Решение № 63 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100502337 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по 1. въззивна жалба на П. С. А. с ЕГН ********** с адрес *****, срещу Решение № 2303/20.06.2025г., пост. по гр.д. № 5372/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между ответника П. С. А. с ЕГН ********** и ищеца „А1“ ЕАД ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1, задължението на ищцата за сумите от

82.74 лв., стойност на предоставена далекосъобщителна услуга по партида №М53088855 по Договор № 503099067 за периода от 9.12.2020г. до 8.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда5.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите и 24.21 лв., лихви върху тази сума за периода от 8.02.2021г. до 30.01.2024г., на осн. чл.422 от ГПК, всички присъдени по ч.гр.д. №1455/2024г. на ВРС.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че съдът не е коментирал установения от вещото лице факт на прехвърляне на вземането на трето лице, съотв. активната процесуална легитимация на ищеца. Сочи се, че са налице два самостоятелни договора, а не общ рамков. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно 1 момента на спиране на съотв. услуга, респ.прекратяване на договорната връзка. Въвежда се анализ на СТЕ, описва се хронология на събитията, както и характера и същността на услугите. Твърди се, че липсва произнасяне на съда относно услуга A1 Xplore TV Go. Сочи се, че се оспорват задълженията и по двата договора, като се подновява възражението за прихващане и се настоява то да бъде уважено за сумата от 139.26 лева, а не както е заявено и прието за разглеждане в исковото производство в размер на 97,19 лева, представляваща обща стойност на платени суми по издадени фактури, без услугите да са ползвани поради непредоставянето им от оператора. Въвежда се ново възражение за прихващане със сумата от 139.26 лева, представляваща неоснователно задържани парични средства за непредоставени мобилни услуги в периода 28.11.2020г. – 27.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на всяко платежно нареждане.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвата част и присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло същата и счита представените писмени доказателства за преклудирани. Настоява за отхвърлянето й и за присъждане на разноски във въззивното производство.

2. Насрещна въззивна жалба на „А1“ ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1 срещу Решение № 2303/20.06.2025г., пост. по гр.д. № 5372/2024г. по описа на ВРС, частта, с която се отхвърля иска за сумите от

79.83 лв., стойност на предоставена далекосъобщителна услуга по партида № М4671708 по Договор №503099067 за периода от 28.09.2021г. до 27.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда 5.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите и 16.28 лв., лихви върху тази сума за периода от 22.11.2021г. до 30.01.2024г., на осн. чл.422 от ГПК, всички присъдени по ч.гр.д.№ 1455/2024г. на ВРС.

Сочи се във въззивната жалба, че за да отхвърли иска в тази му част първоинстанционният съд погрешно е приел, че договорът за мобилен номер **** и фиксирана интернет услуга по партида М4671708 е прекратен на 01.04.2021г. Позовава се, че в приетото по делото заключение по назначената техническа експертиза, вещото лице е посочило, че договорът за тези услуги е прекратен на 01.04.2022 г., което е след периода, за който се претендира процесната сума от 79,83 лв., а именно от 28.09.2021 г. до 27.03.2022 г.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в производствата разноски.

Въззиваемата страна - П. С. А. с ЕГН ********** оспорва насрещната въззивна жалба като недопустима и неоснователна. Счита, че въззивникът не може да поддържа едновременно две противоположни тези, че датата 01.04.2021г. е вярна и е грешна за един и същи факт първо в отговора на въззивната жалба и втори път в насрещната въззивна жалба. Счита се, че съдът следва да приеме тезата на оператора, че договорът е прекратен на 01.04.2021г., поради което същият няма мотив да обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Настоява се, че за правните последици 2 съществена е датата на преустановяване на услугата, която според ССчЕ е 19.01.2021г. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. отхвърлена като неоснователна.

По възражението за недопустимост на НВЖ на „А1“ ЕАД ЕИК 131468980, съдът намира, че постъпилата насрещна въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса. Същата е допустима, тъй като са налице условията за това : подадена първоначална въззивна жалба, спазване срока на отговор на последната и интерес от обжалване, като останалите изисквания за нейната редовност са тези на чл. 260 и чл. 261 от ГРК, към които препраща чл. 263, ал.2, изр. 2 от ГПК, и които в настоящия случай са налице.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира жалбите за допустими, като следва да се произнесе по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.д. № 5372/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявен от „А1“ ЕАД ЕИК 131468980 срещу П. С. А. с ЕГН ********** специален установителен с правно основание чл. 422, ал.1 във вр.чл. 410, ал.1, т. 1 във вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 695 от 08.02.2024г. по ч.гр.д. № 1455/2024г. по описа на ВРС, и представляващо :

