Решение № 360 от 29.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. С., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800500821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 , ал. 2, т. 2 и т. 7 – 438 ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. № 07177 от 04.09.2024 г. от длъжника по изпълнението П. Ц. Н. против действията на ЧСИ Радост Чолакова, с рег. № 925 в КЧСИ по изпълнително дело № 20249250400155, изразяващи се в налагане на запор върху правото на вземане на П. Ц. Н., в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20248460400286, както и определените в изпълнителното производство разноски.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят е взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, което е образувано по негова молба за принудително удовлетворяване на вземания срещу ЗК „Л.И.“ АД, представляващи обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност", присъдени с влязло в сила решение на Софийски окръжен съд по т.д. № 267/2021 г. Искането за отмяна на обжалваното изпълнително действие се обосновава с твърдение за несеквестируемост по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК на сумата, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", съобразно разпоредбата на чл. 381, ал. 1 КЗ. С депозираната жалба се обжалват и определените в изпълнителното производство разноски, с твърдения за прекомерност на определеното 1 адвокатско възнаграждение и неправилно изчисляване на таксите на съдебния изпълнител. Прави се и искане по реда на чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по посоченото изп. дело. С жалбата се претендират разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – взискателят Р. М. е депозирал писмено възражение, с което е оспорил жалбата като недопустима - с твърдения, че е подадена след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, евентуално - като неоснователна, тъй като не е установено твърдението на длъжника, че паричните средства по банковата сметка представляват несеквестируемо имущество. Изрично посочва, че част от вземането на П. Ц. Н., в качеството му на взискател по изп. дело № 20248460400286 представлява вземане за мораторна лихва по см. на чл. 86 ЗЗД и не представлява вземане за застрахователно обезщетение по см. на чл. 381, ал. 1 КЗ, т.е. не се ползва от закрилата по чл. 444, т. 8 ГПК. Твърди, че по тези съображения се касае за частична несеквестируемост, като наложения запор е законосъобразен и в съответствие с т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдебният изпълнител е представил мотиви, в които е описал предприетите по делото изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20249250400155 по описа на ЧСИ Радост Чолакова, с рег. № 925 в КЧСИ, с район на действие съдебния район на СОС е образувано по молба на взискателя Р. И. М., въз основа на изпълнителен лист № 380 от 19.04.2024 г., издаден от Районен съд - Б. по ч.гр.д. № 710/2024 г., с който П. Ц. Н. е осъден да заплати на кредитора Р. И. М. сумата от 9 500.00 лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед от 06.11.2023 г., както сумата от 190.00 лева разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор на вземане на П. Ц. Н. от трето лице - ЗК „Л.И.“ АД, което вземане произтича от присъдена в полза на последния парична сума, представляваща застрахователно обезщетение, съгласно решение на Софийски окръжен съд по т.д. № 267/2021 г. в размер на 80 000.00 лева, ведно със 2 законната лихва върху присъдената главница от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. Предоставил е на съдебния изпълнител права по чл. 18 ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника.

Съдебния изпълнител с постановление от 24.04.2024 г. е образувал изпълнително дело срещу длъжника П. Ц. Н., въз основа на депозираната молба. С оглед посочения от взискателя изпълнителен способ е наложил запор на посоченото вземане, със запорно съобщение от с изходящ № 2079 от същата дата, получено от третото лице - ЗК „Л.И.“ АД на 26.04.2024 г.

Отделно от горното съдебния изпълнител е изготвил и покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист, както и копие от постановлението от 24.04.2024 г., като видно от протокол от 16.07.2024 г., съдебният изпълнител е счел, че последната е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на същата дата – 16.07.2024 г.

С възражение с вх. № 03507/07.05.2024 г. третото лице - ЗК „Л.И.“ АД на основание чл.508 ГПК не признава вземането на П. Ц. Н., тъй като последното е предмет на все още висящото производство по т.д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, по което не е налице влязъл в сила съдебен акт.

На 20.05.2024 г. отново е наложен запор на вземането на П. Ц. Н. от третото лице - ЗК „Л.И.“ АД, видно от запорно съобщение с вх. № 2616 и известие за доставяне, с оглед депозирана молба от взискателя, в която се сочи, че Решението по т.д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в законна сила.

