Решение № 77 от 25.10.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 93/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова
Други актове по делото
- Протокол № 77 от 14.08.2024 · Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Радостина Костова Калиманова
- Протокол № 89 от 27.09.2024 · Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20242001000093 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 94 от 05.04.2024 г., постановено по т.д. № 212/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас:
(1) по иск на С. Д. Б. против “Фосила” АД е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД сключеният между тях с нотариален акт № 1***. на нотариус Л.Ч. – Н., договор за продажба на 16 самостоятелни обекта в сграда, находящи се в сграда с идентификатор **** (2) по иск на С. Д. Б. е прието за установено по отношение ответника “Фосила” АД, че С. Д. Б. е собственик на същите 16 самостоятелни обекта в сграда, находящи се в сграда с идентификатор ****
(3) по иск на С. Д. Б. е прието за установено по отношение ответника “Фосила” АД, че С. Д. Б. е собственик на подробно описани движими вещи, представляващи обзавеждане в същите 16 самостоятелни обекта в сграда, находящи се в сграда с идентификатор ****
(4) е отхвърлен искът на С. Д. Б. против “Фосила” АД предаване владението на движимите вещи;
(5) е осъдено “Фосила” АД да заплати на С. Д. Б. сумата 114 438,31 лв., представляваща действителната стойност на движимите вещи, заедно със законната лихва от 20.05.2016 г. до пълното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията над присъдения размер до претендирания размер от 1
238 107,40 лв. и
(6) са присъдени разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “Фосила” АД, ЕИК 200115990, с предишно фирмено наименование “Ай еф джи лизинг” АД.
Въззивникът поддържа, че решението е необосновано и неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Неправилно съдът приел, че е доказан фактическият състав на чл. 152 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Неправилно съдът приел, че недвижимите имоти са били прехвърлени на ответника с цел обезпечаване на договор за заем. Не били събрани писмени доказателства за наличие на съглашение за настъпване на други правни последици освен тези по договора за продажба на недвижимите имоти и договорите за финансов лизинг. С плащането на продажната цена ответникът изпълнил точно задълженията си като купувач и последващият банков превод от ищеца към Бр. К. нямал отношение към спора.
По делото не се твърдяло, че страните са уговорили да има обратно изкупуване на имотите в случай на изпълнение на задължението за връщане на заема. При изпълнение на задълженията по договорите за лизинг собствеността е следвало да премине у “Б.Б., а не при ищеца. Свидетелските показания били в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свид. Л. и Б. К. следвало да се преценяват със засилена критичност.
По отношение присъдената равностойност на движимите вещи съдът не отчел характера и природата на някои от тези вещи, техния специален и специфичен характер и това, че те ни биха имали стойност, ако бъдат отделени от процесните имоти, тъй като са били създадени съобразно с конфигурацията на стаята. Към движимите вещи следвало да се приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС и да се приеме, че те са собственост на приобретателя. Макар и да не са изрично посочени, цената им се включвала в цената по нотариалния акт за продажба.
В нарушение на процесуалните правила съдът не се произнесъл по част от предявените от ищеца искове. Уважавайки искът за нищожност на осн. чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, съдът посочил, че не дължи произнасяне по останалите претенции, но в случая не можело да се определи какъв е видът на обективно съединяване на исковете на ищеца. Дори да са евентуално съединени, съдът бил длъжен да обсъди всички доказателства, макар да не дължи произнасяне по следващите по ред претенции.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.
Д. Б., с който тя се оспорва като неоснователна.
2
Оспорват се оплакванията на въззивника. Излагат се аргументи за основателност на уважените искове. Поддържа се, че обжалваното решение не страда от пороци.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 25.06.2024 г. е приета за разглеждане по същество.
Делото е образувано първоначално пред СГС през 2016 г., а през 2022 г. е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас след повдигнато възражение за местна подсъдност от ответника с отговора на исковата молба.
Ищецът С. Б. след многократни уточнения поддържа следните твърдения: През 2012 г. между ищеца, представляван по пълномощие от Б. К., и ответника “Ай еф джи лизинг” АД бил сключен договор за продажба на собствени на ищеца 16 броя недвижими имоти, находящи се в гр. Н., к.к. С.г. – Запад, в поземлен имот *** В хода на делото същите имоти били апортирани от ответника в капитала на “Амора БТ” ЕООД. Продажбата станала без знание и съгласие на ищеца, който бил заблуден, че имотите му ще бъдат ипотекирани за обезпечаване на заем, който ще бъде отпуснат на “Б.Б. ЕАД от финансова институция. Договорът за продажба обезпечавал договор за заем, отпуснат от ответника на “Б.Б. ЕАД по недопустим от закона начин чрез прехвърляне на собственост и бил недействителен на осн. чл. 152 ЗЗД.
Апартаментите били продадени, без да е заплатено обзавеждането им.
Находящите се в тях движими вещи оставали собственост на ищеца.
Отправени били искания: (1) Да се прогласи договорът за продажба за нищожен поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД; поради заобикаляне на закона; поради липса на съгласие и като симулативен;
(2) Да се приеме за установено, че ищецът е собственик на продадените 16 броя недвижими имота; (3) Да се приеме за установено, че ищецът е собственик на подробно описаните движими вещи, представляващи обзавеждането на имотите, и да се осъди ответникът да предаде на тези вещи на ищеца и (4) Евентуално, ако вещите са погинали, да се присъди на ищеца на осн. чл. 57 ЗЗД сумата 238 107,40 лв., представляваща равностойността на движимите вещи, с които ответникът се обогатил без основание.
