Решение № 7507 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7507 гр. С 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110152836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЖ З“ АД, чрез юрк. С., срещу „ДЗИ – О З“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 255,65 евро (500 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение за вредите, причинени на т.а. „П Б“ с рег.

№ ********** от настъпило на 06.12.2023 г. в гр. С на ул. „Г Г“, срещу № 28, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т.а. „Д Л * с рег. № ******** гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с „ДЗИ – О З“ ЕАД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва за периода от 24.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 55,54 евро (108,63 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че имал качеството застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ***************, с предмет – т.а. „П Б“ с рег. № **********, с период на валидност от 27.04.2023 г. до 26.04.2024 г., при уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. Излага доводи, че на 06.12.2023 г. в гр. С на ул. „Г Г“, срещу № 28, настъпило застрахователно събитие – ПТП, което било реализирано по вина на водача на т.а. „Д Л * с рег. № ******** който при движение на заден ход ударил паркирания т.а. „П Б“. В резултат от произшествието били 1 нанесени щети по застрахованото имущество, за отстраняването на които пред дружеството била заведена преписка по щета № 211633454. Сочи, че по образуваната преписка било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 5907,89 евро (11 554,82 лв.), постъпило по сметка на сервиза, извършил ремонта на автомобила – „Ес Еф Ей Ритейл – 2“ ЕАД, като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 7,67 евро (15,00 лв.). Твърди, че отговорността на виновния водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което, на основание чл. 411 КЗ, встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, изпратил до ответника покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, в общ размер на 5915,56 евро (11 569,82 лв.). Сочи, че ответното дружество му платило сумата от 5065,69 евро (9907,62 лв.), като бил налице непогасен остатък от дължимото регресно вземане, в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.). Счита, че ответникът му дължи и заплащането на мораторна лихва в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), начислено върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 255,65 евро (500 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото регресно вземане за обезщетение по щета № 211633454, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 55,54 евро (108,63 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва настъпилото застрахователно събитие, както и факта, че към датата на същото е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на т.а. „Д Л * с рег. № *******. Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер. Твърди, че с изплащането на сумата от 5065,69 евро (9907,62 лв.) е репарирал в пълен размер действителните вреди по автомобила. Оспорва претендираното акцесорно вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия 2 застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.02.2026г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 02.04.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:

1/ настъпване на пътнотранспорно произшествие на 06.12.2023г. при твърдения от ищеца механизъм; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и водача на т.а.

„Д Л * с рег. № *******; 3/ факта на заплащане от ищеца на сума в размер на 5907,89 евро (11 554,82 лв.) в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения т.а. „П Б“ с рег. № **********; 4/ факта на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между ищеца и собственика на т.а. „П Б“ с рег. № **********; 5/ факта на извършено от „ДЗИ – О З“ ЕАД в полза на „ДЖ З“ АД плащане на сума в размер на 5065,69 евро (9907,62 лв.).

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано, като същите се установяват и от приетите по делото доказателства.

От заключението на САТЕ несъмнено се установява, че действията на водача на т.а. „Д Л * с рег. № ******* съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние 3 за собственика на увреденото МПС - „П Б“ с рег. № **********, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Спорен по делото е размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 5194,43 евро (10 159,42 лв.), като са реализирани от ищеца и ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро, т.е. общо 5202,10 евро.

Между страните не се спори, а и ищецът признава, че ответникът е извършил плащане на сумата от 5065,69 евро (9907,62 лв.). Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което предявеният иск е основателен до размера от 136,41 евро (5202,10 – 5065,69), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до размера от 255,65 евро, предявен като частична претенция от сумата в размер на 849,87 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско 4 на МПС" на увреденото лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.

По делото се установява, че регресната покана до ответника е получена на 01.03.2024 г., като е безспорно обстоятелството, че „ДЗИ – О З“ ЕАД е заплатил в полза на ищеца „ДЖ З“ АД единствено сумата в размер на 5065,69 евро, поради което за останалата незаплатена част от главницата е изпаднал в забава.

Лихвата за забава върху главницата от 136,41 евро за исковия период (01.04.2024 г. до 21.11.2025 г.), определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 29,64 евро, като ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което предявеният акцесорен иск е основателен до този размер, а за разликата до размера от 55,54 евро, предявен като частична претенция от сумата в размер на 184,65 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. и ал. 3 ГПК, право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро, за депозит за САТЕ в размер на 250 евро, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 51,13 евро, т.е. общо 352,26 евро. Съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 187,96 евро.