Разпореждане № 2068 от 05.05.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 1133/2025
- Вид
- Разпореждане № 2068
- Подписан
- 05.05.2025
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2068 гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20251520101133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев – Изпълнителен директор, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Т., против длъжника А. Й. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, с. *** и настоящ адрес: ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 2 064.66 /две хиляди и шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева – главница по Договор за паричен заем № *** г . , сключен между А. Й. Д. /Заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Задължение по договор за предоставяне на гаранция № *** г, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за Покупко-продажба вземА.я /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 04.07.2024 г. от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 223.34 /двеста двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ лева – договорна лихва, дължима за периода от 07.05.2023 г. до 17.12.2023 г.; 1230.60 /хиляда двеста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева – възнаграждение по гаранционна сделка; 0.00 /нула лева 00 стотинки/ лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 518.72 /петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева - мораторна лихва за периода от 18.12.2023 г. до 25.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението – 29.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 80.75 лева внесена държавна такса и 200,00 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на гаранция и др.
1
Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искА.я за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.
С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: Относно сумата в размер на 1 230.60 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, съдът намира следното:
Видно от съдържА.ето на процесния договор за паричен заем в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя", доколкото в същия не е включено дължимото възнаграждение за поръчителя по гаранционната сделка, произтичащо от сключения договор за поръчителство.
Безспорно възнаграждението за поръчителя е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие се начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и възнаграждението за поръчител. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат огрА.ченията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство, не са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако е него не е описан годишния процент на разходите. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност на договора за 2 поръчителство на основА.е чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.
В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 56.14 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. ПретендирА.те разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 56.14 лева – държавна такса и 34.76 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. Й. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, с. *** и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, сумите, както следва:
2 064.66 /две хиляди и шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки / лева – главница по Договор за паричен заем № *** г ., сключен между А. Й. Д.
/Заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Задължение по договор за предоставяне на гаранция № *** г, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за Покупко-продажба вземА.я /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 04.07.2024 г. от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 223.34 /двеста двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ лева – договорна лихва, дължима за периода от 07.05.2023 г. до 17.12.2023 г.; 518.72 /петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева - мораторна лихва за периода от 18.12.2023 г. до 25.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението – 29.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 56.14 лева внесена държавна такса и 34.76 лева възнаграждение за процесуално представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1 230.60 /хиляда двеста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева – възнаграждение по гаранционна сделка ;
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му 3 бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред КнОС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4