Определение № 2533 от 17.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 17.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501801 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. М. П. срещу определение № 297 от 19 март 2026г. по в. гр. д. № 776/2025г. на Окръжен съд - Перник, с което, след като са отменени определенията, постановени в открито съдебно заседание на 09.03.2026г., с които е прекратено съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване, производството по делото е било спряно до приключване на гр. д. № 247/ 2026г. по описа на Районен съд – Перник, с окончателен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, ПОС е приел, че е налице основание за спиране на производството, висящо пред него, поради искането за обявяване на недействителност на нотариалния акт, на който ищецът е основал исковете си за собственост, предявени в производството пред него, направено в производството пред РС – Перник, образувано и по отрицателен установителен иск, с който е оспорено правото на собственост на ищеца, предмет на делото пред ПОС, като в обжалвания с процесната частна жалба акт съдът е изтъкнал, че не може да преценява допустимостта на искането, в т. ч. дали е преклудирано, което е предмет на обуславящото дело.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Сочи, че производството, заради което е спряно настоящото, е образувано по недопустим иск поради липса на правен интерес 1 и с оглед нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като ответниците е следвало да изчерпят всички свои възраЖ.я срещу предявения от него иск в срока за отговор на исковата молба, въпреки че действително преценката на допустимостта на иска е на съда, пред който делото е висящо, но в случая преценката на ПОС, че е налице обуславящо настоящото производство дело, е неправилна. Това е така, тъй като защитата на ответниците следва да се осъществи в настоящото производство и след като в срока за отговор те не са се позовали на факти, изключващи предявено право на собственост, то позоваването им в друго производство, след като е изтекъл срокът по чл. 131 ГПК в настоящото производство, е недопустимо, а съдът е длъжен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, който по предмет се припокрива с предявения по-късно отрицателен установителен иск, като обявяването на нотариален акт за недействителен е недопустимо.

Становище по частната жалба са взели третите лица - помагачи на ищеца – частен жалбоподател Ц. А. В. и Н. А. С., в което са посочили, че частната жалба е основателна.

От насрещните страни е подаден отговор на частната жалба чрез адв.

В. - представител по пълномощие в настоящото производство на С. К. и Д. К., очевидно погрешно посочила, че подава отговора от името на другите ответници, чийто представител по пълномощие е по гр. д. № 247/2026г. по описа на РС – Перник. В отговора частната жалба е оспорена с доводи, че съдът в настоящото производство не е изследвал дали ищецът е собственик, което не е сторил, въпреки направените искания за това в защитата срещу иска, поради което законосъобразно производството по делото е спряно, за да се „установи дали жалбоподателят е собственик на законно основание“, както било прието и в определението на ПОС по частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по гр. д. № 247/2026г.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, същата е и основателна.

ОС – Перник, постановил атакуваното с частната жалба определение, е сезиран с разрешаване на правен спор като въззивен съд с въззивни жалби от ответниците срещу решение № 680/09.07.2025г. по гр. д. № 2046/2024г. на Районен съд – Перник. С това решение съдът е признал за установено по предявените от Р. М. П. срещу С. С. К. и Д. К. К. искове с правно основание 2 чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 807 кв. м, находящ се в землището на *** и означен по скица като имот пл. № 201, в квартал 7, по плана на ***, утвърден със Заповед № 675 от 25.04.2007 г. на Кмета на Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл.

№ 200, от североизток – имот пл. № 1414 и от югоизток – УПИ VI-1415, заедно с подобренията и приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78, том III, рег. № 6022, дело № 454/2021г. на нотариус Р. М.; отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 164, том I, рег. № 4583, дело № 1419/2017г. на нотариус М. М., в частта, с която С. С. К. и Д. К. К. са признати за собственици на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот № 201, в квартал 7, в землището на ***, с площ 807 кв. м.; признал за установено по предявените от Р. М. П. срещу В. В. А. и Р. М. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. М. П., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 807 кв. м., находящ се в землището на *** и означен по скица като имот пл. № 201, в квартал 7, по плана на ***, утвърден със Заповед № 675 от 25.04.2007 г. на Кмета на Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл. № 200, от североизток – имот пл. № 1414, и от югоизток – УПИ VI-1415, заедно с подобренията и приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78, том III, рег. № 6022, дело № 454/2021г. на нотариус Р.

М., и осъдил В. В. А., ЕГН **********, и Р. М. К., ЕГН **********, да предадат на Р. М. П., ЕГН **********, владението върху имота, като с решението е разпределена и отговорността за разноските в производството.

Във въззивното производство С. С. К. и Д. К. К. са поискали спиране на производството по делото до приключване на гр. д. № 247/2026г. по описа на РС – Перник с твърдения, че то е образувано по иск „за прогласяване нищожността на нотариалната сделка, на която насрещната страна по … делото основава материалноправната си легитимация“. Установявана се, че посоченото гражданско дело е образувано по искова молба на В. В. А. и Р. М.

