Определение № 754 от 03.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 455/2026
- Вид
- Определение № 754
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754 гр. Плевен, 03.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500455 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.407 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „ЕЛИТАГРО“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. Ботевград, ул, „17-ти ноември“ № 53, представлявано от управителя Б. К. С., ч р е з адвокат Х. Ж. против определение №235/10.03.2026г., постановено по ч.гр.д.№28/2026г. по описа на РС-Левски.
В жалбата се твърди, че определението, в частта, в която е постановено издаване на изпълнителен лист за лихва и разноски по заповедта за изпълнение е неправилно, тъй като дружеството с възражението си по чл.414а от ГПК изрично е направило възражение за недължимост на обезщетение за забава и на разноски за производството. Развиват се подробни доводи в тази насока. Моли да се отмени определението и да се реши спора по същество за дължимостта на сумите съставляващи законна и мораторна лихва и разноски.
В законния срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба и не е взето становище по нея от страна на молителя С. Б..
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до молителя /връчена на 24.03.2026г. подадена по ЕПЕП 31.03.2026г./, от активно легитимирана страна, поради което е 1 процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред Левченски районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от С. И. Б.
ЕГН: ********** против „ЕЛИТАГРО“ ООД ЕИК: ***, като е образувано ч.гр.д. №28/2026г. Издадена е заповед за изпълнение № 18/15.01.2026г. за следните суми: сумата 45,98 EUR (четиридесет и пет евро и 98 евроцента), с левова равностойност 89,92 лв. - представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1,86 EUR (един евро и 86 евроцента), с левова равностойност 3,64 лв. - представляваща мораторна лихва, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 12,78 EUR (дванадесет евро и 78 евроцента).
Съобщението за нея е връчено на длъжника на 22.01.2026г. На 20.02.2026г. е депозирано възражение от „ЕЛИТАГРО“ ООД ЕИК: *** по реда на чл.414а от ГПК, в което е посочено, че е заплатило сумата от 45,98 EUR с преводно нареждане от 16.02.2026г., като молителката е уведомена на 18.02.2026г. Със същото се възразява за посочените в заповедта вземания – лихви и разноски, като се твърди, че дружеството не ги дължи тъй като не е изпаднало в забава и не е дало повод за завеждане на делото.
С атакуваното определение РС-Левски е обезсилил заповедта досежно сумата от 45,98 EUR – главница и е постановил издаване на изпълнителен лист за за сумата от 1,10 евро представляваща законна лихва върху главницата от 45,98 евро за периода от 16.12.2025 г. /датата на подаване на заявлението/ до 16.02.2026 г. /датата на плащане на главницата/; за сумата от 1,86 евро присъдена мораторна лихва, както и за сумата от 12,78 евро – представляваща разноски по ч.гр.д. 28/2025г. – за които суми заповедта за изпълнение с рег.№ 18/15.01.2026г. заповедта не е обезсилена и е влязла в законна сила. В мотивите си е приел, че тези суми не са платени и че разноски се дължат.
Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия въззивен състав.
За разлика от възражението по чл.414 от ГПК, с което е дадена възможност на длъжника генерално да оспорва вземането по заповедта за изпълнение дори без да сочи мотиви, възражението по чл.414а от ГПК има за 2 цел единствено да установи частично или пълно изпълнение на задължението по заповедта за изпълнение в срока по чл.412 т.8 от ГПК. Действително с това възражение може да се оспорват разноските в производството, с оглед изричната норма на чл.414а ал.3 от ГПК, но по същество не могат да се оспорват останалите включени в заповедта задължения. Така, че направеното с възражението по чл.414а от ГПК оспорване на недължимост на лихва – обезщетение за забава, при положение, че не е платено е изцяло неоснователно. Длъжникът е разполагал с изричната възможност в същия срок спрямо това вземане с възражение по чл.414 от ГПК, отделно и изрично от подаденото такова по чл.414а от ГПК. Такова възражение не е подадено в срок, поради което и заповедта в тази си част се е стабилизирала и правилно РС-Левски е издал изпълнителен лист, защото е влязла в сила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че и по същество възражението е неоснователно, тъй като видно от представения договор между страните наемната цена следва да бъде платена до 31.08.2025г., като възнаграждението се изплаща в брой или по банков път по сметка посочена от „НАЕМАТЕЛЯ“. Наемател по същия договор е дружеството длъжник и следователно за молителя – наемодател не съществува никакво задължение да посочва банкова сметка, в каквато насока са доводите в жалбата и във възражението. С тази договорка задължението от търсимо се е превърнало в носимо и длъжникът е този, който е следвало да го изпълни в договорения срок.
Факт е, че задължението предмет на заповедта за изпълнение – главница за наем е платено след връчването й на длъжника на 16.02.2026г.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, въпросът за разноските в заповедното производство следва да се разреши окончателно в исковото производство, като съдът е длъжен да се произнесе и по разноските направени от ответника, в случай, че такива са поискани в заповедното производство и има доказателства, че са реално направени.
В случая издадената заповед за изпълнение е обезсилена частично и не са налице предпоставките за развиване на исково производство между 3 страните.
Затова и изцяло правилни са изводите на РС-Левски, че длъжникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото и в неговия ход е погасил претендираното със заявлението задължение.
Този извод е изцяло правилен и обоснован на събраните по делото доказателства. В случая се касае за разноски само под формата на държавна такса, която задължително се събира от съдилищата и следва да бъдат възстановени по реда на чл.78 ал.1 от ГПК. Длъжникът неоснователно оспорва отговорността си за разноските в заповедното производството с доводи за недължимост на част от вземането, т. к. заповедта реално е изпълнена от дружеството по отношение на главницата. Тоест, изпълнило е задължението си така, както е претендирано от заявителя. С оглед което, недопустимо е в настоящето производство по спор за дължимост на разноските, да се разглеждат и разрешават въпроси относно дължимостта и ликвидността на вземането. С тези възражения длъжникът е разполагал в едномесечния срок по чл. 414 от ГПК, в който би могъл да заяви, че не дължи вземането по заповедта и така да инициира исков процес по чл. 422 от ГПК, което той не е сторил, вместо което е изпълнил изцяло в този срок. Ето защо са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за присъждане на разноските в производството.
Като е достигнал до същите правилни и обосновани правни изводи РСЛевски е постановил едно валидно, допустимо и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.278 вр. с чл.407 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №235/10.03.2026г., постановено по ч.гр.д.№28/2026г. по описа на РС-Левски, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5