Определение № 24 от 13.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 09.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600047 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Т. А. М. /собственоръъчно изготвена/ срещу определение № 66, постановено на 24.01.24г. по ЧНД № 1658/23г. по описа на ВОС, с което му е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 месеца и 3 дни от наложеното му наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Със жалбата се навежда искане за преразглеждане на постановения първоинстанционен акт.

В писмено становище на Началника на Затвор Варна се оспорват мотивите на съда за отказ от УПО на осъденото лице с акцент на възможност чрез предвидени в закона мерки за пробационен надзор да се повлияе възпиращо и самодисциплиниращо на о.л. Изразява се положително становище за основателност на жалбата на осъд. М., т. к. целите на наказанието са постигнати предсрочно и той не представлява вече опасност за обществото. Приложено е становище № 63/06.02.2024г на инспектор И.И. ИСДВР в ЗО „Рзделна“ в идентичен аспект.

1

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Жалбоподателят търпи групирано наказание в размер от 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е започнало на 3.05.2023 година.

Към датата на постановяване на атакуваното определение, л.св М. е изтърпял фактически 8 месеца и 21 дни, зачетени от предварителен арест са 7 месеца и 12 дни, от положен труд 2 месеца и 24 дни, а остатъка е в размер от 5 месеца и 3 дни. Налице е изтърпяване на изискуемата от закона ½ от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Производството по реда на чл.440 от НПК, обаче изисква и наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице.

Първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя е сочела 50 точки – средни стойности. Като зони на дефицит са откроени – отношение към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото е в средни стойности. Според пенитенциарни служители, л.св. показва поведение, което не може да се характеризира с трайност. Привидно демонстрира социално отговорна позиция, декларативно приема собствена си вина. Изготвеното му психологично изследване, отчита средни стойности на криминогенни потребности. Изследването показва маргинална социална адаптация, а връзките с криминално проявени, навеждат опасения за реинтеграция в обществото, като индикират и вероятността от рецидив. Отделно, периодът на наблюдение върху лишения от свобода, се явява недостатъчен за обективна преценка спрямо отстраняването на престъпното мислене и нагласи. Като факт, допълнително обосноваващ нуждата от сериозна корекционна работа с М. е многократното му попадане в местата за лишаване от свобода, 2 свидетелстващ за престъпното минало. Към тези обстоятелства, следва да се добавят и високите стойности на тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение. Според характеристиките за осъдения е налице своенравност, мнителност към институционните модели, изградена антисоциална ценностна система и усвоен криминогенен модел. Отхвърля се нуждата от промяна във възприетия начин на живот.

Актуалната оценка на риска е 44 точки, понижението е незначително, а рисковите фактори продължават да бъдат устойчиви, въпреки провежданата корекционна работа, която очевидно към момента се оказва недостатъчна.

Непроменен остава и риска за вреди от обществото. Все с оглед преценка на обстоятелствата за добро поведение и липса или незначителност на рецидивиращите фактори, са и данните за реален риск от бъдещи правонарушения, наличието на криминогенни потребности, липсата на показано съзнателно и трайно отношение към постигането на целите по чл.36 от НК.

Естеството на посочените обстоятелства, поражда обосновано съмнение за завършен процес на поправяне и превъзпитание, за успешна ресоциализация при предсрочно освобождаване, като навежда на мисълта, че преустановяването на постоянен надзор от страна на компетентните лица, би повлияло отрицателно върху личността на лишения от свобода.

Не се споделят от настоящата инстанция изразените становища от Началника на Затвор Варна и инспектор И.И. -ИСДВР в ЗО „Рзделна“ за това, че целите на наказанието са постигнати предсрочно и осъд. М. не представлява вече опасност за обществото. Тези изводи се преценяват като прибързани и в недостатъчна стенен обосновани – същите са направени само два месеца по-късно от предходните такива /към м. ноември 2023г/ на затв. администрация, но с обратен знак. Предходното съдебното минало на осъдения и настоящия кратък период на престой в пенитенциарното заведение не може да формира у съда извод за настъпил траен процес на превъзпитание на същия буквално за два месеца!

Положителните процесуални предпоставки на материалния и процесуалния закон изискват показано добро поведение и честно отношение към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите фактори. Такъв извод по отношение на Т. М. към настоящия момент не може 3 да бъде направен. Без да се игнорират положителните данни за поведението, /награждаването и полагането на доброволен труд/, според настоящия състав, пенитенциарното третиране спрямо М. следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства.

Изложените по-горе доводи, обозначават извод, че не е налична втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК предпоставки.

С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на АпС-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 66, постановено на 24.01.2024г. по ЧНД № 1658/23г. по описа на ВОС, с което на осъдения Т. А.

М. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 месеца и 3 дни, от наложеното му общо наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4