Решение № 3401 от 01.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3401 гр. ***, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110101473 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. П., ЕГН:**********, адрес:с.****, обл.***, ул. „****“ №2 срещу *** ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:

◄ с правно основА.е чл.27, вр. чл.44, вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на подаденото от ищцата заявление рег.№****** г.

◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено заповед № ****/*** г., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от Кодекса на труда;

◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението «****“, шифър по ***, шифър по КИД ****, код по ЕКАТТЕ: ****, дирекция «***“ отдел «***, деловодство и архив“ към *** ***;

◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 11657,94 лева (единадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), от които 4155,84 лв. на осн.чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.12.2024 г. до 26.01.2025 г. и сумата от 7502,10 лв. на осн.чл.225, ал.2 от КТ за периода от 27.01.2024 г. до 09.06.2025 г., съставляващо разликата между трудовото й възнаграждение преди уволнението с възнаграждението й на по-нископлатената работа, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба – 06.02.2025г. до окончателното му изплащане;

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцата излага, че започнала работа при ответника на 01.05.1999 г. като «деловодител куриер“ по трудов договор №****/28.04.1999 г. Впоследствие с 1 допълнителни споразумения заемала следните длъжности: «****“, «*** ***“, «***“. С допълнително споразумение №***/1**** г. мястото й на работа било променено в: дейност ***-делегирана от държавата, *** «***“, отдел «**** и архив“, и била преназначена от длъжност «Гл.експерт «А***“, *** «***“ отдел «***, деловодство и архив“ на длъжност «****“, шифър по ***, шифър по КИД ****, код по ЕКАТТЕ:****.

Със заповед №***/04.04.2024 г. за последната длъжност й била определена основна месечна заплата в размер на 2753 лв.

На *** г., й била връчена заповед №****/*** г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради взаимно съгласие, изразено писмено между стрА.те, съгласно заявление рег.№****** г.

Счита заповед №****/*** г. за незаконосъобразна, а уволнението й за незаконно, като излага следните основА.я:

На първо място ищцата твърди, че е налице порок на волята й при написване и подаване на писменото заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което счита за предпоставка за признаване на неговата недействителност. Излага, че разпоредбите на чл.26 - 33 ЗЗД са приложими и за едностранните правни сделки, каквато представлява подаденото от нея заявление за освобождаването й от работа.

Твърди, че Заявление рег. №****** г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е недействително на основА.е чл.26, ал.2 /липса на основА.е/ и чл. 27 от ЗЗД, тъй като е подадено при заплашване. То не отразявало действителната й воля за напускане, тъй като е написано и подадено под натиск и заплаха, в условия на продължителен тормоз и дискриминация на работното й място, на които не можела повече психически и физически да издържи. Волеизявлението в това заявление за прекратяване на трудовото правоотношение било опорочено, тъй като работодателят упражнил върху ищцата психическа принуда и тормоз за подаването му. Поведението на длъжностни лица на жалбоподателя постигнало своята цел, а именно да нанесе тежки последици върху психиката и здравето на ищцата, да възбуди у нея основателен страх за тях, а оттам и за живота й, с цел да бъде принудена да подаде молбата си за напускане, което направила, защото вече нямала никакъв изход от ситуацията, който да гарантира физическото й съхраняване като индивид. В тази връзка излага следните твърдения:

В началото на 2024 г. в *** *** бил обявен конкурс за длъжността „Началник отдел „**** и архив“. Тъй като харесва работата си и има дългогодишен опит и стаж на тази и близки до нея позиции в *** ***, ищцата подала документи и се явила на конкурса, който бил проведен на 20.03.2024 г. Резултатите от него били обявени на 22.03.2024 г., когато разбрала, че е класирана на второ място. Конкурсът бил спечелен от ****, която била назначена на посочената длъжност на 01.04.2024 г. и станала нейн пряк ръководител съгласно длъжностната й характеристика. *** „***“ /****/ към този момент и сега, е ***. След конкурса й било предадено съобщение от г-жа *** *** - *** на община ***, чрез ***, че се е представила достойно на конкурса.

Явяването на този конкурс като конкурент на спечелилата го ****, станало една от причините за наложения върху ищцата впоследствие натиск, тормоз и дискриминация от нейна страна. На проведената на 28.06.2024 г. първа междинна среща за атестирането й от ****, поведението на последната било повече от притеснително за ищцата. Целта на тази среща била да въведе началника на отдела в работата, която била нова за нея, да й окаже съдействие, като й даде препоръки за подобряване работата на отдела, но и да започне да й дава сведения и информация за 2 колегите си. За последното направила извод след като на тази среща *** я провокирала няколкократно с въпроси, с които да опише в негативна светлина колежка от отдела.

Мнението й за отдела било крайно негативно, заявила, че е „змиярник“. *** я уверила, че знае всичко за всеки и с един поглед ги преценява, колко струват. Заявила, че вече им е залагала капА., в които са попадали.

Тъй като ищцата отказала да дава негативна информация за колегите си, която може да бъде използвана срещу тях, на тази среща началникът на отдела я нападнал с няколко напълно неоснователни обвинения - за грубо поведение срещу колеги и висшестоящи и за по-малко обработени от мен преписки до 15,30 ч. на 27.06.2024 г. И за двете обвинения получила веднага обяснения и аргументи за тяхната неоснователност, на които видимо тя не отдала никакво значение. Лично *** била пряк свидетел на случай със служител на общинска фирма, който водела на висок глас личен разговор в стая 102, и пречила на работещите там 8 служители, между които била и ищцата. Вместо да му направи забележка, тя не реагирала на неговото неприемливо поведение, но тъй като ищцата разговаряла в момента служебно по телефона и не можела да чуе нищо от този служебен разговор, се обърнала към него с думата „телефона“. Той разбрал и прекратил личния си разговор. Макар да била отскоро началник на отдела, преди да я укори Н. *** би трябвало да е направила справка в деловодната система и да е установила, че обработените от ищцата преписки всеки ден надминават почти винаги обработените преписки от останалите колеги в отдела. Изключения се появили след назначаването й за началник отдел, когато, вероятно по нейна заповед, започнали да разпределят по-малко преписки за обработване на ищцата, което се случило след този разговор от м.юли нататък.