Ответникът оспорил исковете. Повдигнал възражения, че не са налице сочените от ищеца пороци на сделката. Възразил, че не владее или държи имотите.
С обжалваното решение съдът прогласил договорът за продажба за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД и не разгледал останалите основания за нищожност; приел за установено, че ищецът е собственик на 3 процесните 16 броя недвижими имоти, както и на движимите вещи (обзавеждането) в тях; осъдил ответника да заплати на ищеца равностойността на движимите вещи.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му, които споделя и не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците:
Неоснователни са оплакванията относно прогласената нищожност на договора за продажба поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) като съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона (чл. 152 ЗЗД). Този порок на договорът за продажба се обосновава при преценяване заедно и в съвкупност на отношенията между ищеца С. Б., свид.
Б. К., “Б.Б. ЕАД и ответника “Фосила” АД с предходна фирма “Ай еф джи лизинг” АД.
От показанията на свид. Б. К. и свид. Десислава Л. се установява, че “Б.Б. ЕАД, собственост на свид. К., към 2012 г. е имало нужда от капитал за финансиране на дейността си и след като не успяло да получи кредитиране от банки, влязло в преговори за паричен заем с ответника, към онзи момент с фирма “Ай еф джи лизинг” АД. От страна на ответното дружество било предложен паричен заем при условие, че в негова собственост бъдат прехвърлени процесните 16 броя недвижими имоти. Според двамата свидетели договорът за продажба бил сключен с единствената цел да се получи паричен заем от “Б.Б. ЕАД, а прехвърлянето на собствеността на имотите, собствени на С. Б., имало за цел гарантиране правата на кредитора.
Макар и дадени от лица, за които е вероятна заинтересованост от изхода на процеса, тези показания заслужават вяра. Те са в унисон помежду си и се подкрепят от събраните по делото доказателства и от публично достъпните данни в търговския регистър и по-конкретно:
Установява се, на първо място, че С. Б. и Б. К. са били съдружнициучредители в “Алфа дивелъпмънтс енд инвестмънтс” ООД, ЕИК 131432774, от 2008 г. до 2012 г., както и в “Уест дивелъпмънтс” ООД, ЕИК 131458769, от 2008 г. до 2010 г. От това може да се заключи, че те са се познавали и са се ползвали с взаимно доверие, след като са предприели съвместна търговска дейност и след като първият е упълномощил втория да се разпорежда със собствените му имоти.
Установява се, на следващо място, че Б. К. в качеството на изпълнителен директор на “Б.Б. ЕАД е водил кореспонденция с представители на ответното дружество, в която е обсъждана процедурата за кандидатстване за кредит (електронно писмо на л. 207). От представените разпечатки от вече 4 несъществуващия сайт ifgleasing.eu (л. 209-212), неоспорени от ответника, се установява, че дружеството е сключвало по занятие договори за микрокредити и потребителски кредити.
Между дружеството-ответник и “Б.Б. ЕАД на 19.10.2012 г. са сключени договори за финансов лизинг на недвижими имоти, като по силата на всеки от тези договори ответникът-лизингодател се задължил да придобие от С. Д. Б. конкретен недвижим имот и да го предостави за ползване на дружествотолизингополучател срещу заплащане на лизингови вноски и възможност за придобиване на собствеността.
По данните, посочени в процесния нотариален акт за договора за продажба, общата данъчна оценка на продадените от С. Б. чрез пълномощника Б. К. на “Ай еф джи лизинг” АД 18 броя недвижими имоти, част от които са процесните 16 броя, е 967 534,90 лв. Продажната цена е в размер на 137 762,29 € или 269 439,61 лв. Продажната цена е близо 3,5 пъти по-ниска от данъчната оценка на имотите. Ноторно е, че пазарната цена на 18 недвижими имота (апартаменти), находящи се в гр. С.в., е многократно по-висока от 137 762,29 € или по 7653,46 € средно на апартамент.
Видно от представените извлечения от банковите сметки на ищеца той е получил превод от ответника в размер на 109 300 € на 26.10.2012 г. и в размер на 4000 лв. на 29.10.2012 г. На 29.10.2012 г. ищецът е превел на “Б.Б. ЕАД сумата 94 500 € с посочено основание “съгласно договор за заем”, а в брой на Б. К. са платени на 29.10.2012 г., 30.10.2012 г. и 31.10.2012 г. съответно 1180 лв., 1000 лв. и 16 651,50 лв.
На 26.10.2012 г. са съставени приемо-предавателни протоколи към всеки договор за финансов лизинг, в които протоколи в табличен вид са описани движими вещи, обзавеждане и оборудване на всеки един от недвижимите имоти. Под всеки протокол са поставени подписи, “приел” лизингополучателя, “предал” - лизингодателя. Няма представени доказателства по делото за изпълнена процедура по чл. 39.1 и 39.2 от всеки договор за лизинг, която предвижда, че лизингодателят уведомява писмено лизингополучателя за точната дата, на която ще му предаде лизинговото имущество и за съставени двустранни приемо-предавателни протоколи за предаване, респ. приемане на лизинговото имущество – всеки отделен недвижим имот, за който има сключен договор за лизинг. Няма доказателства за това лизингополучателят да е влязъл във владение на имотите или да е отстранен от имотите след като е спрял да плаща лизинговите вноски.
Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b58592b-7d7b-4ca9-a9a8-b9121b4f795a