Решение № 508 от 09.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330207726 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010157 от 28.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на Р. Н. Ф., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, като безспорно е було установено, че при проверката жалбоподателката е управлявала въпросния лек автомобил. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна като неправилно, по следните съображения:

Наказателно постановление № 21-1030-010157 от 28.10.2021г., е издадено за това, че на 05.10.2021г., около 15,33ч. в гр. гр. Пловдив, на ул.

Ландос срещу № 4, като водач на товарен автомобил Тойота Ярис с рег. № *******, Р. Н. Ф., ЕГН **********, е управлявала посочения автомобил, чужда собственост, като не е поставила обезопасителен колан по време на движение. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН бл.

№ 849904, издаден от С.Я., ******* при СПП, гр. Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 05.10.2021г. около 15,33ч. в гр. Пловдив, на на ул.

Ландос срещу № 4, като водач на лек автомобил Тойота с рег. № ********, жалбоподателката е управлявала посочения автомобил, чужда собственост, като не поставя обезопасителен колан по време на движение на МПС чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В случая, при така проведеното съдебно следствие, съдът не установи жалбоподателката да е управлявала посоченото в АУАН и НП превозно средство.

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел актосъставителя Я.. Същият поддържа описаното в АУАН, като си спомня за случката.

Посочва, че той е спрял автомобила, като си спомня, че същият е бил тип малък джип, като не знае какъв точно модел е бил.

В АУАН е записана само марката на автомобила - Тойота. Не е описан моделът на автомобила, с който е било извършено твърдяното нарушение, нито кой е собственикът му, но в НП същият е описан като Тойота Ярис, който обаче е ноторно известно, че няма качеството на джип. По делото е представено СРМПС на л.а. Тойота Рав 4 с рег. № *******, собственост на 2 бащата на жалбоподателката, който от своя страна има качеството „джип“.

За изясняване на обективната истина е била изискана справка за собственост на автомобил с рег. № *******, от която се установява, че същият представлява лек автомобил Тойота Ярис собственост на ОТП-Лизинг – Клон Пловдив. Като вписан ползвател е посочена АН. ГР. Г.. Същата в хода на съдебното следствие е била разпитана като свидетел, като заявява, че е ползвател на посочения автомобил Тойота Ярис с рег. № *******, не познава лице с имена Р. Н. Ф. и не е предоставяла автомобила на лице с такива имена.

Сочи, че само тя кара автомобила и не го е предоставяла на никой друг да го кара. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която се явява незаинтересована от изхода на спора и под страх от ангажиране на наказателната й отговорност по чл. 290 от НК в случай, че се установи, че се познава с жалбоподателката, не би следвало да изнася неверни показания, още повече и констатирайки невисоката обществена опасност на деянието и ниския размер на наложената санкция. Същевременно показанията на свидетелката по никакъв начин не противоречат на останалите събрани в хода на процеса доказателства.

С оглед на всички изложени обстоятелства, съдът прие от фактическа страна, че жалбоподателката не е управлявала на процесната дата автомобилът Тойота Ярис с рег. № *****, с който се твърди да е извършено твърдяното нарушение.

При положение, че не се установи жалбоподателката да е управлявала посочения в НП (а и в АУАН) автомобил, извършеното административно нарушение се явява недоказано. Индивидуализирането на превозното средство е от съществено значение, доколкото съставът на процесното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП включва от обективна страна наличието на управление на МПС. Нещо повече, нарушение на посочения състав би имало само в случаите, когато съответното моторно превозно средство е оборудвано с обезопасителен колан. Така при неправилно посочване на превозното средство, се осуетява възможността на жалбоподателя да възрази, че МПС-то не е оборудвано с обезопасителен колан и да представи доказателства за това, с което се нарушава правото му на защита.

Административнонаказващият орган е следвало преди издаване на НП да прецени кое е било действително управляваното от жалбоподателката 3 превозно средство и да посочи същото в наказателното постановление в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, дори и при констатираната нередовност на акта. Няма как обаче съдът едва в хода на съдебното производство да извършва преценка кое друго превозно средство е било действително управляваното от жалбоподателката и да извършва проверка дали същото отговаря на изискванията на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, включително дали е МПС от посочените категории и дали е оборудвано с обезопасителен колан, доколкото такъв извод би могъл да се изведе единствено след установяването на факти, които са приети за първи път от въззивната инстанция и по които жалбоподателят не е имал възможността да се брани при издаването на АУАН и НП.

С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно

ОДМВРПловдив.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., 4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 21-1030-010157 от 28.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на Р. Н. Ф., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Т.В. Т., вписан в АК Пловдив с персонален номер ********** и с адрес на кантората улица *********** , сума в размер н а 300 лв., представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5