Определение № 153 от 11.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600077 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по повод въззивна частна жалба от А. Д. А., ЕГН **********, против Определение № 3108 от 23.12.2024 г. на Районен съд – Бургас по ЧНД № 4788/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас (РП, БРП) от 11.11.2024 г. за прекратяване на Досъдебно производство (ДП) № 37/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 238/2024 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 325Б, ал.1 от НК.

Жалбоподателят намира постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Не споделя извода на първоинстанционния съд и на наблюдаващия прокурор, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, и изразява несъгласие с приетите от районния съд аргументи на прокурора за прекратяване на наказателното производство, посочени в атакуваното прекратително постановление.

Жалбоподателят упреква прокурора, че при формиране на изводите си за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство, не е взел под внимание данните, установени по време на разследването, за заплахи от страна на св. И. Х., както и факта, че срещу същия е било образувано 1 досъдебно производство за палеж на транспортни средства, собственост на дружеството, управлявано от жалбоподателя, като това престъпно посегателство е станало след смъртта на кучето, предмет на настоящото разследване. Жалбоподателят изразява и учудването си защо прокурорът приема, че е невъзможно да се установи механизма на настъпване смъртта на животното, след като назначената по този повод експертиза сочи найвероятната причина за смъртта му. Жалбоподателят настоява да бъдат изяснени обстоятелствата около присъствието на превозното средство, посочено в прекратителното постановление, в това число защо се е намирал въпросният бял микробус в базата, дали водачът му е имал среща със св. Х. и т.н. В жалбата се изразява и недоумение относно връзката между съставомерността на инкриминираното деяние и изложените в постановлението доводи относно обстоятелствата, дали животното е изпитало болка при поглъщането на отровата, както и дали кучето може да бъде оценено парично. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното съдебно определение и вместо него да постанови друго, с което да отмени постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, и да върне делото на РП-Бургас за продължаване на процесуално-следствените действия по разследване.

След като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и след служебна проверка на събраните, и приложени към ДП № № 37/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 238/2024 г. по описа на БРП, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 27.01.2024 г., на основание чл. 212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, с оглед извършено престъпление по чл. 325Б, ал.1 от НК – за това, че на 27.01.2024 г. в гр. Бургас, на 5-ти километър при работно хале „БЕРКС“, като проявил жестокост към гръбначно животно – куче, собственост на А. Д. А., ЕГН **********, му причинил противозаконно смърт.

В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства, изготвени са писмени заключения по назначени комплексна ветеринарномедицинска и оценъчна експертиза и видео- 2 техническа експертиза. В хода на досъдебното производство не е привлечено обвиняемо лице.

На 11.11.2024 г. прокурор от РП-Бургас, наблюдаващ досъдебното производство, издал постановление за прекратяване на наказателното производство, като приел, че е налице основанието по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.

24, ал.1, т.1 от НПК и чл. 243, ал.2 от НПК. В мотивите към постановлението се твърди, че въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно разследване липсвали доказателства, за наличие на съставомерни елементи от обективната страна на престъплението по чл. 325Б, ал.1 от НК. В подкрепа на този извод наблюдаващият прокурор сочи, че ветеринарномедицинската експертиза не може да определи по категоричен начин, че смъртта на кучето е била причинена от погълната отрова, а само допуска с голяма степен на вероятност тази хипотеза. Според прокурора експертът не е категоричен и дали смъртта е настъпила по мъчителен начин, тъй като не е установен вида на отровата – при някои видове отрови смъртта настъпвала мигновено, а при други смъртта настъпвала в съня, без болка. В тази връзка прокурорът сочи в прекратителното постановление, че за съставомерността на инкриминираното деяние е необходимо да се установи дали извършителят му е причинил жестокост по отношение на процесното куче.

Прокурорът, наблюдаващ досъдебното производство е обсъдил събраните при разследването доказателствени материали и с оглед възможността инкриминираните действия да са били извършени от св. И. Х., като в заключение е приел, че липсват доказателства, установяващи съпричастност на този свидетел към смъртта на процесното животно.

Прекратителното постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас от жалбоподателя по настоящото дело А. Д. А., ЕГН **********, като по този повод било образувано ЧНД № 4788/2024 г. по описа на БРС. С определение от 23.12.2024 г. (настоящото обжалвано определение) състав на първостепенния съд потвърдил като законосъобразно и правилно постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. В мотивите на акта си, съдът е посочил, че не се установява на досъдебно производство да е било допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Първостепенният съд е преценил, че разследващите органи са извършили всички необходими 3 следствени действия, тъй като са провели разпити на ангажираните със случая свидетели, събрали са писмени доказателства, назначили са експертизи.

