Определение № 25 от 13.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500010 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 3288/17.12.2024 год. по ч.гр.д. № 2176/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания по договор за заем MicroCredit № ************* и договор за допълнителни услуги към договора за заем, а именно: 709.79 лева – главница, 111.89 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 707.60 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 80.19 лева – лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно, а заповедният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. Цитира Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21, както и практика на окръжни съдилища относно съдържанието на обстоятелствата в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане на РС – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по 1 съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 2176/2024 год. по описа на РС - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. Н. Ш., ЕГН ********** за парични вземания в размер на:

709.79 лева – главница, 111.89 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 707.60 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 80.19 лева – лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото, произтичащи от договор за заем MicroCredit № ************* и договор за допълнителни услуги към договора за заем от 11.09.2023 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Микро Кредит“ АД на заявителя по силата на Приложение № 1 от 21.05.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания/цесия/ от 30.03.2023 г.

С разпореждане № 3155 от 03.12.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. Дадени са указания, че заявителят следва да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от претендираните вземания, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР и как е формиран същия, включени ли са в него разходите за допълнителни услуги, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху вземания, ако такИ. са включени в главницата/, извършил ли е длъжникът плащания по договора и в какъв размер, на кои вноски кои вземания, както и кога е уведомен длъжникът за прехвърляне на вземанията и че заявителят е новият му кредитор.

В молба вх. № 13988/12.12.2024 г. жалбоподателят е посочил практика на окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация. Във връзка с дадените от заповедния съд указания е уточнил, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с уведомително писмо от 23.05.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил 2 изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания за индивидуализация на претендираните вземания и отстраняване на нередовностите.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Въззивният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят не е отстранил нередовностите, а само е посочил по какъв начин е уведомен длъжникът за прехвърляне на вземането.

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че районният съд не е извършил прихващане и присъдил главницата по договора за кредит.

В решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 3 задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на дадените от заповедния съд указания в тази насока, е възпрепяствало ЛРС да приложи цитираното решение на СЕС и присъди само главницата.

На следващо място следва да се посочи, ч е съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такИ. липсват, което е основание за отхвърляне на искането.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3288/17.12.2024 год. по ч.гр.д. № 2176/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. Н.

Ш., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания по договор за заем MicroCredit № ************* и договор за допълнителни услуги към договора за заем, а именно: 709.79 лева – главница, 111.89 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 707.60 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2024 г. до 20.09.2024 г., 80.19 лева – лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4