението, че е възпрепятствала ремонта, който общината наредила. Нейните възражения се отнасяли до незаконността на въпросното стълбище, изградено на северната фасада на сградата, обслужващо втория и третия етаж на сградата, без да й се осигурява достъп до покрива на сградата, който бил обща част за етажната собственост.

Стълбището било залепено до северната стена на жилището й на първия етаж, в резултат от което понасяла щети от непрекъсната влага, която стълбището предизвиквало.

Ответницата заявява и насрещно твърдение, че ако са извършени ремонтни дейности от ищеца, те не са изпълнили предписанието, дадено в заповед №УТ-224/26.05.2022г., тъй като не са заздравили конструктивните елементи чрез заздравяване на площадката и измазване на обрушения участък на площадката, заздравяване на тухления зид, който има носеща функция, и заздравяване на съществуващите колони. В подкрепа на това твърдение било обстоятелството, че ищецът не представя констативен акт от Дирекция АГСИ при Община Хасково, констатиращ изпълнение на заповед №УТ224/26.05.2022г., с което завършвало образуваното административно производство по чл.195 и сл. от ЗУТ. Неизпълнението на предписаните от общината строителни ремонтни дейности в горецитираната заповед обосновавало отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна на самостоятелно основание.

Алтернативно се оспорва иска по размер. Ответната страна оспорва фактурите като частни свидетелстващи документи поради неотносимост към настоящия спор, тъй като закупените строителни материА. по тези фактури били в количества и вид, неотговарящи на обема и вида на извършения ремонт, съгласно твърденията в исковата молба. Оспорва твърдението за заплатен труд за ремонта в размер на 800лв. и се противопоставя този факт да се установява с гласни доказателства, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди, че се касае за договор за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД, заплащането на възнаграждение по който следвало да се установява с писмени доказателства. Заявява твърдение, че евентуално извършените ремонтни работи не са на стойност 2507лв., поради което иска отхвърляне на иска за присъждане в полза на ищеца на 1/3 част от тази сума в размер на 835лв., като неоснователен и недоказан. Неоснователността на предявения иск обуславяла неоснователност и на претенцията за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД в размер на 82лв. Алтернативно оспорва този иск по размер.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск, като 4 неоснователен и недоказан, алтернативно уважаването им в по-нисък размер, съобразно депозираното експертно заключение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

В констативен протокол от 08.03.2022г. след извършена служебна проверка на място по отношение на строеж „Стълбищна площадка от кота 0.00 до втори жилищен етаж“ на северната фасада на сграда с идентификатор ***, с административен адрес **********, комисия от Община Хасково взема решение да се заздравят конструктивните елементи – заздрави площадката, да се измаже обрушения участък на площадката, да се иззида наново тухления зид, който има носеща функция или да се направят колони, да се заздравят съществуващите колони.