Решение № 1224 от 19.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Пловдив, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330201978 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Тишаново“ ЕООД, ЕИК 201160967 против Наказателно постановление № 16-2400327, издадено на 11.02.2025г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на „Тишаново“ ЕООД, ЕИК 201160967, със седалище и адрес на управление – ** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и установената от контролния орган фактическа обстановка. Моли за отмяна на наказателното постановление (НП). Не претендира разноски по делото. В съдебно заседание, се представлява от управителя на дружеството, който поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрк.Т. излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На 11.12.2024 г. около 18:00 часа от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, сред които и св. В. П. Б., **, била извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство в магазин „Стохи“, находящ се в **. Магазинът бил стопанисван от дружеството жалбоподател „Тишаново“ ЕООД. Преди да пристъпят към проверката, инспекторите по труда наблюдавали работния процес в обекта и работещите там и обслужващи клиенти две служителки, една от които била свид. Е. Х. Г., ЕГН **********.

След като се легитимирали, проверяващите провели разговор с работещите в обекта относно това от кога работят там и с какво работно време.

Свидетелката Г. посочила устно пред инспекторите по труда, че полагала труд в обекта от два дни като продавач, с установено работно време от 12:30 часа до 21:00 часа, с установена почивка в работния ден от 30 минути, два почивни дни в седмицата и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева, като потвърдила, че няма сключен с нея трудов договор в писмена форма. Устно заявените от св. Г. обстоятелства относно осъществяваната трудова дейност в проверения обект били вписани собственоръчно от нея в попълнена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от КТ, в която декларирала писмено обстоятелствата, свързани с трудовото право.

При тези обстоятелства свид. Б., приела, че като работодател търговското дружество „Тишаново“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 62 ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2400327/19.12.2024 г. Дружеството упражнило правото си на възражение, но доводите в него не били възприети и било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. В.

П. Б. – актосъставител, частично от показанията на свид. Е. Х. Г., както и от представените по делото и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към съвкупния доказателствен материал - АУАН, Декларация от работещо лице, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство на основание чл.399 от КТ, вр. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, известие за доставяне, Заповед № З-0864/17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Писмените доказателства съдът цени изцяло като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Съдът кредитира показанията на свид. Б. изцяло тъй като същите кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат вътрешни противоречия или такива с останалите събрани доказателства. Същите са последователни, логични, обективни и без следа от заинтересованост по конкретното производство. От тях се установяват фактическите параметри на описаното в АУАН нарушение, както и подробности от естеството да докажат твърденията изложени в АУАН, а именно – лицето Г. е работила във въпросния магазин, както и работното й време, уговорените трудово възнаграждение и почивки.

Съдът не цени с доверие показанията на свид. Г. в по-голямата им част, 2 тъй като същите са изолирани, вътрешно противоречиви, в дисонанс с житейската логика и не се подкрепят от кредитирания доказателствен материал. В тази връзка твърденията на свид. Г., че не била в служебни правоотношения с дружеството жалбоподател, не се била съгласила да работи и била на място, за да се запознае с работата, както и твърдението, че замествала за кратко „колежка“ се подлагат на съмнение, тъй като се опровергават от самата свидетелка и са в явно противоречие с изложеното от показанията на актосъставителя, дадени в качеството му на свидетел. Съдът кредитира показанията й относно предложената позиция за работа, вменените й задължения, намерението й да работи в точно определен времеви период.

Съдът не дава вяра но показанията й, тъй като липсва житейска логика в декларацията по чл. 402 от КТ да се впишат неверни обстоятелства, под които лицето да постави подписа си. На следващо място неясно остава защо не е отбелязано в нея, че не става въпрос за трудови правоотношения, а за преговори и защо е посочено продавач, а не както твърди свидетелката „помощник управител“. Декларацията е подписана доброволно от свидетелката и посоченото от нея в хода на разпита и в съдебното следствие, а именно че служителите на ИТ са й диктували какво да напише и тя не е разбирала не са подкрепени с никакви други доказателства и противоречат на твърдяната от нея опитност. От една страна св. Г. твърди, че жената от проверяващия екип й казвала какво да напише, а от друга страна сочи, че й задавала въпроси, свързани със заплатата, началото на работа, работното време, на които свидетелката отговаряла. Следва да се отбележи и използвания от свид. Г. израз „колежка“, визирайки жената, за която твърди, че заместила, което ясно говори за установени отношения по служба и несъмнено оборва защитата на санкционираното дружество. Ето защо съдът намери показанията на Г. в тези им части за противоречиви и категорично оборени, както от останалите гласни доказателства (кредитираните с доверие от съда показания на св. Б.), така от събраните писмени доказателства, а защитната теза на жалбоподателя за недоказана.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство или актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. В акта е посочено кога, къде, кой е престирал работна сила, както и какви са били характеристиките на отношението с дружеството, които го определят като трудово, което напълно удовлетворява изискването за изчерпателно и точно описание на фактите на нарушението.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна 3 квалификация на установеното нарушение.

Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е възползвал. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и на представител на нарушителя, а именно в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от представената оправомощителна заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за допускане до работа на работник без да е сключен трудов договор в писмена форма.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовия договор се сключва само в писмена форма, така както е предвидено в чл. 62, ал. 1 от КТ, която е и форма за действителност и такава за доказване. В настоящия случай безспорно се установи, че „Тишаново“ ЕООД ЕИК: 201160967, е нарушило горепосочените разпоредби от Кодекса на труда, тъй като на 11.12.2024 г. в магазин „Стохи“, намиращ се в **, е допуснало до работа работника Е. Х. Г., ЕГН ********** при установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и трудово възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов договор в писмена форма.

В случая са налице всички елементи на трудовото правоотношение – престиране на работна сила, работно място, работно време и трудово възнаграждение. Същевременно не се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало не се твърди от страните.

Не намира опора в събрания доказателствен материал защитната теза на жалбоподателя в насока липса на трудово правоотношение, тъй като установената на място свид. Г. била оказвала помощ и заместила за кратко служителка от магазина, но не престирала работна сила. Това твърдение е 4 нелогично и в явно противоречие с устно заявеното от Г. пред инспекторите по труда, за което свидетелства актосъставителя и писмено декларирано саморъчно от нея в Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че работи в обекта от два дни. Ако действително е била на място и по изключение е оказала твърдяната помощ на служител от обекта, то не би сочила, че работи от два дни. Нещо повече, ако не е престирала работната си сила, то не би следвало да отрази в декларацията името на работодателя, за когото работи, което съвпада с това на дружеството жалбоподател - „Тишаново“ ЕООД, както и останалите обстоятелства, характеризиращи едно правоотношение като трудово – работно място, длъжност, работно време, почивни дни, почивка, месечно трудово възнаграждение. Твърдението, че данните в декларацията са били попълнени под диктовката на един от проверяващите, намира опровержение от показанията на самата св. Г., които съдът намира за изолирани, недоказани и вътрешнопротиворечиви.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това: липса на сключен трудов договор с работника и реално престиране на работна сила.