От разговори с други колеги от отдела, както и от поведението на някои от тях разбрала, че всички от отдела са били провокирА. да споделят информация за останалите си колеги. Вероятно, за да запазят работните си места, някои от колегите са се съгласили, добре осъзнавайки за какво става въпрос. Това довело до възникването на интриги и голямо напрежение в отдела, като част от колегите започнали да нападат тези от тях, които не приемали да дават информация за останалите. Това станало ясно още на 04.07.2024 г., когато при влизане сутринта в Деловодството, в присъствието на Н. ***, била попитана от колега, защо е ровила в нещата на бюрото му. Едва когато повторно бил отправен този въпрос към ищцата, Н.*** призна, че лично тя е търсила нещо на неговото бюро. Изненадващо за ищцата, колегата продължил, като в нейно присъствие заяви, че и друг път се е случвало да ровя в личните и служебни неща на колеги. На тази лъжа *** отговорила с усмивка.

В резултат на гореописаното поведение на началника на отдела, ищцата и още една колега от отдела - ****- били подложени на тормоз не само от началника си, но и от колеги.

Явно неудовлетворена от срещата на 28.06.2024 г., началникът на отдела продължила да оказва натиск върху ищцата. На 09.07.2024 г., след приключване на работния й ден, в 17:39 часа на личния си телефон ищцата получила обаждане от Н.

*** с въпрос дали тя отговаря и следи за получените съобщения чрез СЕОС.

Отговорила, че е тя. По това време се намирала в автобус. Следващият въпрос към нея бил, защо входящо писмо от *** на туризма не е обработено, тъй като от ***то се обадили, че същото е изпратено към *** *** в 15:00 часа. Ищцата излага, че според методическите указА.я за начина на обмен на документи в СЕОС, часът на изпращане на писмото от една администрация не съвпада с часа на пристигане на същото писмо към крайната администрация. За това отговорила, че не е видяла конкретното писмо, 3 тъй като по същото време получавали в деловодството преписки, подписА. от *** с възложени функции със заместваща заповед, които не могат да се отлагат за обработване в следващ ден. В тази връзка отбелязва, че от началото на м. юли деловодството е на сумарно работно време, с график, съгласуван с госпожа ***. В конкретната ситуация, логично било, при невъзможност от страна на ищцата, писмото да се заведе от служител, който по график е с работно време до 18:00 часа, към който момент нейното работно време е било свършило.

В 18:14 часа отново се обадила госпожа *** и й разпоредила да депозира писмено обяснение до нея на електронната й поща за този случай. Отговорила, че в първия работен ден - 10.07.2024 г. ще погледне за какво става въпрос, какво съобщение е пропуснала, ще обсъди възникналия проблем с госпожа *** и след това ще напише обяснение. Реакцията на *** била, че не я интересува с кого ще говоря и че тя държи да получи обяснението.

На 10.07.2024 г. в началото на работния й ден в 08:00 часа видяла, че полученото от МТ писмо е заведено в системата на *** *** между 17:39 и 17:40 часа /часът на първото позвъняване/. Същото писмо, според това, което се виждало на електронния обмен било постъпило в *** *** в 15:41 часа. В този ден и час освен че ищцата обработвала спешните преписки, след 16:30 часа на 09.07.2024г. служител на *** седнал на нейното работно място, за да архивира от компютъра, който ползва за служебния имейл.

За ищцата вече било очевидно, че се извършва натиск и тормоз върху нея и решила да опише гореопосоченото в „докладна“, която изготвила на 11.07.2024 г. и на 12.07.2024 г. занесла на *** „***“. След като я прочела, директорът първо я посъветвала да не тръгва «на война“, поради което тя се отказала да я подаде, но впоследствие неколкократно я поощрила да я депозира. Заради страха, който вече изпитвала в създалата се ситуация, ищцата не подала «докладната“, но тя все още стои като електронен документ, препис от който прилага, ведно с препис от деловодната система, от който се установява, както кога я е изготвила, така и нейното съдържА.е.

ОказА.ят върху нея тормоз силно я притеснил.

На 09.08.24 г. /събота/, в края на работния ден, малко преди 17:00 часа, Н.*** покА.ла ищцата и **** да се качат с нея на четвъртия етаж. Там, в кабинета на *** на ***та *** ***, присъствал и ***, зам.кмет на община ***. Г-жа *** ги уведомила, че ръководството има предложение към тях за освобождаване по чл.331 от КТ с изплащане на обезщетение от четири заплати. Попитали защо искат да ги освободят и г-н *** грубо, със заплашителен и нетърпящ възражение тон обяснил, че ръководството на ***та не желае да работи с тях, но те имат право на избор. Ако откажели да напуснат доброволно, *** ги предупредил, че срещу тях ще започне дисциплинарна проверка и двете ще бъдат уволнени и, ако съдът ги възстанови, отново ще бъдат уволнени. До края на срещата говорил единствено ***. В резултат на чутото и изречените заплахи, ищцата се разплакала още в стаята пред присъстващите на тази среща и заявила, че е принудена в тази тежка за нея ситуация да излезе в отпуск. Предложение по чл.331 от КТ в писмен вид не им било предоставено. На масата имало листи, но от страната, която били обърнати към тях, нямало текст.