Определение № 24906 от 09.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24906 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110109701 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 1132252/09.04.2026 г. на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.РПК № 4-6, ет.1, представлявано от Р Миткова-Тодорова, чрез адвокат Д. П., със съдебен адрес: гр. СЗ ул. ЦИШ № 77, ет. 2, срещу В. М. Т., ЕГН **********, с. Лозен, ул. Незабравка (92-ра) № 18, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе № 51, вх. 1, ап. 16, чрез адвокат МАРТИН НАЙДЕНОВ, процесуален представител.

В исковата молба има искане за съединяване на настоящото дело с гр.д. № 17005/2025 г., образувано между същите страни за част от вземането по ч.гр.д.

№72797/2024 г. на СРС, 120 състав, като съдът счита, че искането е основателно, без значение, че по гр.д. № 17005/2025 г. е проведено първо открито съдебно заседание, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪЕДИНЯВА настоящото производство с гр.д. № 17005/2025 г., насрочено за 06.10.2026 г. от 11,00 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал. 1 връзка чл.

240 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:

1

656.94 евро, равностойност на 1284,87 лева (хиляда двеста осемдесет и четири лева и 87 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 21.11.2024 г. до 21.10.2025 г. по Договор за стоков кредит № 5861196 от 30.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 927.75 евро, равностойност на 1814,52 лева (хиляда осемстотин и четиринадесет лева и 52 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 14.12.2024 г. до 14.04.2026 г. по Договор за стоков кредит № 5861062 от 30.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. бил сключен Договор за стоков кредит № 5861196 между „УКФ” ЕАД и ответника, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2287.99 лв. (две хиляди двеста осемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки) за закупуване на мобилни телефони и аксесоари.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.10.2025 г. Сочи, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните си вноски, съгласно договора, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 2785.54 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), от които главница в размер на 2287.99 лв., договорна лихва в размер на 350.90 лв. и лихва за забава в размер на 146.65 лв.

Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, включващи главница и лихви, кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл.13 (2) от договора пораждал правния интерес от предявяване на иск. Твърди, че длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 20.11.2024 г.

Твърди, че на 30.10.2023 г. бил сключен Договор за стоков кредит № 5861062 между „УКФ” ЕАД и ответника, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2878.74 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) за закупуване на мобилен телефон и аксесоари. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 30 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.04.2026 г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят не бил погасявал месечните си вноски, съгласно договора, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 2

3442.98 лв. (три хиляди четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки), от които главница в размер на 2878.74 лв., договорна лихва в размер на 404.41 лв. и лихва за забава в размер на 159.83 лв. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, включващи главница и лихви, кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл.13 (2) от договора, пораждало правен интерес от предявяване на исковата претенция. Твърди, че длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 20.11.2024 г.

Ищецът твърди, че процесните вземания са били предмет на Договор за цесия между първоначалния кредитор и ищцовото дружество. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Кредитополучателят бил уведомен за цедирането на дълга му по Договор за стоков кредит № 5861196 от 30.10.2023 г. и Договор за стоков кредит № 5861062 от 30.10.2023 г. с получаване на писмо-Уведомление от упълномощен адвокат на 20.11.2024 г. Със съобщаването на цесията, на длъжника бил предоставен срок за доброволно изпълнение. Сочи, че липсата на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя по договора за кредит пораждал правния интерес от предявяване на исковата молба.

Ищецът сочи, че с изрично пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „УКФ” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за негова сметка. Моли съда на основание чл.235, ал.З от ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен и с връчването на Уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба.

Сочи, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомленията, изходящи от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба прави изрично изявление настъпила изискуемост на вземания до съдебното дирене, който факт да бъде съобразен на основание чл.235, ал.З от ГПК.

Твърди, че е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по двата договора чрез подаване на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.11.2024 г. По 3 образуваното ч.гр.д.№2019/2024 г. съдът издаде заповед за изпълнение за претендираните суми. Предвид уважаването на заявлението за част от вземанията и възражението срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК, бил подаден иск и било образувано гр.д. № 17005/2025 г. на СРС, 120 състав, а ищцовото дружество подало жалба срещу разпореждането, с което било отказано уважаването за част от вземането. След уважаването на жалбата от въззивния съд, била издадена нова заповед за останалата част от вземанията, като срещу нея ответникът отново подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 16.03.2026 г. Сочи, че във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение, като предвид това, че погасяване на задълженията по Договорите за кредит не е осъществено, както и че не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало, поради което счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземанията по Договор за стоков кредит № 5861196 от 30.10.2023 г. и Договор за стоков кредит № 5861062 от 30.10.2023 г., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 255/03.02.2026 г.по ч.гр.д.№72797/2024 г. по описа на СРС. Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск, като неоснователен по основание и размер.

Ответникът е подал сам отговор на исковата молба, оспорва твърденията в исковата молба, че е получавал стоки по договори за стокови кредити с № № 5861062/30.10.23 г. и 5861196/30.10.23 г. и че е получавал мобилни телефони по същите кредити. Твърди, че никога не е получавал телефоните по гореописаните стокови кредити и не ги е виждал. Твърди, че е бил упоен и измамен от престъпници, които са злоупотребили с личните му данни, което било предмет на разследване от Пето РУ на СДВР по Д.П. № 15149/2024 г.

Твърди, че посочения в договора телефон за връзка не е негов, никога не ползвал този номер. Счита, че този телефон е бил закупен или измислен от престъпниците и твърди, че няма нищо общо с него. Твърди, че приложените към исковата молба документи - Договори за стокови кредити, погасителен план и общите условия, не са били подписвани от него и са фалшификати.

Счита, че съответните продавачи на телефони и кредитната институция са допуснали пропуски в работата си. Сочи, че във възражението, което е подал 4 до съда в Заповедното производство изрично е посочил, че се води досъдебно производство от Пето РПУ, в което е дал 10 броя от негови подписи, като материал за извършване на почеркова експертиза. Оспорва посочените в исковата молба искове за главница и лихви, като неоснователни и противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Оспорва представените към исковата молба доказателства по посочените съображения, като сочи, че посоченият за негов електронен адрес е фалшив и твърди, че няма и не е имал никога електронен адрес.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: валидно сключени Договор за стоков кредит № 5861196 от 30.10.2023 г. и Договор за стоков кредит № 5861062 от 30.10.2023 г. между ответника и праводателя на ищеца, които са подписани от ответника; реално предаване на заемните суми от праводателя на ищеца на ответника и размерите на двете главници; валидно уведомяване на длъжника по двата договора за обявената предсрочна изискуемост на вземането по тях; валидно сключен договор за прехвърляне на вземанията по договорите от праводателя на ищеца на последния, за което ответникът е валидно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, размера на лихвите по двата договора, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието на правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.

По доказателствата:

Допуска представените с исковата молба и отговора по нея писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че всички събрани и допуснати по гр.д.

№ 17005/2025 г. следва да послужат и по настоящото производство, поради което

НЕ ДОПУСКА поисканите в настоящото производство идентични доказателства, като неоснователни.

5

Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ищецът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и препис от отговора на ответната страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6