Решение № 304 от 29.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 742 от 27.11.2023 г., постановено по Гражданско дело № 1192 по описа за 2023 година по описа на РС Горна Оряховица е признато за незаконно уволнението на ищеца Л. Т. А. ЕГН 0********** от гр. Стражица, извършено със Заповед №708/03.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и Заповед №709/03.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №1234/31.08.2016г., издадени от д-р М.П.П. - Директор на Средно училище „Свети Климент Охридски" с.

Камен, БУЛСТАТ 000122890, адрес с. Камен, ул. „Н. Вапцаров" №2 и са отменени заповедите като незаконосъобразни, както и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник - директор административно- стопанска дейност". Присъдени са разноски в полза на ищеца.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника СУ „Свети Климент Охридски" с. Камен чрез пълномощник адв. С. Б. ВТАК. Обжалва решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост – неправилно установена фактическа обстановка на база събраните доказателства. Счита, че заболяването на ищеца не попада в кръга на болестите, изискващи предварително съгласие от Инспекцията по труда по Наредба №5/20.02.1987г.

Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени 1 това на първата инстанция в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата Л. Т. А. чрез пълномощник адв. Р. Т. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че заболяването на ищеца – неинсулинозависим захарен диабет, попада в обхвата на Наредба №5/87 на МЗ – чл.1, ал.1, т.6 и съответно подлежи на предварителна закрила чл.118, ал. 3 от КТ, категорично съгласие от Инспекция по труда не е получено. Претендира разноски.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд – Горна Оряховица е сезиран с иск от Л. Т. А. против Средно училище „Свети Климент Охридски" с. Камен за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед №708/03.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и Заповед №709/03.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Директора на СУ „Свети Климент Охридски" с. Камен, общ. Стражица.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи при ответника на трудов договор от 31.08.2016г. на длъжност „заместник-директор административностопанска дейност“. На 03.04.2023г. му била връчена оспорените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и за прекратяване на ТПО, като работодателят приел, че на 25.01.2023г. ищецът е проявил груба агресия спрямо непълнолетни учащи в учебното заведение, изразяваща се в акт на вербално посегателство над ученици – викове и крясъци и насилие спрямо ученичка-нанасяне на удари с крак по А.В.С., докато същата се опитва да се предпази от него и се прикрива под учебна маса в класната стая на X клас в сградата на училището, което посегателство, съобразно довело до тежки последици за пострадалата болка, страдание, разкъсна рана на лицето, довела до хирургическа намеса. Твърди се, че на 20.02.2023г. от ищеца били изискани писмени обяснения по случая и такива той дал на 22.02.2023г. като отрекъл да е проявил агресия, изяснил ситуацията и своето становище, че се намесил за успокояване на скандал между учениците, скупчени до прозорците 2 на класна стая, към които се насочил и по пътя си минал край учителското бюро, което бутнал с крак, без да знае, че том се крие ученичката Назар /в училище наричана А./. Твърди, че веднага предприел действия по оказване първа помощ на детето и пожелал да се обади на родителите му, но то отказало, придружил го до автобусната спирка. Отрича да е оказвал насилие към детето. Навежда доводи, че работодателят е узнал за твърдяното от него нарушение на 31.01.2023, според признанията му в самата заповед, а заповедта е издадена на 03.04.2023г. – извън срока по чл.194, ал.1 от КТ - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Счита, че работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ал.1, т.З КТ, тъй като ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет, която попада в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ и това е било известно на ответника. Твърди нарушение и на чл.333, ап.3 КТ, доколкото членува в синдикалната организация към СО „Подкрепа" в училището.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който иска.

Признава, че е узнал за нарушението в края на м. януари, но твърди, че е налице изключението на чл. 194, ал.1, т.3 КТ, доколкото работникът е ползвал законоустановен отпуск. Оспорва ищецът да се ползва със синдикална защита – не е член на ръководството на синдикална организация, нито са такава по чл.333 КТ – неинсулиново зависимият диабет не попада в списъка със заболяванията по цитираната Наредба №5 на МЗ въпреки цитираното в Решението на ТЕЛК. Поддържа да е извършено грубо нарушение на трудовата дисциплина - агресия спрямо непълнолетен ученик /волно или неволно/.