1. Сумата от 79.83 лева, представляваща цената на месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 28.09.2021г. до 27.03.2022г. (с период на изискуемост на задължението от 01.11.2021г. до 27.03.2022г.), дължима съгласно договор № 503099067 от 11.08.2015г., приложение № 1 към договора за ползване на комплексна услуга Двоен микс : мобилен план и домашен интернет и ОУ към него, отчитани по партида № М4671708, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до окончателното погасяване на заявлението 2. Сумата от 82.74 лева, представляваща цената на месечни абонаментни 3 такси за предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 09.12.2020г. до 08.04.2021г. (с период на изискуемост на задължението от 13.01.2021г. до 02.05.2021г.), дължима съгласно договор № 503099067 от 11.08.2015г., приложение № 1 от 12.09.2018г. към договора за ползване на ценови пакет за пренос на данни Абонамент за мобилен интернет Сърф L и допълнително приложение към приложение 1 за ползване на допълнителен пакет А1 NOW Mini за абонати на мобилна услуга с тарифни планове Безкрай, А1 без граници и А1 Сърф от 12.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до окончателното погасяване на заявлението.

Заявено е искане за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковият съд се е произнесъл и по предявена установителна претенция за следните суми :

1. Сумата от 16.28 лева, мораторна лихва върху главницата от 79.83 лева за периода от 22.11.2021г. до 30.01.2024г. и

2. Сумата от 24.21 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2021г. до 30.01.2024г.

При извършена справка с предмета на вземането по заповедта за изпълнение на парично вземане, настоящият състав, констатира, че съдебно предявеният по реда на чл.422 от ГПК дълг – за двете мораторни лихви - е различен от вземането, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, а наличието на идентичност на материалноправното основание на заповедта и предявената установителна претенция е процесуална предпоставка за редовността на иска, респ. за надлежното сезиране на иска, която в настоящия случай липсва. Изводът се подкрепя както от закона – чл.415 от ГПК, съгласно която разпоредба на установяване подлежи именно вземането по заповедта за изпълнение, така и от постановките в мотивите на ТР №4/2013г. на ОСГТК, т.8, че правният интерес от исковото производство по чл.422 от ГПК произтича от оспорване с възражение вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.

Принципно липсва процесуална пречка ищецът да заяви за общо разглеждане в едно съдебно производство в условията на обективно кумулативно съединяване установителна и осъдителна претенция за задължения, произтичащи от едно и също облигационно правоотношение.

Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза, доколкото осъдителен иск за вземанията, които не са присъдени в заповедното производство, не е заявен за разглеждане.

Недопустимостта на производството води като последица недопустимост и на постановеното съдебно решение в частта, касаеща сумите за мораторни лихви върху главниците. Обжалваното решение по отношение на сумите за мораторни лихви върху главниците следва да бъде обезсилено 4 поради недопустимост, като производството по делото бъде прекратено, на осн.чл.270, ал.3 от ГПК.

От приетите по делото писмени доказателства е установено, че на 11.08.2015г. между абоната П. С. А. и оператора „Мобилтел“ ЕАД (праводател на ищеца в настоящото производство) е сключен договор № 503099067, по силата на който операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия на взаимоотношенията между потребителите и оператора, като срока на ползване на всяка услуга, ценови и други условия на ползване, се описват в приложения, неразделна част от договора, като в същите се посочват действащите общи условия за съответната услуга.

В настоящия случай между страните е подписано Приложение № 1 от 11.08.2015г., с което са конкретизирани условията за ползване на комплексна услуга Двоен микс : мобилен план за телефонен номер **** и домашен интернет за срок от две години при месечна абонаментна такса за двете услуги, включени в пакета, в размер на 14.99 лева с ДДС.

Подписано е и Приложение № 1 от 12.09.2018г., с което са договорени условия за ползване на ценови пакет за пренос на данни : Абонамент за мобилен интернет Сърф L за срок от две години за телефонен номер ********** при месечна абонаментна такса от 19.99 лева с ДДС и промоционална отстъпка от месечна такса – 50 %, валидна за срока на договора.

Подписано е и Допълнително приложение от 12.09.2018г. към Приложение №1 от 12.09.2018г., с което са договорени условия за ползване на допълнителен пакет A1 NOW Mini за абонати на мобилна услуга с тарифни планове Безкрай, А1 без граници и А1 Сърф при месечна абонаментна такса за стандартна услуга 2.99 лева с ДДС и 100 % отстъпка, или 0.00 лева, за Безкрай, А1 без граници и А1 Сърф. Абонатът следва да активира услугата по посочен в приложението начин. Абонатът има право по всяко време да прекрати ползването на пакета без заплащане на неустойка или обезщетение за прекратяване на това ползване чрез подаване на заявка за деактивация.