К. срещу Р. М. П. с искане да се признае за установено, че той не е собственик на процесния и в настоящото производство имот и съдът да се произнесе с решение за „недействителност на нотариалния акт“, евентуално, че този 3 нотариален акт за покупко-продажба на имота с купувач Р. П. им е непротивопоставим; в молба-уточнение от 22.01.2026г. ищците в това производство са посочили, че нотариалният акт следва да бъде обявен за недействителен с оглед излоЖ.те съобраЖ.я за нарушения на нотариалната процедура, както и поради липса на идентичност на имота на ищците и имота на ответника.

Установимо от мотивите към определение № 605/10.06.2026г. по ч. гр. д. № 398/2026г. на ОС – Перник, приложено към отговора на частната жалба, подаден чрез адв. В., е, че производството по посоченото гр. д. № 247 /2026г. по описа на РС - Перник е било прекратено, а с това определение ОС – Перник е отменил определението за прекратяване № 784/10.03.2026г., постановено по гр. д. № 247/20206г. от РС – Перник, в частта му, в която е прекратено производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като е потвърдил определение на РС – Перник в частта му, в която е прекратено производството по искането да се обезсили нотариалният акт.

Основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск (т. е., за която съдът следи и служебно), за двиЖ.ето на делото, от категорията на отрицателните, защото, за да се пристъпи към решаване на делото по същество е необходимо да няма друго висящо дело, решението по което би оказало влияние върху изхода на разглежданото дело. Последицата от наличието на посочената отрицателна процесуална предпоставка е спирането на производството.

В разглеждания случай САС намира, че не е налице пречка за развитие на производството, висящо пред окръжен съд като въззивна инстанция.

Пречката за упражняване на правото на иск, констатирана от ПОС в определението за спиране на производството, е отпаднала и от формална страна след като определението за прекратяване на производството в частта му по искането за „обявяване на недействителност“ на нотариалния акт /посочено като искане за „обезсилване“ в определение по ч. гр. д. № 398/2026г. на ПОС/, произнасянето по което е счетено за обуславящо решаването на 4 правния спор по настоящото производство, е потвърдено. Решаващо обаче е, че това искане е било предявено като съпроводно, несамостоятелно, заедно с отрицателния установителен иск, чийто предмет съвпада с този по настоящото дело, тъй като предмет на спора и по двете дела е правото на собственост на ищеца по настоящото производство Р. П. /вж. и ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК на ВКС/. Ако ответниците В. А. и Р. К. са оспорили в срока за отговор на исковата молба по настоящото производство правото на собственост на Р. П. с възраЖ.я, изключващи спорното право, по тях съдът дължи произнасяне, тъй като фактите, с които са обосновани тези възраЖ.я стават част от спорния предмет, и в случай на непроизнасяне по тях, ответниците могат да се позоват на процесуални нарушения в производството по инстанционен контрол на акта по съществото на спора, а не е допустимо да предявяват искове за оспорване съществуването на твърдяното от насрещната страна право, основани на факти, на които почиват възраЖ.ята им, за да преодолеят евентуални процесуални нарушения на съда във висящото производство. В случай обаче, че не са направили съответни възраЖ.я в защитата си срещу иска в срока за отговор на исковата молба, пропускът да го направят в преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба, при полоЖ.е че се касае за възраЖ.я, основани на факти, настъпили до изтичането на този срок, при настъпилата преклузия във висящия процес (чл. 133 ГПК), също ги лишава от процесуално право да сезират съда с отделен иск. Следователно чрез предявяване на отделен иск ответниците не могат да преодолеят пропуска си от защитата по същество по висящото производство, в което следва да концентрират защитата си, с който иск да оспорят правото на собственост на ищеца, предявено в образуваното срещу тях производство, както и да оспорят в случая недействителността на договора, на който ищецът основава материалноправната си легитимация на собственик, въпреки че в конкретната хипотеза по-скоро е оспорено вещнопрехвърлителното действие на договора за продажба, извършен с нотариален акт, без да е оспорена действителността на самия договор и действителността на нотариалното удостоверяване.

По излоЖ.те съобраЖ.я, нито производството по предявения отрицателен установителен иск е преюдициално и от значение за правилното решаване на настоящото производство, в което предмет на иска, както и по предявения отрицателен установителен иск, е твърдяното от ищеца право на 5 собственост /независимо от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, от която принципно са обвързани само насрещните страни в производството, при уважен отрицателен установителен иск по отношение на незаявените придобивни основания/, по чието установяване/неустановяване съдът дължи произнасяне с решението си, нито съдът в настоящото производство може да разреши спора, вземайки предвид преклудирани възраЖ.я на ответниците, релевирани в друго производство. Ето защо, определението, с което производството по въззивното гражданско дело е спряно в неправилно прилоЖ.е на закона - чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.