Решение № 1055 от 15.07.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1055 15.07.2021г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 770 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.

Административното дело е образувано по жалба от „БОИЛ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.“Русалка” № 170, представлявано от управителя В.Г.Н., чрез адвокат И.П.Ц. от БАС, против Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-15/12.03.2020г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на главница и лихва на обща стойност 81 560.90 лева.

С жалбата се иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразeн, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. С жалба – допълнение /л.66 от делото/, се излагат още доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт, като се иска отмяна на същия. Алтернативно се иска изменение на акта, като се намали размера на подлежащата на възстановяване сума.

В съдебно заседание оспорващият „БОИЛ” ООД се представлява от процесуалния му представител адвокат Т. К.-П., която поддържа жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите. Представя писмена защита, с която излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.

Ответната страна Министър на земеделието, храните и торите, се представлява от адвокат Г. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя и претендира разноски, като представя списък на същите. Представя писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи и доводи за неоснователността на жалбата и за законосъобразността на оспорения акт.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно и съдът го намира за установено, въз основа на приложените писмени доказателства по административната преписка, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя /л.126-152 и л.161-186 от делото/. Няма данни това решение да е обжалвано, поради което и се установява, че същото е влязло в сила и поражда задължения за страната ни.

Решението на ЕК, е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. С Решение на ЕК

C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. е постановено, както следва: „Член 1:

Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/.

Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) №794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008. 5/. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение; Член 5. 1/. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно; 2/. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация: - административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ; - наименованието на частната страна, т. е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не се счита, че тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията;

2/. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списъка на бенефициерите, които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1 сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки; б) общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер; в) подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; г) документи, доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта. 3/.

В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от съответните бенефициери. 4/. Република България информира редовно Комисията за напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена при сделките за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два месеца. По искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите и предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването, които вече са възстановени от бенефициерите; Член 7: Адресат на настоящото решение е Република България. Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК, е издадено на основание чл.14, във вр. чл.13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 год., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл.108 от ДФЕС/, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт, отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 год. По своя характер, решението е общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Този административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата, на нормата на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП,

ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 год. /, в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство /АУПДВ/ № РД-05-15/12.03.2020 год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.

Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите.

Административното производство по издаването на №

РД-05-15/12.03.2020г., по отношение на жалбоподателя, започва с уведомление изх. № 70-5688/20.11.2019 год. /лист 54-55 от делото/, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК, е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, с посочено от административния орган правно основание: „на основание чл.38, ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и 9 от ДОПК, като на жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства, възражения и обяснения. С молба Вх. № 70-5688/09.12.2019 год. от „БОИЛ” ООД е депозирано възражение, в което се твърди, че в решението на Европейската комисия не се съдържа конкретна информация и доказателства, че дружеството, със сключения договор за замяна на недвижими имоти № 335/25.07.2008г., следва да се счита ползвател на държавна помощ. С възражението е направено искане за прекратяване на започналото административно производство поради нарушаване на материално-правните и административни правила, както и поради липса на доказателства за основателността на неговото започване. Твърди се, че не може да се направят каквито и да е било възражения, без да се запознаят с конкретните факти и обстоятелства, които ще се преценят от органа, поради което е направено искане на основание чл.34, ал.1 от АПК, за запознаване с документите по преписката. В тази връзка е подадено заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ДОИ-21/09.12.2019г. /л.47 от делото/. С решение рег.№ ЗАП-1034/20.12.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ /л.45-46 от делото/ на „БОИЛ” ООД била предоставена исканата информация. На дружеството била предоставена възможност да се запознае с наличните документи по преписката в рамките на работното време на адреса на ИАГ.