Решение № 660 от 22.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300503403 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. П. с ЕГН: **********, чрез процесуалния и представител адв. Г. С. против Решение №262465 от 07.11.2021г. постановено по гр.д.№8003/2020г. по описа на ПдРС, двадесет и първи гр.с, с което e осъдена С. П. П. да плати на „Асклеп – П“ ООД, ЕИК 825366807, следните суми: 15 000 лв – представляваща част от вноска в размер на 60 000 лева, с падеж 28.02.2019 г., съгласно сключено между страните споразумение за разсрочено изплащане на парично задължение от 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателното погасяване и общо 1600 лв.- разноски по делото.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Асклеп – П“ ООД, ЕИК 825366807 чрез процесуалния представител адв.С. Т., с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

С решение №838 от 16.06.2022г постановено по в.гр.дело №74/2022г. на Пловдовски окръжен съд, съдът е потвърдил Решение №262465 от 07.11.2021г. постановено по гр.д.№8003/2020г. по описа на ПдРС, двадесет и първи гр.с.

1

С решение №229 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 4038/2022 г. по описа на ВКС, съдът е обезсилил решение №838 от 16.06.2022г по в.гр.дело №74/2022г. на Пловдовски окръжен съд, като е върнал делото за нова разглеждане, като е дал указания исковата молба да бъде оставена без движение.

В резултат на оставянето на исковата молба без движение, ищецът твърди, че исковата му претенция се основава на споразумение за разсрочено изплащане на парично задължение от 01.02.2019 г., по силата на което ответницата се е задължила да заплати сумата от 60 000 лв. с падеж 28.02.2019 г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с частичен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 , пр. 1, вр с чл. 365 ЗЗД предявен от „Асклеп – П“ ООД, ЕИК 825366807 против С. П. П., ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответницата работила при него от 2013г. до края на м. януари 2019 г. като служител в дрогерия в с.

К., общ. П.. След направена ревизия, ищцовото дружество установява липси в размер на 223 288 лева. Ответницата не оспорва констатираните липси, като на 31.01.2019 г. депозира писмено обяснение с нотариално заверен подпис, в което признава, че е „присвоила парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лева“ и заявява желание за сключване на споразумение с цел избягване на наказателна отговорност. На 01.02.2019 г. между страните е сключено споразумение, в което ответницата признава, че през периода от постъпването на работа през 2013г. до 31.01.2019г., в качеството си на служител, е присвоила от работодателя „Асклеп – П“ ООД, парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лв., която сума по силата на постигнатото между страните споразумение се задължава да възстанови на дружеството в пълен размер при посочения погасителен план. Ищецът твърди, че липсва погасяване на първите две вноски в размер на по 60 000 лева, чийто падеж настъпил съответно на 28.02.2019г. и на 20.12.2019г., поради което за същият се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща част от 2 задължението по вноска в размер на 60 000 лева с падеж 28.02.2019 г., съгласно сключеното споразумение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ответницата оспорва исковете като неоснователни.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел, че доколкото страните са постигнали спогодба относно наличието на определен дълг и размера на неговата стойност, то съдът следва да се позове на нея, без да установява действителните отношения или да ги изследва, поради което не е обсъждал по същество възражението на ответницата, че дългът по сключеното споразумение не е възникнал, поради невъзможност за генериране на задължения в този размер. Касаещо направеното възражение за нищожност поради опорочена воля, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован извод за упражнено насилие при сключване на споразумението и при изтовяване на собственоръчно написаните обяснения. Съдът е посочил, че в обяснението на ответницата се съдържа извънсъдебно признание на неизгодни факти, потвърждаващи соченото и в споразумението. В тях се съдържа изрично волеизявление за желание за сключване на спогодба, което е станало впоследствие, с оглед на което е направил извода, че при сключване на спогодбата ответницата е имала воля за обвързване, без затова да има упражнено каквото и да е било насилие.

Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства –приета е ССЕ.

От приетите по делото доказателства се установява, че между страните по спора са съществували трудови правоотношения.

В саморъчно писмено обяснение с дата на нотариална заверка 31.01.2019г. ответницата С. П., в качеството си на служител на фирма „Асклеп” ЕООД признава че от 2013г до 31.01.2019г работи в дрогерията в с. К., за който период „присвоила парични средства и медикаменти на стойност 223288лева” и заявява, че желае сключване на споразумение с цел избягване на наказателно производство. На следващия ден - 01.02.2019г е сключено споразумение,с което ответницата се е задължила към ищеца да изплати сумата на вноски, при договорен погасителен план.

