Решение № 247 от 22.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. П. 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100778 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А.

Г., ЕГН ********** от гр. П. действащ чрез адвокат П. Й., БАК, срещу Агенция „П.и.“ БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *, представлявана от инж .Й.

Кл. В., действаща чрез старши юрисконсулт, обективираща обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: чл.344, ал.1, т.1 от КТ - да се признае за незаконно уволнението и да се отмени като незаконосъобразна Заповед № ЧР-ТПНТУ-17/09.04.2024 г., издадена от председателя на УС на АПИ, за прекратяване на трудовия договор между страните, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“; чл.344, ал.1, т.2 КТ - да се възстанови ищеца на длъжността, изпълнявана преди прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“; чл.344, ал.1, т.3 КТ – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 496 /осем хиляди четиристотин деветдесет и шест/ лева обезщетение за 1 времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за срок от шест месеца, считано от 12.04.2024 г. до 12.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че по силата на сключен с ответника трудов договор № ЧРТП-104/18.09.2020 г., е изпълнявал длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“, длъжностно ниво 13, ниво специалист 3, съгласно НКПД 33593009, съгласно отговорности, включени в длъжностна характеристика, екземпляр от която получил на 07.10.2020 г.

Твърди, че по силата на постигнатите договорености е определено работно място Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление, с работно време петдневна работна седмица, трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. Сочи, че считано от 01.01.2024 г. месечното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 1 416 лева.

Ищецът твърди, че на 12.04.2024 г. му е връчена Заповед № ЧР-ТПНТУ17/09.04.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с ответника, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Сочи, че съгласно заповедта работодателят следва да заплати на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие за 30 дни, както и обезщетение за неползван платен отпуск 11 дни.

Ищецът твърди, че Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г., издадена от председателя на УС на АПИ, е незаконосъобразна, тъй като:

От съдържанието й не става ясно на какво основание работодателят е направил извод, че на ищеца му липсват качества за ефективно изпълнение на възложената работа. В тази връзка твърди, че прекратяването на процесното правоотношение е резултат от субективното отношение на ръководството на ответника, вследствие на междуличностен конфликт с ищеца. Твърди, че посочените в заповедта като липсващи качества на служителя не са част от длъжностната характеристика на Г.. Счита, че липсва причинна връзка между посочените в заповедта като липсващи качества на служителя и вмененото 2 неефективно изпълнение на работата. В тази връзка сочи, че ищецът е изпълнявал длъжността почти четири години; че първоначално трудовият договор е бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като след изтичането му работодателят е преценил, че Г. има нужните качества за заеманата от последния длъжност.

Твърди се в молбата, че ищецът не е бил изпращан на каквото и да е обучение за повишаване на неговата професионална компетентност. Сочи, че в длъжностната му характеристика изрично е отбелязано /т.7.2/, че носи персонална отговорност при грешки или нарушения, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от негова страна в процеса на обработка на документи.

Ищецът твърди, че заповедта е немотивирана – липсват конкретни мотиви, липсват конкретни данни и/или факти, от които е направен извод за липса на качества у ищеца. Оспорва като невярно наведеното в прекратителната заповед като основание неефективно изпълнение на работата във времево, количествено и качествено отношение, причинено от обективна липса на качества за изпълнение на работата. Ищецът счита, че увеличаването на заплатата му два месеца преди прекратяване на процесното трудово правоотношение е резултат именно от преценка на работодателя, че служителят Г. има необходимите за изпълнение на длъжността умения, знания и навици. Твърди, че наведените в процесната заповед съображения могат да послужат за мотивиране на акт за налагане на дисциплинарно наказание, но не и за мотивиране на безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Твърди, че е недопустимо да се мотивира безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ с нарушения на трудовата дисциплина.

С горното ищецът обосновава становище за незаконосъобразност на процесната заповед поради неспазена процедура като достатъчно основание за отмяна на същата /заповед/.

Ищецът сочи, че е престирал труд на ГКПП К., както и че след прекратяване на процесното трудово правоотношение е останал без работа.