При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които се установява следното:

Предмет на спора Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 709/03.04.2023г. на Директора на СУ“ Св. Климент Охридски“ с.Камен, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца считано от 04.04.2023г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание

„уволнение“.

Доколкото съдът дължи първо проверка дали са спазени формалните изисквания по издаване на заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, правилно първоинстанционният съд е обсъдил на първо място доводите за незаконосъобразност на основание неспазване изискването за снабдяване с разрешение от Инспекцията по труда.

От събраните доказателства – решение на ТЕЛК и СМЕ е безспорно установено, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет от около две години и това не се оспорва от жалбоподателя -нито самия факт, нито знанието за него към датата за заповедта. Със заявление от 15.03.2023г. – на л. 36 от първоинстанционното дело, работодателят е отправил до Инспекция по труда Велико Търново, в която сам излага, че заболяването на ищеца попада в обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ и 3 обосновава необходимостта от даване на разрешение за уволнението на ищеца. Изискана е консултация и от служба за трудова медицина, която в отговор от 17.03.2023г . – на л. 42-43 от делото на ГОРС, е заявила, че на ищеца е призната трайно намалена трудоспособност от 34%, заболяването попада в обхвана на Наредба №5/1987г., но с оглед % нетрудоспособност ищецът не подлежал на закрила при уволнение. В отговора на ИТ от 21.03.2023г. се чете, че от представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че е налице необходимост от даване на предварително разрешение за прекратяване на ТПО по реда на чл. 333 от КТ. Видно от приложения болничен лист ищецът е бил в отпуск по болест в периода 08.02.2023г.-17.02.2023г. за десет календарни дни. По отношение на извършване на деянията, за които е наложено дисциплинарното наказание ищецът е представил само писмени доказателства – протоколи от заседания на етична комисия, на педагогически съвет, които удостоверяват само действията и изявленията, отразени в тях, но не и обстоятелствата, възпроизведени в изказванията на участниците в тези заседания, доколкото не са гласни доказателства, събрани по реда на ГПК.

При събраните доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правилния извод за основателност на исковете. На първо място, както това е прието и от първоинстанционния съд, налице са допуснати от работодателя съществени процесуални нарушения при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Заболяването, от което страда ищецът и е било известно на ответника, попада в болестите, посочени в Наредба № 5/1987г. на Министъра на здравеопазването - съгласно чл.1, ал.1,т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987 год. захарната болест е сред едно от заболяванията, при които боледуващите се ползват с предварителна закрила на чл.333,ал.1 от КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че е преодолял относителната забрана за уволнение на ищеца чрез предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото уволнение на конкретно основание. Както е отбелязал в мотивите си ГОРС, работодателят е помолил за разрешение Инспекцията по труда, но не е получил категоричен отговор, след което не е положил усилия да се снабди са такъв – да обжалва отказа на ИТ да му даде изрично съгласие/несъгласие.

В този смисъл съдът счита, че работодателят не е изпълнил задължението си да проведе процедурата по обезпечаване предварителна закрила на служител при уволнение, с което е нарушил императивната норма на чл.333, ал.1 КТ и това обуслява незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и е основание за отмяната му, без да е необходимо разглеждане по същество на въпроса за извършване на нарушението.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. При правилна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Л. Т. А. направените от него разноски за адвокатска защита в производството пред въззивната инстанция в размер на 550 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 742 от 27.11.2023г., постановено по Гражданско дело № 1192/ 2023 година по описа на РС Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Средно училище „Свети Климент Охридски" с. Камен, БУЛСТАТ 000122890, адрес с. Камен, ул. „Н. Вапцаров“ №2, представлявано от Директора М.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. А. ЕГН **********, с адрес гр.

***, направените във въззивното производство разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5