Поради тази причина съдът е заключил, че не е налице непълнота на доказателствения материал и че са били изпълнени изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът е приел доводите на прокуратурата, че не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че сам анализирайки доказателствените източници по делото, самостоятелно е достигнал до същите правни изводи, изложени в прекратителното постановление. Споделя тезата на прокурора, че предвид заключението на вещото лице по изготвената ветеринарномедицинска експертиза, не можело да се направи категоричен извод относно конкретния механизъм на настъпване смъртта на кучето, нито начина, по който това е станало, ако се приеме, че животното действително е било отровено. Като аргумент за това районният съд сочи, че независимо от видеозаписа, предмет на техническата експертиза, от който се вижда, че до процесното куче се приближава определен автомобил, от същия този видеозапис не се установявало визуално да е бил осъществен контакт между животното и лице, което би могло да му поднесе отровата. Развитата от жалбоподателя теза при разпита му като свидетел, че макар на записа да не се виждало някой да хвърля нещо от автомобила, все пак се установявало, че след това кучето доближава главата си до земята и най-вероятно яде нещо, вероятно отрова, съдът е приел като предположение. В тази връзка е посочил, че е недопустимо в рамките на образуваното наказателно производство изводите за механизма на настъпилата смърт на кучето да се извеждат единствено от предположенията, изказани от жалбоподателя, още повече че тези предположения не са били доказани категорично от събраните в хода на производството доказателства.

Съдът сочи също, че от видеозаписите, а и от разпитите на другите свидетели, ставало ясно, че кучето не е било постоянно вързано, и е имало случаи, в които свободно се е придвижвало в района на обекта. Оттук съдът прави извод, че е възможно на друго място кучето да е погълнало нещо, което да е причинило смъртта му.

Настоящият въззивен съдебен

4 състав намери протестираното определение за законосъобразно и правилно, поради което прие, че следва да го потвърди, а подадената срещу него въззивна жалба – да остави без уважение. Съображенията за това са следните:

Правилно наблюдаващият прокурор и първоинстанционният съд са приели, че въпреки проведените в хода на разследването процесуалноследствени действия за събиране на доказателствени източници за установяване на съставомерните факти и обстоятелства, липсват такива, които да послужат за направата на обосновано предположение относно авторството на инкриминираното деяние. Дори и да се приеме, че смъртта на процесното куче е насилствена и е резултат от поглъщането на отрова (в каквато насока може да се разсъждава предвид заключението на вещото лице по назначената ветеринарно-медицинска експертиза), липсват доказателства, които да свързват пряко настъпването на това събитие с действията на конкретно лице.

За съжаление, представените по делото видеозаписи от охранителни камери, монтирани на територията на базата, стопанисвана от строителната фирма „Беркс“, не спомагат да се установят доказателствени факти за предполагаеми противоправни действия на конкретни лица. Относно твърденията на жалбоподателя за подозрително поведение на лицата, намиращи се в бял лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, движението на последния е фиксирано в два видеозаписа, приложени по делото – ch02_20240126132523, (където е записано идването и преминаването на автомобила през базата) и ch02_20240126143252 (където е записано тръгването на автомобила от базата). Представеното заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза, а и внимателното преглеждане на посочените видеозаписи, не установяват пътуващите във въпросния автомобил лица да са извършили каквито и да било действия, които да насочат към извод за причастността им към насилствената смърт на животното. Действително от втория запис е видно, че въпросният автомобил спира за съвсем кратко време пред халето на фирма „Беркс“, пред чийто портал по това време се е намирало вързано процесното куче. От видеозаписа обаче не се установява пътуващите в автомобила лица да извършват каквито и да било конкретни действия, които могат да бъдат оприличени като даване или подхвърляне на храна, респ. отрова на кучето, а това е от важно значение доколкото разстоянието между автомобила и животното е повече от 2-3 метра и същото в нито един момент не се приближава до въпросното превозно средство. Основание за съмнение 5 дали точно в този момент е била дадена отрова на кучето дава допълнително и обстоятелството, че след тръгването на лекотоварния автомобил, животното е било живо и активно (видно от видеозаписите по делото) поне минимум дватри часа (най-малкото до приключване на работния ден, когато прибиращите се работници от фирма „Беркс“ минават покрай колибата му и биха забелязали промени в поведението му и в здравословното му състояние).

Следователно би било по-логично да се предполага, че евентуалното приемане на отрова е станало в доста по-късен момент. Наред с това, при извършения оглед, в района пред вратите на халето не са били открити следи, респ. веществени доказателства, които да установят причинно-следствена връзка между смъртта на кучето и твърдяното подхвърляне на отрова на същото това място. Откриването в близост до колибата на бели зърна ориз може да се обясни с храната, давана принципно на животното от служители на базата – видно от разпита на св. Х., кучето е било хранено напоследък с варен ориз и пилешки крака и дреболии. Ето защо, а и заради обстоятелствата, посочените по-горе, въпросните и иззети зрънца ориз не могат да бъдат свързани с действия на лицата, пътуващи с посочения от жалбоподателя бял лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“.