Споразумението е „за разсрочено плащане на парично задължение”и в т.1 от него се възпроизвежда даденото в нотариално завереното „обяснение” самоуличаване в присвояване на сумата през периода от постъпването на работа през 2013г до 31.01.2019г.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси, се установява, че въз основа на представената от дружеството ищец документация не се потвърждават липси в дрогерията в с.К., за които е отговорна ответницата, тъй като предоставената от ищеца документация е била недостатъчна за изводи. Трудови 3 правоотношения между страните е имало от 20.12.2011г до 29.12.2014г,по който трудов договор местоработата на ответницата като помощник-фармацевт е била в аптека в гр.П., а не в дрогарията, с. К..От 01.06.2015г ,когато е сключен последващия трудов договор за длъжността помощник-фармацевт ,нейната месторабота е дрогерията в с. К.,като същият е бил прекратен считано от 06.04.2017г. По трудов договор от 07.02.2019г до дисциплинарното уволнение на ответницата(считано от 29.08.2019г), същата отново е заемала длъжността помощник фармацевт в дрогерията.

Няма приемателно-предавателни протоколи и други отчетни документи. Според отчетите на фискалната памет на обекта (касовия апарат) целият оборот за периода в който ответницата е работила там, сборно(сумарно) е 87 240,36лв.

Било е прекратено и образуваното по сигнал на управителя на ищцовото дружество наказателното разследване за длъжностно присвояване (ДП №415/2019 г. на отдел „Икономическа полиция” ОДМВР-Пловдив) за престъпление по чл.203,ал.1 вр чл.26,ал.1 НК ,на основание чл. 24 , ал.1 т.1 НПК (с постановление на ОП-Пловдив от 22.07.2020 г.)

Сключеното между страните споразумение от 01.02.2019 г. за разсрочено изплащане на парично задължение, с което ответницата е признала, че през периода от постъпването си на работа през 2013 г. до 31.01.2019 г. в качеството си на служител е присвоила от работодателя си „Асклеп – П“ ООД парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лева, която сума се задължава да му възстанови в пълен размер, от гледна точка на гражданското право несъмнено включва фактическия състав и правните последици на извънсъдебната спогодба по чл.365 ЗЗД. Разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД предвижда, че с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/.

Касателно направеното от ответницата възражение, че изпълнение по договора за спогодба не са дължи, защото спогодбата е нищожна, поради опорочена воля както при подписване на декларацията, така и при сключване на споразумението, предвид упражнено спрямо ответницата насилие, съдът го намира за неоснователно. В тази връзка пред първата инстанция са събрани гласни доказателства на свидетеля П.П.

- син на ответницата. Свидетелят посочва, че един ден в края на м. януари 2019г., майка му притеснена и през сълзи му се обадила, веднага да тръгне и да отиде да я прибере от аптека в гр.П.. Майка му му споделила, че предния ден Х. и съпругата му, я завели при нотариус, за да попише някакъв документ, като за целта и отправили заплахи, че свидетелят, брат му и децата и, „..щели да изчезнат и нямало да ги види повече…“Свидетелят посочва , че майка му била много разстроена, разтреперана и 4 вдигнала кръвно от притеснение, но не пожелала да подаде жалба нито в Полицията, нито в Прокуратурата, тъй като била убедена, че Х. има влиятелни връзки в тези в тези институции и тя няма да получи да защита. Според показанията на свидетеля Р.Д.Д /в трудовоправни отношения с ищцовото дружество, без родство с ответника/ имащ непосредствени впечатления, доколкото лично е присъствал при изготвяне на даденото от ответницата обяснение на 31.01.2019г., С. П. сама решила да напише обяснения, като по никакъв начин нито някой я задължил, нито е упражнил заплаха спрямо нея. П. признала включително и пред свидетеля, че първоначално започнала с присвояването на лекарства, които вземала за приятели, след което започнала да взема пари. След като ответницата написала обясненията, управителят на ищцовата фирма предложил - той, С. П. и свидетелят да отидат при нотариус, за да заверят нотариално документът.

Свидетелят е категоричен, че не е присъствал на отправени заплахи от страна на управителя на дружеството нито към С., нито към семейството и, нито на осъществяването на някаква принуда, П. да изготви и подпише процесната декларация.