Решение № 112 от 09.10.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Добрич, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Деница Кр. П.а

В.а В. Господинова при участието на секретаря С. Б. в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263200600225 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 14/02.03.2026г. по н.о.х.д.№945/2022г. Районен съд Добрич е признал подсъдимият И. Й. П. от гр. В., за виновен в това, че на 03.12.***г. в град Д., по бул. „****“ на около 200 метра след отбивката за комплекс „Г.“, в посока град В., на пешеходна пътека - М8 /очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя/ при управление на моторно превозно средство лек автомобил „С. Й. К.“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: Чл. 20 ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; Чл. 23 ал. 1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова 1 разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Е. Д. от град Д., изразяваща се в счупване на малкия пищял на ляв долен крайник, което е довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за период от около 2 - 3 месеца, поради което на основание чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е наложил на подсъдимия И. Й. П. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години .На основание чл. 343г от НК във вр. с чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия И. Й. П. от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан за нарушаване правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП.В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и допълнение към същата от подсъдимия чрез защитника му с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на обосновка в мотивите, неправилно отношение към фактологията / в мотивите било прието, че местопроизшествието е извършено на пътно трасе от две пътни ленти, докато реално пътните ленти са по три във всяка посока/, подробни доводи за несъставомерност и недоказаност на обвинението и искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия с подробни доводи за несъставомерност на деянието, липса на доказаност на същото и искане за оправдаване на подсъдимия .

Подсъдимият в лична защита сочи, че не той е причинил процесното ПТП.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъбразна.

Повереникът на частния обвинител

2 изразява становище за неоснователност за жалбата на подсъдимия и съставомерност и доказаност на деянието.

На дадената последна дума подсъдимия заяви, че не той е ударил пострадалия и последния е паднал вследствие удара на предния автомобил.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадени в срок.

По същество е основателна както на соченото от защитата основание за допуснато в първоинстанционното производство съществено процесуално нарушение, така и досежно друго, допуснато особено съществено процесуално нарушение, констатирано служебно от Окръжният съд и изразяващо се в следното:

Приложения по делото обвинител акт не отговора на минималните стандарти за такъв обвинителен документ. В конкретния обвинителен акт изобщо липсва фактическо обвинение и описание на изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Така в обвинителния акт е описано, че подсъдимият е управлявал автомобила си след друг лек автомобил, управляван от св.Ш., като последния се движел със скорост около 40км/ч. Посочено е още, че св.Ш. възприел пострадалия пешеходец, който пресичал по пешеходната пътека и спрял автомобила си преди пешеходната пътека, а подсъдимият след като възприел спиращия пред него автомобил също предприел спиране, но разстоянието между двата автомобила и скоростта му на движение не му позволило да спре преди достигане на задната част на предния автомобил и последвал удар между двата автомобила.

След това в обвинителния акт е визирано че в резултат на скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, неговата посока и масата на двата автомобила, първия автомобил /на св.Ш./ бил изхвърлен напред и последвал удар между него и пострадалия пешеходец. Никъде обаче в процесния обвинителен акт не е посочено какво е било разстоянието между двата автомобила /този на св.Ш. и този на подсъдимия/, нито пък е посочено какви твърдения обвинението прави досежно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия – т.е. с каква скорост подсъдимият е 3 управлявал автомобила си, за да може да се извежда, че разстоянието между двата автомобила и скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, /каквито нарушения по ЗДвП са му били вменени с обвинителния акт / не му позволило да спре, при което настъпил и ударът между двата автомобила. Липсва изцяло фактическо обвинение за твърдяната от обвинението скорост на управление на автомобила от подсъдимия / която според обвинението е несъобразена, тъй като не му позволила за спре/, както и за това какво е било разстоянието между двата автомобила, респ. и каква е била безопасната дистанция. В обвинителния акт има и твърдение, че подсъдимият е имал обективна възможност да предотврати произшествието, ако е реагирал своевременно и е предприел спиране на автомобила, в момента, в който е могъл да възприеме спирането на движещия се пред него лек автомобил, което води до още по-голяма неяснота за това какво всъщност твърди обвинението досежно причината за сблъсъка между двата автомобила - закъсняла реакция на подсъдимия /т.е, че не е реагирал своевременно и предприел спиране/ или несъобразена скорост и дистанция /и двете в неуточнени параметри в обвинителния акт/. Предвид на това липсва формулирано ясно фактическо обвинение и съответни обвинителни факти, което е довело до съществено накърняване правото на защита на подсъдимия – на правото му да разбере в какво престъпление е обвинен и при какви фактически обстоятелства.