С отговор с вх. № 06831/16.08.2024 г. третото лице е посочило, че за събиране на вземането на П. Ц. Н. има образувано изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов.

С разпореждане от 16.08.2024 г. съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение към правото на вземане на длъжника П. Ц. Н. в качеството му на взискател по изп. дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, като запорът е наложен с връчването на запорно съобщение на съдебния изпълнител на 19.08.2024 г.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че изп.

3 дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.07.2024 г. на основание влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 267/2021 г. по описа на СОС.

Въз основа на посоченото решение ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ на П. Ц. Н. сумата от 80 000.00 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Цветан Н. Тасев, настъпила на 27.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 291.88 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е насочена срещу действия на ЧСИ по налагане на запор на правото на вземане на длъжника П.

Ц. Н. в качеството му на взискател по изп. дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, за които се твърди, че не подлежат на принудително изпълнение, тъй като са несеквестируеми. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Едновременно с това, според постановките на същото ТР, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл жалбата срещу наложения запор се явява процесуално допустима, тъй като е основана на оплакване за несеквестируемост. Жалбата е насочена и срещу друг подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановлението за разноските по изпълнението, т.е. попада и в приложното поле на нормата на чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК.

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. За обжалваните действия жалбоподателят не е бил уведомяван. Не може да бъде споделено оплакването, сторено в писменото възражение, депозирано от взискателя – Р. М.. При проверка на данните по делото е видно следното: Посоченият в молбата за образуване на изпълнителното дело адрес на длъжника е в гр. Б., ж.к. „С.“, блок 13, вх. В, ет.

4

2, ап. 4. За връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист, както и копие от постановлението от 24.04.2024 г. е изпратена призовка, оформена на 01.07.2024 г. В последната е отразено, че адресът е посетен на 05.06.2024 г., на 23.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. и лицето не е открито, тъй като няма звънец и никой не отваря. Съдебния изпълнител е разпоредил да се извърши залепване на уведомление на адреса, като такова е направено на 01.07.2024 г. на входната врата на апартамента, с отбелязване, че няма пощенска кутия. На 16.07.2024 г. е удостоверено, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление в посочения в него двуседмичен срок, като е счел, че книжата са редовно връчени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 16.07.2024 г. Съгласно действащата редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК /ДВ бр.

86/2017 г./, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая длъжникът, като ответник не е търсен в продължение на един месец. Посещенията са направени в периода от 05.06.2024 г. до 01.07.2024 г. Същевременно не е налице изключението от правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК – връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, не е направена справка от връчителя чрез управителя на етажната собственост или по друг начин, че лицето не живее на този адрес. В този смисъл Решение № 20 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г., II г. о., ГК и Решение № 2 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2021 г., I г. о., ГК. При тези данни се налага извод, че връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК е нередовно. Последващо уведомяване на длъжника за предприетите изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител не е извръшвано, т.е. на страната не е съобщавано за извършването им, с оглед на което и срокът за депозиране на жалбата по чл. 436, ал. 1 ГПК е спазен.

По отношение на жалбата в частта й насочена срещу изпълнителните действия, насочени срещу имущество, което длъжникът намира за несеквестируемо, настоящият състав намира следното:

5

Съгласно чл. 381, ал. 1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" и по застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. С оглед безспорните данни по делото, че сумата присъдена с влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнителното дело, представлява застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му, в резултат на ПТП, настъпило на 05.04.2021 г., на основание застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила, управляван от виновния водач за ПТП, се налага извода, че тази сума представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 381, ал. 1 КЗ. Присъдената с решението законна лихва върху главницата, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, представлява законна последица от уважаването на иска, с оглед на което не може да се сподели разбирането, изложено в писменото възражение на взискателят, че претенцията била акцесорна и в тази част вземането не било несеквестируемо. Следва да се допълни, че цитираната от взискателя съдебна практика е неотносима, тъй като касае случаи в които наред с претенцията за неимуществени вреди е бил предявен и отделен иск за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД, какъвто настоящият случай не е.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b596232-1495-4345-86ba-a5ade77b9348