С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който заявява позиция за неоснователност на предявените искове. Не оспорва 3 ищцовите твърдения за сключен между страните трудов договор № ЧР-ТП104/18.09.2020 г., по силата на който молителят е изпълнявал длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление, в периода от 18.09.2020 г. до 12.04.2024 г., когато със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „П.и.“, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Ответникът оспорва тезата на ищеца за незаконосъобразност на прекратителната заповед. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган; в заповедта са изложени фактическите обстоятелства, на основание на които е прекратен трудовия договор с ищеца; заповедта е подкрепена с доказателства. Сочи Доклад изх. № 09-99- 1490/08.04.2024 г. на директора на Национално ТОЛ управление - д-р Георги Темелков, съгласно който последният е направил предложение за прекратяване на процесното трудово правоотношение поради неизпълнение на вменените на ищеца с длъжностната характеристика задължения и недостатъчна ефективност на същия, което води до неблагоприятни последици, а именно демотивиране на останалите служители в сектора. Твърди, че са били установени и други нарушения, извършени от ищеца – същият е допускал грешки при продажба на маршрутни карти и електронни винетки, което рефлектирало върху гражданите, които се превръщали в нарушители в резултат на допуснатите пропуски от служителя. Сочи, че в тази връзка АПИ търпи обоснована критика по отношение качеството на работа и нейната ефективност. Твърди, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения в нарушение на разпоредбите на Раздел 5 „Преки задължения“, т.5.1, 5.2 и т.5.3 от длъжностната характеристика. Твърди, че при изпълнение на служебните си задължения ищецът не е съобразил и обстоятелства, които произтичат и от Кодекса на труда и Кодекса за поведение на служителя в АПИ. Цитира Раздел 7, т.1, т.2 и т.3 от длъжностната характеристика на ищеца. Твърди, че ищецът системно не е спазвал заложените в длъжностната характеристика задължения.

Ответникът счита, че гореизложените обстоятелства за допуснати от ищеца нарушения не се оспорват с исковата молба, поради което същите следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Ответникът оспорва и ищцовото твърдение, че прекратяването на 4 процесното трудово правоотношение се дължи на субективно отношение от страна на ръководството на Национално ТОЛ управление. В тази връзка сочи, че директорът на НТУ е запознал с доклад № 09-99-1490/08.04.2024 г. председателя на Управителния съвет, в качеството му на законен представител на работодателя. Цитира чл.33а и чл.33б от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ.

Твърди, че в конкретния казус е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност. Сочи, че всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на служителя /работника съставлява дисциплинарно нарушение по чл.186 от КТ.

В отговора на исковата молба се сочи, че в гражданското право вината не е субективно отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а представлява неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел –поведението, дължимо от определена категория лица /напр. добрия стопанин, добрия работник и пр./ с оглед естеството на дейността и условията за нейното извършване. Сочи, че гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично уредени случаи.

С горното ответникът обосновава искане за отхвърляне на предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Ищецът се явява в открито съдебно заседание лично и с пълномощник.

Поддържат предявените искове. Сочат гласни доказателства. По същество на делото пледират за уважаване на претенциите като доказани и основателни.

Ответникът не изпраща процесуален представител в открито с.з. Депозира писмени доказателства, както и писмено становище, обективиращо воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа доводите и възраженията, обективирани в писмения отговор. Претендира съдебни разноски, заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

5

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин, че между страните е сключен трудов договор № ЧР-ТП104/18.09.2020 г., по силата на който ищецът е изпълнявал, считано от 01.10.2020 г. длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление.

Страните са договорили работно време при петдневна работна седмица, трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, срок на договора – за неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца, в полза на работодателя.

Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха, че считано от месец февруари 2024 г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 1 416 лева, считано от 01.01.2024 г.

Установи се, че със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „П.и.“, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 12.04.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Съгласно съобразителната част на заповедта : „Служителят е показал трайна липса на качества за ефективно изпълнение на възложените му задължения. В изпълнение на служебните си задължения при служителят липсват бързина, ефективност, аналитичност и дисциплинираност. Същият допуска грешки при продажбата на маршрутни карти и електронни винетки.