Посоченото процесуално нарушение е дотолкова съществено, че само по себе си е достатъчно за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. Районният съд е бил длъжен служебно да констатира допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които накърняват правото на защита на подсъдимия и не дават възможност да разбере в какво престъпление е обвинен на проведеното пред първа инстанция разпоредително заседание, която констатация би довела и до единствения възможен законосъобразен резултат – прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Доколкото това не се е случило, то така допуснатите нарушения не просто са пренесени в мотивите към присъдата, но и са задълбочени там. В мотивите си съдът е посочил обстоятелство относно характеристиката на пътното платно, различаващо се от описаното в обвинителния акт /това отново произтича от непълнотата и 4 неяснотата на обвинителния акт при описване на фактическата страна на деянието/. Така в обвинителния акт изрично е вписано, че в района на произшествието платното за движение посока гр.В. / еднопосочно/ се състояло от три пътни ленти, разделени с надлъжна пътна маркировка „МЗ“единична прекъсната линия, а самия удар между двата автомобила – в средната лента за движение. Без каквато и да е мотивировка / напр., че се позовава на протокола за оглед, където са описани две пътни ленти за движение и една за паркиране/ районният съд в мотивите си е посочил, че в процесния участък платното за движение се е състояло от две пътни ленти и допълнителна такава за паркиране, които ленти обаче също е посочил, че са разделени с надлъжна пътна маркировка „МЗ“- единична прекъсната линия. И въпреки, че противоречието идва от обвинителния акт, в които са описани три пътни ленти за движение, разделени с надлъжна пътна маркировка „МЗ“единична прекъсната линия ( без коментар на скицата към огледния протокол и самия протокол за оглед, на които иначе обвинението се позовава и в които са описани две пътни ленти за движение / по 3 м всяка/ и такава за паркиране / вписано като зона за паркиране/ с широчина 2м.), то не е преодоляно в мотивите. Съдът, пренасяйки от обвинителния акт отново е вписал, че трите ленти са разделение с надлъжна пътна маркировка „МЗ“единична прекъсната линия, което е в противоречие с посоченото от самия съд за две пътни ленти за движение и една за паркиране. Това е така, защото лентата за паркиране е специализирана пътна лента и маркировката, с която същата се обозначава /респ. отделя от лентите за движение/ е специална, посочена в Приложение 13 б „б“ към чл.48 ал.1 т.3 във вр. с ал.4 изр.1 от с.чл. на Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Така съгл. чл.48 ал.1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка „Специализираната пътна лента съгласно приложение № 31, позиция "б" е предназначена за ..т.3 „престой, паркиране и др.“ и съгл. чл.48 ал.4 изр.1 от същата Наредба „Специализираната пътна лента се отделя с единична прекъсната линия с широчина 0,10 m и дължина на чертата и интервала по 3,00 m.“ Видно от посоченото в чл.13 ал.3 от същата Наредба, касателно надлъжната пътна маркировка „М3“ е, че - „Единичната прекъсната линия се нанася с дължина на интервала, различна от дължината на чертата за отделяне на две съседни пътни ленти“. Характеристиката на платното за движение при обвинение за 5 престъпления по транспорта по чл.343 във вр. с чл.342 от НК е от съществено значение и недвусмисленото й определяне е задължително, а в процесния случай и при тези описания в обвинителния акт и мотивите към присъдата то е останало неясно и противоречиво посочено.

Или налице е и друго допуснато процесуално нарушение противоречие и липса на мотиви. Доколкото делото се гледа за втори път от въззивната инстанция следва да се посочи, че разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК в случая е неприложима, предвид изброените по-горе допуснати процесуални нарушения, които са от категорията на абсолютните, защото за да може да упражни правомощията си решаване на делото по същество, въззивната инстанция следва да има за база годен съдебен акт на първа инстанция. /в този смисъл вж. Решение № 7 от 5.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 976/2023г.,III н.о./

Визираните дотук съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато на Районен съд Добрич за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.