Решение № 1061 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100509736 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 1503/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. В. Т.

/ЕГН **********/ срещу В.М.А.- МБАЛ- СОФИЯ /ЕИК ****/ кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 2349/ 15.12.2021 г. на Началник на ВМА- София, за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: „лекар, началник на отделение Медицинска рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия, травмотология, реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ- София към ВМА“; и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 11 684.94 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.12.2021 г. до 15.06.2022 г. /6 месеца/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.01.2022 г., до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК ищецът Г. В. Т. е осъден да заплати на ответника В.М.А.- МБАЛ- София сумата 150 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от Г. В. Т. /ищец по делото/, в която са изложени 1 оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна В.М.А. /ВМА/- МБАЛ- София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Г. Т. срещу В.М.А.- МБАЛ- София искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.

Предявеният от Г. Т. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното му от Началника на ВМА дисциплинарно наказание „уволнение“ е неоснователен.

По делото не е спорно, а се и установява от представените писмени доказателства, че считано от 3.06.2019 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът Г. Т. заемал длъжността „лекар, началник на отделение „Медицинска рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия, травмотология, реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ- София към ВМА“ /Трудов договор от 29.05.2019 г./, което е прекратено със Заповед № 2349/ 15.12.2021 г. на Началника на ВМА- София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"- на основание чл.188, т.3 вр. чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, на 16.12.2021 г., от която дата се счита прекратено трудовото правоотношение между страните.

2

От формална страна атакуваната уволнителна заповед е законо-съобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, като е изискал писмени обяснения от ищеца Т. преди налагане на наказанието /такива са дадени от служителя на 10.12.2021 г./, издал е мотивирана писмена заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според него дисциплинарни нарушения, и е наложил наказанието в рамките на визираните в КТ преклузивни срокове.

Според установената по приложението на цитираните законови разпоредби константна съдебна практика, нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. В искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника /служителя/ начин /в този смисъл: Решение № 209/ 02.05.2012 г. по гр. дело № 768/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 857/ 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 171/ 23.02.2010 г. по гр.д.№ 68/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 205/ 26.03.2010 г. по гр.д.№ 267/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО;

Решение № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 688/ 23.11.2010 г. по гр.д.№ 114/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 230/ 03.10.2013 г. по гр.д.№ 1328/ 2012 г. на ВКС, ІV ГО, и др./. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя, като задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността наказаният работник да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ /в този смисъл: Решение № 722/ 03.01.2011 г. по гр.д.№ 518/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 642/ 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 676/ 12.10.2010 г. по гр.д.№ 999/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 857/ 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО;

Решение № 171/ 23.02.2010 г. по гр.д.№ 68/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО/.

В настоящия случай атакуваната от ищеца заповед за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията за мотивираност по чл.195, ал.1 КТ- в нея достатъчно ясно, точно, и разбираемо са описани дисциплинарните нарушения, за което ищецът е наказан. Противно на поддържаното в жалбата, наказанието е наложено при спазване разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, тъй като сигналът от пациента Е. Й., въз основа на 3 който е инициирано дисциплинарното производство, е постъпил в канцеларията на ВМА на 19.10.2021 г. /л.87- 89 от делото на СРС/, а процесната заповед е издадена на 15.12.2021 г., т.е. преди изтичане на визирания в закона 2- месечен преклузивен срок.

Основанието, обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя д-р Г.

Т. на дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1, т.8 КТ- “злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя”, и чл.187, ал.1, т.10 КТ- „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове“.

Според мотивите на заповедта наказанието е наложено за това, че д-р Т. е проявил непрофесионално и неетично поведение при упражняване на лекарската си практика, като се държал фамилиарно, използвал обидни изрази и правел намеци за заплащане прегледа лично на него, а не по установения ред, по отношение на пациента Е. Й., записан за преглед от лекар- специалист по физикална и рехабилитационна медицина, а именно д-р Г. Т., за 24.09.2021 г. от 15.30 часа. За описаното поведение на ищеца от страна на пациента бил подаден сигнал рег.№ в- 9203/ 19.10.2021 г. в регистратурата на ВМА, в който било посочено, че Е. Й. бил приет към 15.45 часа15.50 часа, като д-р Т. му заявил, че по отношение на неговото заболяване и провеждане на процедури „не може да му помогне, да си търси частна клиника“, като имал възражения и за записания час, тъй като минавало 16.00 часа и пациентът следвало да си запише друг час. Освен това д-р Т. поискал да задържи представеното от пациента направление по здравна каса, за да го отчете в понеделник, тъй като на пациента нямало да му трябва в частната клиника, а на него му били нужни пари.

Поведението на д-р Т. мотивирало Е. Й. да се откаже да се лекува при него и да напусне кабинета му, а в последствие да подаде сигнала. Във връзка с горното била извършена проверка от работодателя, при която било установено, че действително на 24.09.2021 г. Е. Й. имал записан час за преглед в 15.30 часа, който не бил избран от пациента, и действително бил последен час за преглед при д-р Т.. За този ден графикът му за прегледи бил запълнен и имало записани пациенти с часове: 13.30 ч., 14.00 ч., 14.30 ч. и 15.00 ч. Записаният на пациента Й. час бил в установеното работно време, съгласно чл.30 от Правилника за вътрешния ред на ВМА. Предвид изложеното в сигнала на пациента, поведението на д-р Т. е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предл.1 КТ- „злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието“, и чл.187, ал.1, т.10, предл.1 КТ„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“, във връзка с чл.2, т.4, 6 и 7 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Посочено е в уволнителната заповед и че при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на ищеца и предходни нарушения, вкл. Заповед № 1186/ 11.06.2021 г. на Началника на ВМА, с която му е наложено дисциплинарно наказание 4

„забележка“ във връзка с констатирани случаи на негово неетично поведение, като е отчетено обстоятелството, че въпреки наложеното наказание, поведението му продължавало да се отклонява от професионалните и етични норми, което било установено по повод рапорт от м. юли 2021 г. и извършена проверка в клиниката относно поведенчески проблеми при общуването му с персонала на клиниката и с пациенти на стационарно лечение в други клиники и самостоятелни отделения на МБАЛ- София към ВМА.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на служителя, в доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата законосъобразност. В настоящия случай работодателят- ответник е ангажирал доказателства, установяващи вменените на ищеца Г. Т. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбите на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал- писмени и гласни доказателства, обосновава извод на въззивния съд, че описаното в процесната заповед недобросъвестно и непрофесионално поведение на д-р Г. Т., квалифицирано от работодателя- ответник като извършени от същия дисциплинарни нарушения, действително е било налице и представлява виновно неизпълнение на трудови задължения и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Според представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност във ВМА- МБАЛ- София, връчена му на 1.07.2020 г., д-р Т. следвало да осъществява лечебна и диагностична дейност съгласно медицинския стандарт по специалността; работи с пациенти на клиниката съгласно общия ред и работния график; осъществява лекарски преглед, включващ множество елементи, изброени в цитирания документ; определя рехабилитационния потенциал на пациентите; оказва методична помощ при прилагането на лечебните методики и т.н.