Решение № 135 от 10.08.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135 гр. Перник, 10.08.2023 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд –

Перник, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА при секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 93 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213, ал. 7, във вр. с ал.

5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на И.Е.С., ЕГН **********, с адрес:

***, против заповед № 3796з-183 от 10.03.2023 г., издадена от началника на Второ районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, за отнемане в полза на държавата на оръжие и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, кал. „7.62х25“, № БА 7180 и пълнител за него – 2 (два) броя; патрони, кал. „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя и ловна пушка успоредка „Монте Карло“, кал. „12“, № 14126.

В жалбата се излагат доводи, свързани с липса на уведомяване на жалбоподателя, че „има срок“, в който трябва да прехвърли собствеността на оръжието на лице, което има разрешително. Твърди, че е ловец и е могъл да придобие собственост върху оръжието, ако е знаел „за това“. Иска отмяна на оспорения административен акт. В представени по делото допълнителни становища (л. 44 и л. 53), депозирани от адвокат А.П. ***, процесуален представител на жалбоподателя, се излагат доводи за наличие на основанията по чл. 143, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед поради издаването ѝ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Ответникът по жалбата – началник на Второ РУ към ОДМВР – Перник, в постъпило становище (л. 22) чрез главен юрисконсулт С.С., негов пълномощник, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прилага списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А.П. ***, негов пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в същата и в приложените по делото становища съображения. Иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.

144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът – началник на Второ РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт С.С.. Оспорва жалбата с доводи за законосъобразност на издадения административен акт, изложени и в представеното по делото становище, съответно за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.Е.С. е наследник, заедно с майка си С.С.Х., на Е.С.Х., починал на 02.05.2019 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 23/ИЗТ-170 от 15.02.2023 г. Приживе наследодателят на жалбоподателя е притежавал огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 (два) броя; патрони, калибър „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя; ловна пушка успоредка „Монте Карло“, калибър „12“, № 14126, въз основа на разрешение № 2015011299520, издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР - Перник, със срок на валидност до 27.04.2020 г.

На 13.05.2019 г., с приемо-предавателен протокол рег. № 3796р-4641 (л. 12), И.Е.С. предал в служба КОС във Второ РУ към ОДМВР – Перник, за съхранение при домакина на районното управление, пистолет „ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 броя; патрони, калибър „7.62х25“ – 18 броя; ловна пушка успоредка „Монте Карло“, калибър „12“, № 14126; кожен калъф – 1 брой; разрешение № 20150116978.

С писма рег. № 379600-2164 от 22.02.2023 г. (за И.С.) и № 379600-2165 от 22.02.2023 г. (за С.С.), и двете получени от своите адресати на 02.03.2023 г. (известия за доставяне на л. 7 и л. 9), наследниците на Е.С.Х. са уведомени за започнало административно производство на основание чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за издаване на заповед за отнемане в полза на държавата на наследените от тях огнестрелни оръжия и боеприпаси. Предоставен им е тридневен срок, считано от получаване на известията, за писмени възражения. Такива не са постъпили.

Със заповед №

3796з-183 от 10.03.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, началникът на Второ РУ към ОДМВР – Перник, разпоредил отнемане в полза на държавата на предадените от И.Е.С. огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 (два) броя; патрони, калибър „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя; ловна пушка успоредка „Монте Карло“, калибър „12“, № 14126. Заповедта е основана правно в чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, и фактически - в непрехвърлянето от страна на наследниците на Е.С.Х. на собствеността на огнестрелното оръжие и боеприпасите (ООБ) на лице, с разрешение за производство, търговия или придобиване на ООБ, в срока по чл.

213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в случая до 12.05.2020 г. Заповедта е съобщена на наследниците на Е.С.Х. на 15.03.2023 г. (известия за доставяне на л. 4).

В съдебно заседание се представиха от жалбоподателя и приобщиха като доказателства по делото: заявление от И.Е.С. до началника на Второ РУ към ОДМВР - Перник, с рег. № 379600-8161 от 13.07.2023 г. (л. 55) за издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие – ловна пушка, успоредка, марка „Монте Карло“, калибър 12, фабр. № 14126, и боеприпаси за същата; разрешение № 20180437117 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях съгласно приложение, неразделна част от разрешението (последното не се представя), издадено на И.Е.С. на 16.10.2018 г., валидно до 15.10.2023 г. (л. 46); членска карта № 072803 от Национално ловно-рибарско сдружение (НЛРС), заверена за 2023 г. (л. 48); удостоверение за придобито право на лов № 77150 от 03.07.2018 г. (л. 49); билет за лов за 2023 г. (л. 51).

