Решение № 891 от 29.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 878/2024
- Вид
- Решение № 891
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 28.10.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 35, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292 · Търговски закон
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 891 гр. Бургас, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500878 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Илиян Марков“ ЕООД, чрез адв.
Адриан Хаджиев от Адвокатска колегия – Хасково, срещу Решение № 730 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 4557/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която са уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „А1 България“ ЕАД за приемане за установено, че „Илиян Марков“ ЕООД дължи следните суми: сумата от 5,04 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 0,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5,04 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 674,77 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилни номера **********, ***********, ***********, ********** и **********, както и интернет услуги с № 101001107347 и телевизионна услуга № 101001107346 за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до 1 заплащане на задължението; сумата от 84,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 674,77 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 36,72 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 4,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 36,72 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 8,87 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********* за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 1,11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8,87 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 17,50 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 17,50 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 74,87 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 9,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 74,87 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 90 лева, представляваща неустойка по т. 8.3.2 от Приложение № 1 от 02.04.2020 г. към Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за невърнато оборудване при прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 7,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 90 лева за периода от 28.08.2022 г. до 12.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3557/2023 г. на Районен съд – Бургас.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила, както следва: за разликата над уважения размер от сумата от 5,04 лева до предявения от 18,56 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата над уважения размер от 0,63 лева до предявения 2,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 18,56 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 674,77 лева до предявения от 839,44 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилни номера **********, ***********, ***********, ********** и **********, както и интернет услуги с № 101001107347 и телевизионна услуга № 101001107346 за 2 периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата над уважения размер от сумата от 84,71 лева до предявения от 97,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 839,44 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 36,72 лева до предявения от 116,34 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата над уважения размер от 4,61 лева до предявения от 12,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 116,34 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 8,87 лева до предявения от 30,35 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********* за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата над уважения размер от сумата от 1,11 лева до предявения от 3,37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 30,35 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата от 17,50 лева до предявения от 57,41 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата от уважения размер от 2,20 лева до предявения от 6,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57,41 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от 74,87 лева до предявения 114,78 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за разликата над уважения размер от 9,40 лева до предявения от 13,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 114,78 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 2 лева, представляваща неустойка по т. 27.1 от ОУ към Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 0,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 лева за периода от 12.04.2022 г. до 12.06.2023 г.
„А1 България“ ЕАД, чрез адв. Л. Р. от Софийска адвокатска колегия, е подало отговор на въззивната жалба.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 3 и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът счита, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не се е произнесъл по нито един от заявените възражения за неоснователност на иска и не е анализирал многобройните доказателства, включително отговорите на вещите лица на поставени от въззивника въпроси, доказващи неверността на твърдението на въззиваемия. Сочи се, че първоинстанционният съд не е отчел неизпълнението от страна на„А1 България“ ЕАД на договорката между страните за прекратяване на услугата за номера ********** и **********. Поддържа се, че писмото, изпратено по електронна поща на 24.03.2020 г. от „А1 България“ ЕАД до „Илиян Марков“ ЕООД, представлява оферта по чл. 292, ал. 1 ТЗ, която е приета мълчаливо.
Според въззивника ищецът си е послужил с порочни търговски практики – например многократни смени на т.н. „контакти лица“, за да протака реалното спиране на услугите.
Въззивникът твърди, че на 30.04.2024 г. е изпратил писмено волеизявление до „А1 България“ ЕАД за прихващане със сумата от 1064 лв.
Възражението касаело суми, платени за горепосочените номера, чието основание за плащане е отпаднало и поради това подлежат на връщане. Иска се като писмено доказателство настоящият съд да приеме изявлението за прихващане и доказателства за получаването му.
Въззивникът излага подробни съображения и във връзка с неустойката за невърнато устройство. Оплаква се, че съдът не е съобразил изричното му волеизявление за прекратяване на договора с изтичането на срока от 30.03.2022 г. В жалбата се сочи, че „А1 България“ ЕАД не само не е прекратило договора, независимо от пренасянето на номерата на услугите към друг оператор, но и неясно защо го е прекратило чак на 13.07.2022 г.
Жалбоподателят изтъква, че е решил да изчака изричното волеизявление за прекратяване на договора и едва тогава да върне оборудването, което е станало на 25.07.2022 г. Никъде – нито в анексите, нито в общите условия, не бил посочен конкретен срок за връщане на предоставените устройства след прекратяване на договора.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част и отхвърляне на исковете в същата част. Претендират се деловодните разноски за двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба се разяснява, че представеният от ответника в първоинстанционното производство протокол за връщане на оборудване е неотносим, тъй като касае различен вид оборудване с различен сериен номер и на различна стойност. Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на възражението за прихващане, тъй като не са налице условията на чл. 103 ЗЗД – вземането не е изискуемо и ликвидно, тъй като е спорно в настоящия процес. Изтъква се също така, че възражение за прихващане не е направено в срока по чл. 131 ГПК. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
4
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.02.2016 г. е сключен рамков договор (л. 6 от първоинстанционното дело) между Мобилтел“ ЕАД (с ново име съгласно служебна справка в ТРРЮЛНЦ: „А1 България“ ЕАД), в качеството му на мобилен оператор, и „Илиян Марков“ ЕООД, в качеството му на абонат, по силата на който операторът се задължава да предоставя на абоната съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора, общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Посочено е, че за всяка услуга страните сключват отделно приложение към рамковия договор.
Разпечатката съдържа 30 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b557f94-13aa-4bb1-a93e-1286737633b4