Решение № 13034 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13034 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря Р. Д. Г.А като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110147726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „З.К.Л.И.” АД, с която дружеството е предявило срещу СО осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 771,24лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00лв., за застрахователно събитие, настъпило на 31.05.2019 г. в гр. София, на ул. „Л. М“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.08.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 239,71 лв.- представляваща лихва за забава за периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба.

Исковата молба е уточнена с молба от 22.12.2023 г.

Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка „М“, модел „****“, рег. № *********, обективирана в застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г. Твърди, че на 31.05.2019 г. в гр. София, на ул. „ Л. М“ , лек автомобил марка „М“, модел „****“, рег. № *********, управляван от водача А. Г. Б., попаднал в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, поради което на посоченото МПС били нанесени материални щети.

За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1742074/31.05.2019 г. на СДВР - отдел "Пътна полиция". При ищеца била образувана щета № ******, бил извършен оглед на автомобила и било определено обезщетение в размер на 761,24 лв., което на 26.09.2019 г. било изплатено на правоимащото лице, били извършени ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. Ищецът отправил регресна покана с писмо от 25.10.2019 г., 1 като ответникът не заплатил претендираното обезщетение. Ищецът предявява регресен иск срещу СО, като имащ вменено по закон задължение за поддържане изправността на пътищата, публична общинска собственост.

Претендира сумата от 771,24 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00лв., ведно със законната лихва върху сумата от 771,24 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 28.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода от 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г. в размер на 239,71 лв .

Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът - СО, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на дупка на пътното платно да е станало причина за настъпване на ПТП. Твърди, че на територията на общината няма ул. "Л. М". Оспорва доказателствената стойност на представения към исковата молба протокол за ПТП относно вписаните констатации на съставилото го лице. Сочи, че представеният препис от протокол е нечетлив. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който като не съобразил поведението си с пътната обстановка, е станал причина за настъпване на събитието, при евентуалност- с това си поведение на пътя е допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка, както и размера на претендираното обезщетение. излага, че не е установено какво е било състоянието на увредените части преди настъпване на процесното ПТП. Оспорва размера на щетите. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС “, както и договорът да съдържа задължителни реквизити – подпис на застрахован и имена и адрес на посредник, чрез който е сключен. Не бил представен препис от общи условия на ищцовото дружество. Навежда довод, че не дължи заплащане на лихва за забава, тъй като не е поставен в забава, доколкото липсват доказателства, че именно представената регресна покана е получена от ответника.

С протоколно определение от 10.06.2023 г. съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в участък, който е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от ответника.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „М“, модел „****“, рег. № ********* е бил сключен договор за застраховка "Каско на МПС", обективирана в застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г.

Видно от писмо от 25.10.2019 г. , получено от ответника СО на 29.10.2019 г., ищецът е отправил регресна покана до ответника на посочената дата относно щета № ****** за сумата от 671,24 лева.

Видно от представените по делото два броя преводни нареждания от 2

26.09.2019 г. ищецът е изплатил на А. Г. Б. сумите от 164,34 лв. и 506,90 лв., т.е. общо 671,24 лв., по щета № ******.

Представени са доклад по щета от 20.08.2019 г. и експертиза по тази претенция от 29.08.2019 г. , от които се установява, че застрахователят е оценил уврежданията по гумите на автомобила на 671,24 лв.

По делото е прието уведомление от 31.05.2019 г. от А. Г. Б., като водач на увредения автомобил „М ****“ с рег. №********.

Пред СРС като свидетел е разпитан водачът на увредения автомобил – А. Б., който заявява, че си спомня за инцидент на 31 май 2019г. , когато пътувал към „Студентски град“. Свидетелят посочва, че инцидентът настъпил на ул.“Ч М“ в пресечките между улица „Л.П.“ и ул.“Т.Ч.“. Б. идвал от ул.“Могилата“, там имало Т образно кръстовище с „Ч М“, завил наляво и някъде на около 150/200 м. след завоя имало изрязана част от пътната настилка.Свидетелят посочва, че имало изрязана част от асфалта, заради някаква тръба, което не било обозначено по никакъв начина. Било валяло и чакълът, с който била запълнена дупката, се бил изтлачил от дъжда. Било тъмно и не се виждало да има препятствие на пътя. Дупката била дълбока и заемала по-голямата част от платното - около 70 %. Преминал през препятствието на пътя с двете леви гуми и те се спука ли. Използвал репатрация, сигнализирал органите на КАТ, както и застрахователя „Л.И“. На мястото на инцидента отишли органи на КАТ, а с „Л.И“ се договорил да изпратят Пътна помощ, след което автомобилът му би л извозен. Изплатили му обезщетение от „Л.И“.

Представен е и протокол за ПТП № 1742074/31.05.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор към СДВР. В протокола сепотвърждава механизма и мястото на ПТП, описани от свидетеля Б..

По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП е, както следва: на 31.05.2019 г., около 23,00 часа, в гр. София, в района на № ****** на ул. „Ч М“, лек автомобил "М ****" с рег. №********* преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпват увреждания по предна и задна леви гуми.

Съгласно заключението по САТЕ стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 701,03 лв. Предетнираната сума от 10 лева е в рамките на обичайния размер на ликвидационните разноски. Вещото лице посочва, че уврежданията по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с инцидента, настъпил на 31.05.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за 3 задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка "М ****" с рег. № ********* е бил сключен договор за застраховка "Каско" в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 671,24 лева.

Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – СО.

Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата "Пътищата са републикански и местни", като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.

Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните територии изпълнителната агенция "Пътища" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на общински път.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има 4 обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.

49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.