Решение № 5830 от 03.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5830 гр. С, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110151992 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Н. СТ. В., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на главница представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 3 141,76 лв. /три хиляди сто четиридесет и един лева и 76 стотинки/, ведно със законна лихва от 05.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 19.04.2021 г. в размер на 358,52 лв. /триста петдесет и осем лева и 52 стотинки/, сума в размер на 58,49 лв. /петдесет и осем лева и 49 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 05.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 19.04.2021 г. в размер на 10,55 лв. /десет лева и 55 стотинки/. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 25429/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Н. СТ. В. е подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С, гр.С, ул.С В №, вх., ет., ап., аб.№9589, е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Н. СТ. В., с който 1 исковите претенции се оспорват по основание и размер. Оспорват се количествата топлинна енергия, които ищецът твърди, че е доставял и че тези количества са били потребени; оспорва се техническата годност на общия топломер; оспорват се формираните от ищеца топлинни стойности за ответника за процесния период; прави се възражение за недължимост на претендираните суми като неустановени и недоказани; оспорват се формираните и претендирани от ищеца месечни и годишни парични суми за топлинна енергия.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, 2 различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира Н. СТ. В. да е собственик на имота, поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не се оспорва посоченото качество, като собствеността по отношение на процесния имот се установява и от представен по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №56 от 19.06.2007г. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения Н.

СТ. В. да се е разпоредил с имота след посочената дата в НА, поради което като собственик на имота по наследство, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция на 16.7.2015г. – видно от Протокол за демонтаж на топломер на стр.78 от делото, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 на 20.07.2017г.

/съгласно Протокол за метрологична проверка на топломер на стр.79 от делото/ и на 26.10.2021г. /съгласно Протокол на стр.80 от делото/. В съдебно заседание за защита на заключението, вещото лице посочва, че от 2017 г. до 2021 г. не е имало проверка на метрологичната годност на топломера, като от топлорайона, от където е получила документи за изготвяне на заключението, са й отговорили, че не е имало договор за проверка на средствата и заради това такава не е извършвана през 2019г. Въпреки това вещото лице счита, че топломера не е преминал метрологична проверка, но е бил изправен, доколкото в самите отчети не е намерила данни за ремонтни дейности върху този топломер и неизправност.

Установено е, че сградата на адрес гр.С, ул.С В №, вх. А-Б, е с непрекъснато топлоподаване през периода 05.2018г.-04.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на 3 извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с два радиатора с действащи уреди за дялово разпределение.

Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети на 1 бр. водомер, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма“ ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо начислената ТЕ за имота е в размер на 3542,65лв., от която 1608,67лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 1133,46лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е -466,32лв. за получаване, т.е. сумата следва да се извади от сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ е видно, че не се установяват извършени плащания за погасяване на задължения за периода. Установено е, че общия размер на неплатените суми за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е 3134,85лв., като от тях за топлинна ененргия 3076,36лв. и за услугата дялово разпределение на топлинна енергия 58,49лв.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между 4 собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/.