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията по чл. 213, ал. 5, във вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началник Второ РУ към ОДМВР – Перник, издал разрешението за придобиване, съхранение и ползване на процесните оръжия.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирана с фактически и правни основания за издаването ѝ – посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ факти, съответно липсата на доказателства за предприети от страна на наследниците на Е.С.Х. действия по прехвърляне на собствеността на оръжието или действия по снабдяване със съответното разрешение в законоустановените срокове след предаването на оръжието, е приета за годно фактическо основание за формиране на властническо волеизявление за отнемане в полза на държавата на наследените оръжия и боеприпаси.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл.

146, т. 3 от АПК. Без основание са доводите на защитата, свързани с неуведомяване на всички наследници на починалия собственик на процесните оръжия и боеприпаси, за предаването им за съхранение на 13.05.2019 г., съответно твърдението, че предаването на оръжията е станало без знанието на другия наследник.

Съобразно задължението, въведено с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, включително в редакцията на закона към датата на откриване на наследството през 2019 г., при наследяване на изделията по ал. 1 – 3 (вкл. оръжия и боеприпаси), наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление до съответния местно компетентен орган на МВР, за издаване на разрешение за придобиване. В конкретния случай липсват доказателства, както и не се твърди, такива действия да се предприемани от страна на законните наследници на Емил Христов.

От друга страна, притежаването на такива вещи е допустимо само при надлежно разрешение, получено при условията и в сроковете на ЗОБВВПИ. В противен случай вещите следва да бъдат предадени за съхранение на компетентните органи до извършването на разпореждане с тях в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Задължението за предаване е за всички наследници. В тази връзка и предвид липсата на действия за получаване на разрешение за придобиване на вещите от страна на някой от наследниците, по делото няма спор, което се установява и от приложения приемо-предавателен протокол, че наследените оръжия и боеприпаси са предадени на 13.05.2019 г. доброволно от единия от двамата наследници – жалбоподателя. Ирелевантно обстоятелство е кой от двамата наследници фактически е извършил доброволното предаване след като целта на закона е изпълнена, а за административния орган не съществува задължение да уведомява останалите наследници в случай на предадени наследени оръжия и боеприпаси от един от тях. В тежест на жалбоподателя е било да уведоми другия наследник за извършеното предаване на общите вещи.

Дори и хипотетично да се приеме, че е налице нарушение, изразяващо се в неуведомяване на другия наследник за извършеното предаване на вещите, от който момент именно започва да тече срокът по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ за разпореждане с наследените оръжия и боеприпаси, за чието придобиване не е инициирано разрешително производство в срока по чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, нарушението не е съществено. Другият наследник не е била лишена от възможността в рамките на процесното производство, за чието начало е надлежно уведомена, да направи възражения или да посочи доказателства, посредством които да докаже фактическа обстановка, различна от приетата за установена от административния орган, включително като ангажира доказателства за липса на знание за това извършено предаване на вещите, въз основа на която административният орган да направи други изводи, относно наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Доказателства, които да рефлектират върху извода относно началния момент на срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, не се ангажират и в хода на настоящото съдебно производство.

Без основание е оплакването в жалбата, свързано с неуведомяване на наследниците за правата и задълженията им по ЗОБВВПИ, съответно за дължимите от последните действия за придобиване, съхранение и ползване на приетите за съхранение оръжие и боеприпаси, съответно за свързани с непредприемането им последици. На административния орган не е вменено задължение да уведоми лицето за обстоятелството, че е започнал да тече срокът по ал. 2 на чл. 213 от ЗОБВВПИ, нито да му указва възможността да предприеме действия за охрана на правото си на собственост. Евентуалното незнание на закона и то от страна на лице, субект на разпоредбите на ЗОБВППИ, като притежаващо огнестрелно оръжие, както и видно от доказателствата по делото – притежател и на разрешение за съхранение, носене и употреба на други огнестрелни оръжия към момента на откриване на наследството, не обуславя възможност за създаването на нов, различен от законоустановения императивно срок за прехвърляне на собствеността върху притежаваното оръжие – една година след предаването му за съхранение по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ (в същия смисъл решение № 3775 от 7.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2022 г., VII о.,) Ирелевантни към процесуалната законосъобразност на проведеното производство са доводите на жалбоподателя, свързани с използвания образец на протокол, изготвен при доброволното предаване на процесните вещи, както и доводите за липсата на подпис на свидетели. От значение е съдържанието на изготвения протокол, а от същия безспорно се установяват начинът и моментът на предаване на наследените оръжия и боеприпаси, подписалите го лица и в какво качество, мястото на съхранение на предадените вещи.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b5824d7-9d36-4952-b834-6cc80cf991cf