Решение № 4774 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330105738 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на И. В. Ч., ЕГН **********, чрез адв. А.

М. от САК, против П. М. Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на отвеника П. Б. да заплати на ищеца И. Ч. сумата в размер на 1500,00 евро - представляваща авансово платена сума по Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 30.05.2026 г., сключен между страните, подлежаща на връщане на отпаднало основание след развалянето на договора, поради неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2026 г. между ищеца, като възложител и ответника, като изпълнител бил сключен договор за извършване на СМР, съгласно който изпълнителят поел задължение на свой риск и срещу възнаграждение да извърши възложените дейности на обект, посочен в договора. Уговорената обща цена на ремонта възлизала на 2200 евро, като сумата от 1500 евро следвало да се предостави на изпълнителя предварително за закупуване на необходимите материали, а остатъкът – да бъде заплатен след приключване на работата. Ищецът твърди, че заплатил на ответника сумата от 1500 евро по посочена от него банкова сметка на 29.05.2026 г. Сумата била преведена от банковата сметка на съпругата на ищеца, но по нареждане на ищеца и в изпълнение на уговореното по договора. Сочи се, че съгласно 1 уговореното в договора строително-монтажните работи следвало да се извършат в срок от 20 работни дни, считано от първия работен ден след сключването на договора и същият изтекъл на 26.06.2026 г. Ищецът поддържа, че ответникът не се явил в уговореното време и не започнал изпълнение на възложените работи, като не отговарял на телефонни обаждания, а в по-късен етап заявил на ищеца, че е със счупен крак, но не го уведомил писмено, съгласно уговореното в договора. Ищецът сочи, че ответникът му заявил, че е закупил материали за ремонтните дейности и ще ги достави до обекта, но не се явил и не доставил материали, нито представил касови бележки, фактури или други документи, удостоверяващи вида и стойността на закупените материали. Излага, че посредством изпращане на съобщение в чат кореспонденция на 30.06.2026 г. в 15:23 ч. ответникът бил уведомен, че договорът е развален, като бил приложен документ, съдържащ името, саморъчния подпис и формирана воля от страна на ищеца за разваляне на договора. Посочва, че в уведомлението се съдържа изявление за разваляне на договора, поради пълното му неизпълнение от страна на ответника, като с уведомлението му бил даден тридневен срок за връщане на получения аванс в размер на 1500 евро. Твърди, че след уведомлението ответникът не се явил да изпълни уговореното в договора, не доставил материали, не започнал работа, нито възстановил получената сума, с оглед на което ищецът счита договора за развален, поради неизвършване на възложената работа. Просрочието на изпълнителя било голямо и никаква част от уговорената работа не била извършена, в резултат на което за ответника възникнало задължение да върне полученото. В случай че съдът приеме, че изявлението на ищеца не е достигнало до ответника, ищецът повторно, лично, изрично и безусловно заявява, че разваля договора, поради неизпълнение от страна на ответника.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника П. М. Б..

В съдебно заседание ищецът И. В. Ч. се представлява от адв. А. М. от САК, който поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът П. М. Б., редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от процесуалния представител на ищеца – адв. А. М., искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание 2 по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С разпореждането по чл. 131 от ГПК и определението за насрочване на делото, и двата съдебни акта връчени лично на ответника, на последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищ еца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесното задължение. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД следва да се уважи по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 561,23 евро, от които: 60 евро държавна такса в настоящото исково производство; 300,00 евро - адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство; 201,23 евро - разноски по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Р.Р., с район на действие ПОС.

За заплащането на претендираните разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по банков път ищецът е ангажирал писмени доказателства по делото. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Р.Р., в изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело ищецът е направил разноски в размер на 201,23 евро.

Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разноските, направени от страната за държавни такси и процесуално представителство и защита в производството по допускане на обезпечение, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса и следва да бъдат реализирани при условията на чл. 78 от ГПК (в този смисъл Решение 3

№ 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015 г. на ВКС, IV г.о.). Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 561,23 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. М. Б., ЕГН **********, да заплати на И. В. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата в размер на 1500,00 евро - представляваща авансово платена сума по Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 30.05.2026 г., сключен между страните, подлежаща на връщане на отпаднало основание след развалянето на договора, поради неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П. М. Б., ЕГН **********, да заплати на И. В. Ч., ЕГН **********, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 561,23 евро - разноски.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4