Определение № 899 от 31.07.2025, Административен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899

Смолян, 31.07.2025 г.

Административният съд - Смолян - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА като разгледа докладваното от съдията Петя Оджакова административно дело № 229/2025 г. на Административен съд - Смолян, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. Д. К. от [населено място], община [област] срещу Решение №1040-20-111/09.07.2025г. на директора на ТП НОИ - [област], с което е оставено в сила разпореждане от 27 май 2025г. С последното, е отпуснато ПОБ в размер на 28,80лв. дневно за периода от 25 май 2024г. до 24 март 2025г. Решението е получено на 14.07.2025г., а жалбата е от 25.07.2025г., тоест подадена е в законоустановения срок. Към жалбата е депозиран документ за платена ДТ и същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. В жалбата се съдържа особено искане за спиране на делото поради преюдициалност на отправеното запитване до СЕС от АС- [област] по адм.д. №1559/24г.

Съдът счита, че жалбата е редовна и следващите процесуални действия на съда са свързани с администриране на жалбата, конституиране на страните и разпределение на доказателствената тежест.

По искането за спиране съдът съобрази следното:

Обжалваното пред настоящата инстанция решение на административния орган е с комплексно съдържание - съдържа изявление на осигурителния орган не само относно правото на ПОБ, но и относно неговия размер и период на изплащане. Преценката за размера е основана от административния орган на тълкуването на чл. 62 пар.1, пар.2 и пар.3 от Регламент 883/2004г. и е приложен чл. 54б ал.8 КСО.

С Определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. на Административен съд гр. [област] е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 62 пар. 1 и пар. 2 от Регламента - дело С-116/2025г. Отправените въпроси са: 1. Дали пар.1 и пар. 2 на чл. 62 следва да се тълкуват в смисъл, че допуска изчисляването на ПОБ да не се определя изключително от трудовото възнаграждение от последната заетост, когато законодателството на държавата членка по прилагане предвижда специален изискуем период за определяне на основата и когато периода на последна заетост е по –малък от изискуемия специален период, но целия или част от периода на заетост е завършен по законодателството на друга държава членка? 2. Следва ли пар. 1 и пар.2 да се тълкуват в смисъл, че се допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на ПОБ, когато периодите на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целия или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

Настоящата инстанция счита, че отправените въпроси имат преюдициалност по отношение на настоящия спор /вж.Определение № 3878/10.04.2025 г. по адм. д. № 3083/2025 г. ВАС/. Налице са основанията на чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК за спиране на делото до произнасянето на СЕС, тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора". Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело, какъвто именно е настоящият случай. Още повече, че съгласно чл. 633 ГПК, приложим от препращането на чл. 144 АПК, решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в [държава]. Въпросите относно държавата по последната заетост, пребиваването, съответната компетентна институция; предпоставките за ПОБ; обстоятелствата по чл. 54б ал. 8 КСО относно размера, са базови и засягат настоящия процес. Това налага съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, производство да бъде спряно, защото решението по образуваното пред СЕС дело С-116/25 е от значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административен спор.

Водим от горното и на основание чл. 154, чл. 163 и чл. 170 АПК, както и чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК вр.144 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ

КОНСТИТУИРА като жалбоподател В. Д. К. чрез адв.Г. и адв.С., а като ответник - директора на ТП НОИ [област].

ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника препис от жалбата с указание, че в 14-дн. срок има право на писмен отговор, доказателства и възражения.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената жест между страните, както следва:1. В тежест на административния орган е да установи, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и съобразно целта на закона. 2. В тежест на жалбоподателката е да установи фактическите си твърдения в жалбата, на които основава своите искания, възражения и твърдения.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото преписката, изпратена от административния орган с писмо вх.№1540/31.07.25г.

СПИРА производството по административно дело № 229/2025 г. по описа на Административен съд гр. [област] до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025 г. по административно дело № 1559/2024 г. по описа на АС [населено място], по което е образувано дело С-116/2025 г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за спирането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис на страните.

Съдия: