Решение № 350 от 28.11.2019, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 1198/2019
- Вид
- Решение № 350
- Подписан
- 28.11.2019
- В сила
- 09.03.2020
- Състав
- МАРТИН ДИМИТРОВ КЮЧУКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.38 ал.1 т.1 · Закон за счетоводството
- чл.74 ал.1 · Закон за счетоводството
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 350 28.11.2019г. град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският Районен съд V наказателен състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав : председател:
Мартин Кючуков
Секретар Велислава
Ангелова
Прокурор като разгледа докладваното от Председателя а.н. дело 1198 по описа за 2019 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№431047-F433515/22.04.2019г. на и.д.Зам.Директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството и на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е наложил на И.Н.Т. ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200 лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят И.Т., поради което го обжалва в срок. НП било неправилно и незаконосъобразно. Не била спазена процедурата по издаване на АУАН. Последният бил съставен в отсъствие, без да били налице законовите предпоставки за това. Управителят не бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и така не били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН, което пък накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Освен това АУАН бил издаден извън 3 месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Излагат се и доводи за маловажен случай. Били налице предпоставките на чл.28 ал.1 от ЗАНН.
Цитира се практика на РС-Пловдив и АС-Пловдив.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП - гр.Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и като такова следвало да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че „Т.“ ЕООД ЕИК ********* е регистрирано в Търговския регистър.
Дружеството е управлявано и представлявано от жалбоподателя И.Н.Т..
Не е спорно, че „Т.“ ЕООД е извършвало дейност през 2017г. Това се установява от подадената в ТД на НАП от управителя годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и подадения с нея годишен финансов отчет.
Към дата
03.07.2018г. – т.е до 02.07.2018г./ 30.06. и 01.07 са неприсъствени – събота и неделя/ обаче, управителят на „Т.“ ЕООД – И.Н.Т., не е бил подал в Търговския регистър за обявяване годишния финансов отчет за 2017г./ГФО/
На
03.07.2018г. вече е било налице завършено административно нарушение.
Тази фактическа обстановка не е спорна по делото.
При това положение е бил съставен АУАН №431047-F433515/29.10.2018г. в отсъствие на нарушителя, тъй като същия след покана не се е явил за съставяне на АУАН.
Връчен лично
13.02.2019г.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСчет. предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва – т.1 - всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Управителят на „Т.“ ЕООД– И.Т. е имал задължението до 02.07.2018г. да представи за обявяване в Търговския регистър годишния финансов отчет за 2017г.
Това не е било сторено и на
03.07.2018г., жалбоподателят вече е бил в нарушение на задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСчет.
Ето защо съдът приема за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Касае се за едно строго формално нарушение - неподаване на годишния финансов отчет от предходната година – до средата на следващата за обявяване в търговския регистър. С изтичането на срока на 02.07.2018г. нарушението е довършено. На 03.07.2018г. е налице завършено административно нарушение.
За това нарушение разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСчет. предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
На жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200 лв., който е минималния, предвиден в закона размер. Това е най-благоприятното по размер наказание. Няма как съда да определи наказание в по-нисък размер. Наказанието е правилно определено, по правилния санкционен текст в закона.
Не се касае за маловажен случай.
Това, че нарушението е формално не променя извода на съда. Всъщност точно при формалните нарушения защитата на отношенията е изтеглена напред и законодателят не се интересува дали са настъпили или не определени последици, за обективна съставомерност на нарушението.
Доводите в жалбата са неоснователни.
Жалбоподателят е бил поканен за съставяне на
АУАН.
Това е било сторено с Покана изх.№023-746#4/13.06.2019г. за съставяне на АУАН в 3 дневен срок от получаване на поканата / в адм.преписка/.
Поканата е била изпратена на адреса по седалището на жалбоподателя, съгласно Търговския регистър, в гр.Ивайловград. Видно от Протокол №1437909/15.10.2018г. / в адм.преписка/ при посещението на адреса – ул.“Охрид“ №5 в гр.Ивайловград, управителят И.Т. нито друго лице, което да получи поканата, не са били намерени.
При това положение АНО е пристъпил към съставяне на АУАН на 29.10.2018г., като според съда добросъвестно е била изпълнена процедурата по изпращането на покана на жалбоподателя.
В този смисъл чл.40 ал.2 от ЗАНН ясно сочи, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая известният нарушител не е могъл да бъде намерен на адреса по седалището на ЕООД и за това АУАН е бил съставен в негово отсъствие. Няма нарушение в процедурата по съставяне на АУАН.
След това е бил връчен лично на И.Т..
АУАН не е бил издаден извън 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Както бе възприето в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС, сроковете по чл.34 от ЗАНН не са преклузивни, а са давностни.
Главната последица от това е, че те могат да бъдат спирани и прекъсвани и след това да започват да текат отново. Давността спира да тече с извършването на всяко действие на АНО в процедурата по установяване на нарушението.
Нарушението е било извършено на
03.07.2018г. Същото е констатирано от АНО на 07.08.2018г. – датата на която НАП са били уведомени от Агенцията по вписванията с писмо изх.№20-00-149/17.08.2018г., получено на същата дата в НАП. От тогава е започнал да тече 3-месечния срок. АУАН е съставен на 29.10.2018г. – т.е вътре в 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Доводът за маловажност по чл.28 ал.1 от ЗАНН съдът обсъди по-горе в мотивите си, като неоснователен.
Следва да се отбележи, че касационна инстанция на делата по ЗАНН на РС-Хасково е АС-Хасково. Съдът съобрази своето решение с практиката на касационната инстанция по такива казуси. В различните инстанции съществуват всякакви практики, включително противоречиви. Съдът съобразява своята дейност с касационната инстанция –и в случая АС-Хасково е надзорния съд, а не АС-Пловдив.
Ето защо съдът намира атакуваното НП за правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :