Решение № 1833 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20251100901385 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба от длъжника „Кестрел Алтернатив Енерджи” ЕООД – в ликвидация, с ЕИК 200334354 с правно основание чл.625 от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, в производство по ликвидация от 17.07.2025 г., на основание 157, ал.2 ТЗ вр. с чл.266, ал.1 ТЗ с ликвидатор М.Х..

От представените от молителя доказателства и заключението на СФСЕ се установи, че дружеството има неплатени задължения към датата на молбата и към датата на последния отчетен период 01.09.2025 г. в размер на 221 032, 87 лв., които включват задължения към доставчици 181 347, 85 лв., задължения за такси към съдебен изпълнително дело изп.дело № 1469/2018 г. на ЧСИ С.П. в размер на 5 526, 91 лв. и задължения към други кредитори – 34158, 11 лв. Молителят притежава имущество в размер на общо 18 887, 12 лв. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че вземането на молителя за отстрочени данъци отчетено по сметка 497-Разчети по отсрочени данъци и на стойност от 18 887, 12 лв. съставлява актив, който не може да бъде осребрен и начисляването му е от значение само за данъчни цели.

Притежаваните от молителя парични средства са на стойност 125, 35 лева и 178, 38 евро в банкови сметки, които са запорирани от ЧСИ.

От извършеният от експертизата финансово-икономически анализ чрез изчисление коефициентите на ликвидност, коефициента на финансова автономност, коефициента на задлъжнялост и коефициентите на рентабилност, се установява, че към 31.12.2022 г.

Коефициентът на обща ликвидност е 0,385; Към 31.12.2023 г. Коефициентът на обща ликвидност е 0,091; Към 31.12.2024 г. Коефициентът на обща ликвидност е 0,088; Към 15.07.2025 г. Коефициентът на обща ликвидност е 0,086; Към 01.09.2025 г. Коефициентът на обща ликвидност е 0,086. При изчисление на Коефициент на бърза ликвидност, който 1 представлява съотношението между сумата на текущите активи минус материалните запаси спрямо сумата на текущите задължения и има препоръчителната стойност за коефициента на обща ликвидност е между 0,50 и 1,00 стойностите му за молителя са както следва:Към 31.12.2022 г. Коефициентът на бърза ликвидност е

0,385; Към

31.12.2023 г.

Коефициентът на бърза ликвидност е

0,091; Към

31.12.2024 г. Коефициентът на бърза ликвидност е

0,088; Към

15.07.2025 г. Коефициентът на бърза ликвидност е

0,086; Към 01.09.2025 г. Коефициентът на бърза ликвидност е

0,086.

При извършеният анализ е установено, че коефициентът на незабавна ликвидност, който представлява съотношението между сумата на текущите финансови активи и парични средства спрямо сумата на текущите задължения, е както следва: Към 31.12.2022 г.

Коефициентът на незабавна ликвидност е 0,385; Към 31.12.2023 г. Коефициентът на незабавна ликвидност е 0,091; Към 31.12.2024 г. Коефициентът на незабавна ликвидност е 0,088; Към 15.07.2025 г. Коефициентът на незабавна ликвидност е 0,086 и към 01.09.2025 г.

Коефициентът на незабавна ликвидност е 0,086. Коефициентите на абсолютна ликвидност към тези дати е 0, 00. Относно коефициентите на ликвидност - получените стойности за коефициентите на ликвидност показват влошена ликвидност изразяваща се в невъзможност молителят да покрива текущите си задължения с наличните си активи. Наблюдава се трайна тенденция към влошена ликвидност без индикации за подобряване.

Относно коефициентите на рентабилност - от получените резултати се установява, че поради отрицателен собствен капитал, нереализирана печалба и превишение на пасивите(задълженията) над активите и собствения капитал дружеството е нерентабилно от извършената стопанска дейност за изследвания период.

Относно коефициента на финансова автономност - от получените стойности се установява пълна зависимост на молителя от неговите кредитори, декапитализация, невъзможност дружеството да функционира без привличане на допълнителен свеж финансов ресурс, какъвто много трудно би могло да се привлече, поради влошените показатели и състоянието на молителя

От заключението на СФИЕ е видно, че стойността на пасива (221 хил лв.) надвишава стойността на актива (19 хил.лв), т.е. задълженията надвишават над 11, 6 пъти стойността на притежаваното имущество. Тази тенденция е трайна от 2019 г. и през целия изследван период. От 17.07.2023 г. дружеството не е реализирало никакви приходи. Към 15.07.2025 г. и към 01.09.2025 г. молителя не разполага с никакви парични средства, съгласно предоставената информация по документите.

От представения междинен счетоводен баланс към 15.07.2025 г., оборотни ведомости към 15.07.2025 г., към 01.09.2025 г. и аналитични оборотни ведомости за сметки 501 - Каса в лева и сметка 503 - Разпл. сметки в лева се констатира, че дружеството молител не разполага със свободни парични средства. Констатираните малко над 300,00 лв. средства по банковите сметки на молителя са запорирани от ЧСИ и дружеството не може да се разпорежда с тях.

От справките от СДВР Отдел „ПП“ е видно, че дружеството не притежава МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи 2 свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид. Установи се, че дружеството има изискуеми задължения от посочените в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, които не е в състояние да изпълни. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед даденото в този смисъл заключение на съдебно икономическата експертиза по делото съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели. По принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, са извън границите на референтните си стойности за периода от 2022 г. -2025 г. и продължават да са под норматива, съответно е налице трайното влошаването на коефициентите.

От доказателствата по делото е видно, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното, молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

3

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по ч л . 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.

Ответното дружество не е погасявало задълженията си от началото на проверявания период (02.02.2022 г.) и оттогава вече е било с влошено финансово състояние. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 02.02.2022 г. След тази дата няма данни ответникът да е осъществявал търговска дейност, за което са подадени и декларации по ЗСч, поради което и съдът приема, че дейността му е фактически преустановена..

Поради това, че спрямо молителят е открито производство по ликвидация, то съгласно чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, с решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът следва да обяви дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2, съответно чл. 632, ал. 1 от ТЗ. В случая не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, липсват на доказателства за наличие на активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност и тъй като не е изразена готовност за внасянето им, по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.