Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 886 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 75824/2024
Вид
Решение № 886
Подписан
15.01.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110175824 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Oбразувано e по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. А. П. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 869,93 лв., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 578,99 лв., мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 31.05.2024 г., сумата от 32,90 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,11 лв., мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 31.05.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, всички претендирани за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 3, вх. Б, ет. 8, апартамент № 38, с абонатен № 78384, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35700/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща 1 дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер.

Възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че за ответника е възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, евентуално че е погасил претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

2

Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното 3 предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на битов клиент на топлинна енергия, доставяна до имота. В тази връзка е приет Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 44, том XXIX, дело № 5644/1974 г., по силата на който на 28.08.1974 г. предвид писмо № 1-4966/29.05.1974 г. на СГНС – Главна дирекция за изграждане на С., Г. Г.ев З. и Р.А. З.а са признати за собственици на процесния апартамент № 38, находящ се в блок № 3-3а, ет. 8, кв. „М.“, гр. С., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 76,16 кв. м., ведно със зимнично помещение и с 0,509 % идеални части от общите части на сградата. От Удостоверение с изх.

№ 68-00-545/04.06.2012 г., издадено от ГИС - С., се установява, че многофамилна жилищна сграда с десет входа, отразена с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попадаща в поземлен имот с идентификатор ***, кв. 11 по плана на м. „М. 1“, район М. – СО, със стар адрес: ж. к. „М. 1“, бл. № 3-3а, има настоящ адрес: ж. к. „М. 1“, бл. 3, с вх. 1, вх. 2, вх. 3, вх. 4, вх. 5, вх. 6, вх. 7, вх. 8, вх. 9 и вх. 10.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РМЛ21-ТД26-1649/07.10.2021 г. и Удостоверение за наследници с изх. № РМЛ21-ТД26-1649-1/07.10.2021 г., издадени от СО, район „М.“, Г. Г.ев З. е починал на 15.11.2008 г. и е оставил за свои наследници по закон Р.А.

З.а – съпруга, починала на 17.11.2019 г. и Г. Г.ева З.а – дъщеря, починала на 26.09.2019 г. и оставила за свой наследник по закон ответника Г. А. П. – син (внук на Г. Г.ев З. и Р.А. З.а). От посочените документи се установява, че ответникът по наследствено правоприемство е придобил собствеността върху процесния имот. С оглед разясненията, дадени по - горе, съдът приема, че именно ответникът в качеството си на собственик на имота, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и 4 има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.